Забележителности в Западните Родопи
Посещението на пещерата Лепеница е едно екстремно приключение, което препоръчваме на всички любители на природата. Не е необходимо да имаш особени физически възможности и подготовка, за да се впуснеш в приключението Лепеница. Няма друго първобитно, необлагородено, диво, кално, тъмно и мокро място, за което да възкликнеш - Приказно! В тази пещерна приказка Лепеница ще разберете какво представлява пълния мрак. Пещерата Лепеница се намира в Западните Родопи, под връх Сюткя. До пещерата има достъп от Ракитово и от Велинград. От към Велинград след изхода на града в посока Сърница има отбивка и след моста, за пещерата се поема по 4 км асфалтиран път, след което продължава с черен и при дъждовно време доста кален път още около 2 км. На 7 км от към Ракитово след разклона за пещерата води 4 км добре отъпкан път, подходящ дори и за леки автомобили. И на двата разклона има информационни табели за Лепеница, както и телефоните за връзка с пещерняците. След тези места и от двете страни няма обхват на мобилните оператори. За телефоните си ще забравите и по време на целия си престой в района на пещерата. До Лепеница водят и екомаршрути, за които ще получите информация в туристическия информационен център с Ракитово.


Приключението Лепеница започва с оборудване на туристите, което включва ботуши и каска с челник - лампа, предоставени от пещерняците. Екипирани, на входа на пещерата получаваме любопитна информация от увлекателния разказ на Светлин Топчиев - представител на туристическо дружество Суткя, които стопанисват пещерата.
Пещера Лепеница като цяло е със забранителен режим, но в момента тя е с разрешителен режим само за 600 м от втория етаж където има обезопасено трасе. Пещерата не е облагородена, затова се влиза с екипировка. Пещерната фауна е изключително богата и интересна. Вътре има над 24 вида животни - бръмбарчета, паячета, стоножки и др. организми, от които някои са категоризирани като троглобионти - живеещи единствено на тъмно. В Лепеница живеят и троглофили, чиито представители са 3-4 вида прилепи. Има животни които са открити само в тоя район и ги няма никъде по света, споделя с гордост пещерняка. Едно такова е бръмбарчето Буреши, което носи името на неговия откривател академик Буреш - един от известните биоспелеолози на България. Друга уникална животинка е паячето на д-р Дренски и стоножката, открита от Петър Берон. Пещерата е изключително интересен свят за науката, богата и красива, изградена от  сталагмити, сталактити и сталактони с чудновати форми, открити са впечатляващи пещерни бисери.
Пещерата е социализирана през 1930 година и от тогава до 1935 в нея се е влизало през естествения й вход от първия етаж, през студената и пълноводна тогава подземна река. По късно естествения вход е зазидан и направен изкуствения на нивото на втория етаж от пещерата. Към него ни повежда водача на групата ни Данчето.
 
 
Още с влизането се налага да  преведем глави пред приказния пещерен свят, в който се потапяме. А от там навътре се разкрива каменния свят на Лепеница нарисуван от най-различни причудливи форми и шарки и колкото по-навътре, толкова по-богати.
Лепеница е туристически обект от 2010 година. Тя предлага нещо съвсем различно от всяка друга пещера. Запазена е в непроменен вид, пещерата е абсолютно натурална, няма осветление, трасето е обезопасено само с дървени скари, мостчета, стълби, парапети и предпазни въжета. С лекота се преодоляват мокрия терен, гази се на места в кални локви, на прекалено ниските места се прилага патешко ходене или се пълзи, катериш се или се спускаш по отвесните хлъзгави стъпала, но непрекъснато следиш осветените места от лъча на лампата, за да не пропуснеш нищо от декорите на пещерата. Някои от препятствията от трасето ще ти напомнят за наднорменото тегло, ако имаш такова, но в същото време преодоляването им ще ти достави удовлетворение, че въпреки излишните килограми и възрастта... става пещерняк от теб laughing
Някои от залите имат интересни имена „Срутището” и "Камината", а един от сталактоните кръстен "Цепката" е емблемата на Лепеница. В една от тези зали водачката ни даде възможността да "видим" пълния мрак. По нейно предложение всички изгасихме светлините на лампите си и само за миг тъмнината погълна всичко. Това изживяване не е възможно да се опише...


Нашият преход приключи до 420-тия метър, до където ни стигнаха силите и времето. Бавният преход, съпроводен със снимки на това и това и онова, иска ти се всичко да запечаташ в обектива, отнема около 1 - 1,15 часа. Оставаха още 200 метра, за които ще ни разкажете вие wink На излизане по вече познатия терен "припкахме" и колкото по уверено стъпвахме, толкова по често установявахме колко необходими за главите ни са предпазните каски, а за краката - гумените ботуши и така на един дъх за около 30 мин бяхме на открито. А там....Свилен ни очакваше с ароматен горски чай, запарен току що на огнището. Ммм... след физическата умора от пещерния фитнес този чай беше като мехлем за телата ни. Сядаме на пейката и дори се чувстваме комфортно с екипировката, която гледахме странно на влизане. За един чай време, Свилен Топчиев ни дари с частица от знанията си за историческото, културно, религиозно, архитектурно и природно богатство на района на Ракитово. Тръгваме изтощени физически, но изключително впечатлени от преживяното и душевно обогатени.  

Условия за посещение в пещера Лепеница:
В пещерата се влиза само с водач - пещерняк!
Не се чупят и не се изнасят пещерните образувания!
Влиза се със специална екипировка!
Не се допускат хора със специфични здравословни проблеми, защото пещерата е неблагоустроена!
Групата се движи само по определеното трасе.
Допускат се групи до 10 човека.
На туристите се предоставят каска, челник и по необходимост -  ботуши.
Желателно е в пещерата да влизат деца над 10 години. За по-малките деца, родителите сами носят отговорност.

Цена за посещение на пещера Лепеница:
до 200 м - 5.00 лв.
до 420 м - 10.00 лв.
и до 600 м - 15.00 лв. на човек.
 
Работно време:
от 01 април до 30 ноември -
в събота и неделя от 10,00 до 16,00 часа
през седмицата - по заявка на телефони:
Водачи - сдружение Суткя
0895755885 - Свилен Топчиев
0896524272
 
 
Публикувана в Пещери
Базиликата в град Ракитово е една от спирките от бързата ни обиколка на града и района около него. Базилика "Николица" е от раннохристиянската епоха (IV  -VІ в. сл. Хр.), което дава основание да се приеме, че през късната античност тук, в района на Ракитово е съществувало важно религиозно и духовно средище. Базилика в местността "Николица" се намира в южния край на града, зад къщата с часовника, както я описват местни жители на града. От пътя се вижда параклиса, построен върху останките на базиликата.
 

Църквата в местността Николица, гр. Ракитово е раннохристиянска, трикорабна, кръстокуполна базилика. Построена е през периода ІV – VІ век от тракийското племе беси, което в края на ІV век приема християнството от мисионера епископ Никита Ремесиански. Съществувала е до средата на ХVІІ век, разрушена до основи след помохамеданчването на Чепинския край. Два века е забравена, но некрополът около нея се използва до ХІХ век. Върху останките й е построен параклис през 1923 година. Базиликата е разкрита от археолозите през 1962 година. Размерите й са 32 х 17 метра. На изток тя завършва с три различни апсиди.
 

 
Средната е тристранна отвън и полукръгла отвътре, а страничните са кръгли отвън и отвътре. На запад църквата завършва с притвор, който е бил на два етажа. От двете страни на притвора са построени допълнителни помещения, завършващи с кръгли апсиди. Северното помещение е разчистено и е било баптистерий, а южното не е разчистено, защото попада под стадиона. От притвора се е влизало в главното помещение (централения кораб) на църквата през Триумфална арка. На запад притворът е завършвал с три полукръгли ниши, което е уникален архитектурен елемент – подобно оформяне на фасада на църква не е открито до момента.
 
 
Стените на църквата са с дебелина 1.30 метра. Основите й са на дълбочина 1.70 метра. Върху квадратното помещение, което се образува от пресичането на главният кораб с напречния, се е издигал купол, който е почивал върху четири перпендикулярни една на друга арки. В църквата се е влизало освен от запад през притвора и Триумфалната арка и директно от север и юг през врати на страничните помещения (кораби). В пода на централната апсида е открита малка крипта, в която са съхранявани мощите на неизвестен светец. По своята архитектура тази базилика е сходна на църквата „Св. София” в София, на базиликата над Белово, на Еленската църква при Пирдоп, които са построени през същия исторически период.
 
 
Публикувана в Светилища
Еднодневната разходка в района на Ракитово запечата трайно в съзнанието ни красотата и богатството на Родопите. За многото забележителностите в района, разбрахме от местните хора, които посрещат туристите с желание да ги упътят и да бъдат максимално полезни по време на престоя им в града. Един ден е прекалено малко време да се обиколи Ракитово и всичките интересни места в района, затова със сигурност отново ще се върнем там.
 
 
Времето ни стигна само за посещението на пещерата Лепеница, което си е цяло приключение и бърза обиколка на град Ракитово, разбира се като включим и пътя до този район. Един от запазените паметници, представители на възрожденската архитектура в Ракитово, е часовниковата кула. Тя е един от символите на града, построен през 1872 г. на височината Бърдо. Кулата с часовника е висока е 18,6 м, а стените й са дебели 0,8 м. Часовниковата кула има формата на осмоъгълник, оформен от камъни и дърво.
 
 
Над часовниковата кула, в местността „Бърдо” е новата туристическа атракция на Ракитово. Там е построен парк с виа ферата (железен път) и въжена градина с 22 различни елемента- преминаване по въжен мост с препятствия, лъвски скок, „тролей”, движение по змейка, минаване по халки, гуми и др. От върха на билото се разкрива обширна гледка към града. От там се вижда параклиса, построен върху останките на раннохирситянската базилика "Николица" и църквата "Св.Неделя", които бяха другите спирки от припряната ни обиколка, пришпорена от времето и пролетния дъжд.
 
 
Изчезват горите, реките, животните и хората, изчезват и селата. Там където няма живот - властва пустош. Едно такова обезлюдено и опустяло е старото село Дебрен.
Село Дебрен има своята стара и нова история. Новата история на родопското село започва да се пише след 1969 година, когато жителите му изоставят къщите си и се преместват в равнинната част на Западните Родопи, между селата Гърмен и Дъбница.
Ние сме впечатлени от древната история на Дебрен, тази която е останала там по-високо и далече в планината. Затова подминаваме новоизраслото село Дебрен и търсим онези изоставени преди повече от 40 години селски къщи.
 

Старият път, който ще ни отведе до тях започва малко след джамията на новия Дебрен. Пътят до изоставените къщи е 4-5 км - черен, на места добре отъпкан горски път, на места чакълест, другаде изграден от едри каменни късове. С високо проходим автомобил, предпазливо по непознатия стръмен терен стигаме след около петнайсетина минути. Спираме на обширно място, където в ляво от пътя, върху поляните зад дърветата се вижда кръста на селската църквата и купола на джамия. От далече гледката по нищо не подсказва, че тук вече няма живот. Но приближавайки се разкрива жалката картина на останките от съборените къщи. Липсата на живот и топлина ги е унищожила всичките. Под силата на природата са рухнали както по-малките, така и тези, които видимо са били по-масивни.
 
 
Онези от къщите, които са били защитени от по-здрав покрив, все още се опитват да се борят, но... времето не прощава.  С отдръпването на живота ревниво се е завърнала природата. Ниска, млада зелена тревичка е плъзнала между съборетините и заедно с белия цвят на дръвчетата се открояват на старите камъни и изгнили греди. Красотата на природата ни омагьосва, птичите песни и кукувичия глас галят ушите, гърдите се пълнят жадно с чистия въздух. А тишината....леле каква тишина!
Задаваш си въпроса кое е накарало хората най-напред да изградят с любов и мерак къщите си толкова нависоко и далече, а след това да зарежат домовете си, в които са отглеждали децата си, да изоставят имотите си. Как са се разделили с приказната гледка към Пирин и към долината на река Места. Но след раздумката ни с чичо Манчо, възрастен дебренчанин, чийто половин живот е минал тук в стария Дебрен нещата имат своето обяснение.
 
 
Манчо имаше потребност да излееше душата си пред непознати, без да  поема дъх да каже за живота си, за децата и внуците, за тогавашните времена, за вярата, за езика, за политиката... за всичко, което го терзаеше. Тука е най-хубавото място, въздуха е много хубав - един и същи е и зиме и лете, споделя с треперещ от вълнение глас Манчо. До 1970 година имаше живот, но... без ток и водопровод и заради тютюна хората са се преместили долу. Манчо е направил 43 чешми и говореше за тях с умиление - "чешмички", както за своите четири деца и сумати внуци. Докато ни разказваше държеше в жилестите, изстрадали и треперещи вече ръце крехки челядинки, а в торбичката си беше набрал прясна иглика. Така ежедневно Манчо и другите стари дебренчани се връщат със спомените си в онези години...
 
 
Руините от старинния град Левке се намират на връх "Свети Спас" над село Голямо Белово. Останките от крепостта са в непосредствена близост до Беловската базилика, която е била част от разрушения средновековен град. Застанали на широкото пространство под параклиса и пред базиликата, в ляво от нея има път, който минава през дивечова нива и малко стръмен участък през букаци, стига за около десетина минути до руините на крепостта.
 
 
Останките не са масивни и са обрасли в растителност. Снимките, които ще видите в галерията са правени в началото на месец април, представете си когато се раззелени - почти всичко ще е скрито. Така че, от една страна е хубаво, заради крепостта посещението на местността да е рано на пролет, преди да е избуяла растителността, но в същото време, ако се изкачвате през село Голямо Белово, е хубаво да изберете сухо време.
 

Изкачването до местността "Свети Спас" може да стане от две места. Ако сте с лек автомобил, трябва да го оставите в центъра на село Голямо Белово и да поемете пеша в югоизточна посока по пътека в гората, която да ви отведе до връха. Местните хора ще ви упътят. Другия вариант е с високопроходим автомобил. За него пътя е от град Белово, с дължина 10 км - черен, отъпкан и достатъчно широк път. Повече за пътя до там може да видите в материала за Беловската базилика.
 
 
Публикувана в Крепости
Приказната пещера "Снежанка", така нарекохме тази удивителна пещера скрита дълбоко в Родопите. В България има много пещери и всяка поражда възхищение, но богатството на "Снежанка" е уникално. Като много посещаван туристически обект, достъпът до пещерата е добре организиран, пътят е поддържан и удобен за всякакъв вид транспорт. "Снежанка" е разположена в Баташкия рид и се намира на 5 км  от град Пещера. Пътувайки от Пловдив, отклонение в ляво от главния път след град Пещера води до пещерата. Веднага след отбивката има паркинг, използван предимно от автобусите. Леките автомобили могат да се придвижат още 2,5 км нагоре по тесен асфалтиран път, където има обособено още едно място за паркиране. От тук до пещерата ще ни отведе 830 метра добре изградена горска екопътека. Теренът е стръмен, но приятен за изкачване в сенчестата местност.
 
 
Отнема от 15 до 30-40 минути, в зависимост от темпото на движение и броя на почивките. Обособени са места за глътка въздух. Шеговитите табели "Дишай дълбоко!"  и "Не се предавай!" ни окуражават  и повдигат настроението докато се изкачваме по пътеката. Посещението на пещерата е групово, с водач и приема посетители без почивен ден, през всички сезони на годината. Часовете на посещенията са от 9,30ч до 17,15ч през 1 час за лятното часово време и от 10,15ч  до 16,00ч при зимното часово време. Името на пещера "Снежанка" произхожда от сталагмит, намиращ се във “Вълшебната зала”, който наподобява приказната героиня, дала името на пещерата. С течение на годините природата е създала невероятни фигури, които се оприличават на най-различни герои. С помощта на екскурзовода Георги Киев се пренесохме в страната на приказките и очите ни видяха всичките оформени с вълшебната ръка на природата ледени статуйки.
 
 
Разпознават се замък с три кулички, пожарникар с провесил нос след нощен труд, жена покачена на раменете на мъж, снаха и свекърва застанали с гръб една към друга, булка, вкаменен водопад. Приказните герои - мечок, снежанка, принца и джуджетата, папагалче, тюленче и много други забавляват децата. Най-големият сталактит в пещерата е дълъг 1.27м. По думите на Киев един сантиметър сталактит нараства средно за времето от 80 до 100-120 години. Пещерата е обособила няколко красиви зали -  "Голямата зала", "Вълшебната зала", която е най-малка, но най красива, "Залата на виметата" и най високата зала - "Залата на срутищата". Дължината на "Снежанка" е само 145 м, с постоянна годишна температура 7,5 - 8 градуса. Пещерата е открита на 3 януари 1961 година от трима туристи. При последващите проучвания са намерени кости и глинести съдове, останали запазени от времето на древните траки.
 
Публикувана в Пещери
Решаваме да видим крепост Цепина съвсем спонтанно, без никаква информация за нея, нито за точното й местонахождение, нито за вида й. Това, което знаехме, беше че се намира до село Дорково, в близост до Ракитово. Поемаме в посока Батак през Доспат. Края на месец май е, планинските пътищата след зимния сезон са ужасни, просто няма път, няма асфалт, само дупка до дупка и течаща вода от сенчестите скатове.  До село Дорково се стига през Ракитово и градчето Констандово.
 
 
Пристигайки в Дорково получихме от месните жители информацията, която ни интересуваше - в каква посока да поемем за крепостта и най- важното за нас авто-туристите, че до крепостта води асфалтиран път. Излизайки от селото и поемайки по пътя, единственото, което остана да вълнува мислите ни, това беше самата крепост и това, което ни очаква там. 
 

От далече погледа ни се насочва към целта - крепостта Цепина. Тя се намира на остър коносовиден връх, а пътя до нея е добре очертан на фона на прясно раззеленилата се природа. 4 км е разстоянието от село Дорково до хижа Цепина, от където поема пътека водеща до крепостта. Пътеката, която ще ни изведе до крепостта е в дясно от хижата. Изкачването отнема 10 минутки, съвсем бавничко и с разглеждане насам натам. По - трудноподвижните туристи, при нужда от глътка въздух има с какво да оправдаят спирането - разкриват се невероятни гледки на Баташката планина.
 

Крепостта заема площ от около 10 дка. Дебелината на крепостната стена е около 2 метра, а във вътрешната част на крепостта са останали запазени водохранилища, основите на няколко църкви, жилищните сгради и др.  Крепостта Цепина влиза в пределите на българската държава в средата на IX век. През XI век е завладяна от Византия, но по време на управлението на цар Калоян (197-1207) Цепина отново е върната в пределите на Българската държава.
 
 
Публикувана в Крепости
България е страна богата на исторически и културни забележителности останали от различни епохи и цивилизации. Един от малкото запазени антични градове в България и единствен в Родопите от периода на римското владичество на Балканите е античният град „Никополис ад Нестум”.  Той е късно-античен и римски град, който се намира на изхода на село Гърмен,  на 7 км.  преди  Гоце Делчев. За историята на античния град ни разказва екскурзовода Георги Главчев, който изпълнявше и ролята на охрана на обекта. Градът е основан през 106г от римския император Траян, в чест на победата му над даките.
 
 
Никополис ад Нестум означава „Град на победата при Места”. В края на VІв градът е разрушен от славяни и авари. През средновековието върху развалините му възниква селище, което загива при походите на кръстоносците. На част от мястото са открити останки от българско селище, а в югоизточната част на укрепения град – турски чифлик. Там строежите се различават на вид.  В резултат на археологически разкопки, проведени в периода 1980 – 1984г. и през 2007г, са проучени изцяло южната крепостна стена с портала, голяма част от източната и западната стени.  Екскурзовода ни показа разкритите 4 кръгли кули на южната стена, 2 почти квадратни, 1 U-образна на западната  стена и 1 правоъгълна кула на източната крепостна стена.  Много добре личат останките от високите крепостни стени, с които е бил ограден градът.
 
 
Те са били с дебелина от 2,40 до 2,80 метра. Градени са от речни камъни, споени с бял хоросан, премесен с едри парчета счукана тухла, редуван с хоризонтални редове от по 4 реда тухли, които по думите на уредника на разкопките подсигурявали здравината на зида. Разкрита е банята с много добре запазена пещ,  съблекалнята,  хладен и горещ басейн. Проучено е и богато жилище с вътрешен двор, с мраморна колонада и покрит портик. В глинен съд върху тухления под в ъгъла на най-голямото помещение са намерени 137 монети от византийския император Юстин. Част от тях са били разсечени на половина, с цел размяна при употребата им. Открити са още  оброчен релеф от Тракийския конник, статуя на Хермес, надгробна плоча, стъклени, бронзови и керамични съдове и други.
„Никополис ад Нестум” е обявен за археологически и архитектурен паметник от античността и средновековието. Тече процедура за  обявяването му за археологически резерват.
 

 
Проектът е съфинансиран от Европейския съюз и Република България. Разкопките продължават от 15 март т.г. Отворен е за посещения всеки ден от 8.00 до 17.00 часа през периода от 1 ноември до 31 март и от 8.00 до 21.00 часа за периода от 1 април до 31 октомври. Вход – 1 лев. Телефон за връзка с екскурзовода Георги Главчев – 0898205307.
Градът на победата при Места си заслужава да се посети. Разкопките разкриват  живота на различна епоха, цивилизация и култура. Дано бедната ни държава успее максимално да разкрие и опази това богатство, което да стане достояние на света. В близост до античния град може да се видят още много културно исторически и природни забележителности.
  • До самия град, само на 500 метра от центъра на село Гърмен може да се видят вековните чинари. Двата чинара са  най-атрактивните в района, на възраст около 600 години.
  • На 2км. от „Никополис ад Нестум” се намират минералните бани на с. Огняново. Те са балнеоложки курорт с регионално значение. Минералната вода от изворите е бистра, без миризма, приятна за пиене, с температура от от 35 °С до 40°С.
  • На 2,5км. югоизточно от Гърмен в местността „Грамадето” се намира Раннохристиянската трикорабна базилика.  Разкрити са помещения с обща дължина от 24,71м, подовете са постлани с мозайки с геометрични, растителни и животински орнаменти.
  • 7км. делят село Гърмен от ваканционното селище Лещен. Селото предлага отлични условия за туризъм , забавления и отдих – лов и риболов, езда в планината, джип сафари.
  • На 10км. от „Никополис ад Нестум” е праисторическото селище и тракийско светилище в местността "Градището” на с. Долно Дряново. Скалният комплекс съчетава рядък природен феномен от  3 големи каменни човешки глави и скални фигури наподобяващи патица, орел, костенурка, змия и други животни. Мястото е превърнато от древните траки в светилище.
  • На 15км. североизточно от античния град се намира културно-исторически резерват „Ковачевица”. Архитектурата в живописното село се отличава с компактни постройки, многобройни задънени калдъръмени улички, които създават неповторима атмосфера.
Публикувана в Крепости
В село Голямо Белово са извървели своя път много човешки съдби. Тук е преминал Бенковски с Хвърковатата чета, а Тодор Каблешков  е основал местното читалище, което в продължение на повече от век дава духовна светлина на хората. В Голямо Белово има няколко църкви. 
 
 
Гордост за жителите на селото е църквата „Св.Георги”,  а зад нея има стара скална църква, която поражда голям интерес у туристите.  Скалната ниша била ползвана от различни отшелници. Според  легендата двама от  синовете на българския цар Гавраил – Радомир живеели дълго тук и тъй като се прочули като лечители, по-късно нишата била преустроена в църквата „Св.Св.Кузма и Дамян”.
 
 
{hotspots hotspot=87}
Публикувана в Светилища
Дългата и тягостна зима си отиде и след първите пролетни дъждове вече сме на път. В Голямо Белово сме, за да видим Беловската базилика, която е една от добре запазените ранно-християнски църкви в България. От местни жители разбрахме, че от селото има пътека, която през гората води до върха "Свети Спас", където се намират останките от църквата. Като разстояние е около 1,5 км югоизточно от селото, но терена е стръмен, а в началото на април е все още много кално.
 
 
След като преценихме физическите си възможности ни стана ясно, че изкачването ще ни отнеме  около час, час и половина, а предвид калния терен може и повече. Бяхме на крачка да се откажем от разходката, ако един млад родолюбец, за когото разбрахме само, че се казва Иван, ни предложи да ни осигури джип, с който да ни закарат до така ценената от беловчани забележителност. Местните се гордеят с историята на селото и искат повече хора да се докоснат до богатствата им. Така само след половин час с високо проходимия автомобил бяхме на върха.
 
 
Пътят с автомобил е около 10 км и тръгва от град Белово. Хваща се улицата, която е срещу центъра и ни извежда през един от кварталите. От там започва черен път, но достатъчно широк и добре отъпкан. Само на няколко места имаше следи от дъжда изсипал се предните дни. Голямобеловския манастир Вознесение Господне, както още е известна базиликата се намира в полите на северозападните Родопите.
 
 
Църквата датира от VI век и е била част от разрушения средновековен град-крепост Левке. Била е разрушена по време на принудителното помохамеданчване на християнското население. Сега в непосредствена близост до останките от старата трикорабна базилика, има построен параклис, който се посещава редовно от местните жители. Тук на зелените поляни под крепостта и пред базиликата на Спасовден се организира традиционен събор. Благодарни сме на беловчани, благодарение на които видяхме базиликата и я направихме достояние и на Вас.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=77}
Публикувана в Светилища
Село Голямо Белово посреща туристите с богатата си история, природни красоти и хора, готови да разтворят вратите на миналото за всеки желаещ да се докосне до него. Дойдохме до Голямо Белово, за да видим Беловската базилика, но от гостоприемните жители и кметицата на селото разбрахме, че тук има много паметници на културата. Църквата "Св.Георги" е национален паметник на културата. Намира се в центъра на селото.
 
 
Строителството на храма, започнато през турското робство,  продължило няколко години и завършило 1813г. В направа му са взели участие видни представители на най-изтъкнатите за онова време школи. Дърворезбата е дело на майстори от Разлог, Банско и Белово. На плоча е изписано името на Ангел Калдарамчията, направил подовата мраморна настилка в 1812 година. Църквата повтаря по оригинален начин архитектурния план на Беловската базилика от 6-ти век.
 
 
Още в началото на строежа будните беловци направили в двора и училищна сграда с две стаи, които по-късно преустроили за къща на свещеника. В черквата са кънтели словата на Георги Бенковски при посещението му в селото с Хвърковатата чета. Зад черквата се намира пещера, която при помохамеданчването на българите и разрушаването на старата черква е изпълнявала функциите на църковен храм.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=68}
Публикувана в Религиозни храмове
Архитектурно-исторически резерват Ковачевица  е разположен над река Канина, в скатовете на Дъбраш. Намира се на 23км северизточно от Гоце Делчев и 17км северно от село Гърмен. Село Ковачевица е бил един от центровете на македонското национално-освободително движение, родното място е на  хайдутите Дели Георги и Дели Коста, на писателя Людмил Стоянов. Архитектурната приказка от камък и дърво, с уникалният за България ренесансов стил с високи огради и красиви дворове, привлякла вниманието на родното кинопроизводство.
 
 
Това благоприятствало запазването на ковачевските къщи. През 1977г. Ковачевица е обявена за исторически и архитектурен резерват. Църквата “Свети Никола”, построена през 1847г от прочутите ковачевски дюлгери с доброволния труд на населението, се намира в ниската част на селото и по заръките на турската власт е вкопана в земята. През 1900г е построена уникалната Часовникова кула - камбанария и до нея първото килийно училище в къщата на Никола Ковачевски. Сградата на църквата, Килийното училище, Основното училище "Индже Димитров", както и много от старите селски къщи, са Архитектурени паметници. В село Ковачевица има запазени оригинални къщи - с приземни каменни етажи,  предназначени за стопански цели, върху които лягат изнесените еркерно жилищни етажи.
 
 
Изградени от здравия камък от основите чак до тиклени покриви, солидните къщи останали неподвластни на столетията. Топлотата и уюта били постигнати със солидната употреба на дървения материал. Многобройните слети улички и тесни проходи под къщите създават живописни улични ансамбли. Комплекса пази цялото великолепие на народната душевност, трудолюбие и талант на българина.  Със своята неповторима архитектура, автентична атмосфера с магическия чар на миналото и невероятните гледки, Ковачевица  е предпочитано място за почивка за много българи и чужденци.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=46}
Страница 1 от 2
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!