Забележителности в община Смолян
Архитектурният комплекс “Чешитска махала” се намира в един от кварталите на град Смолян - в кв. Долно Райково. Комплексът се състои от три ядра: Чешитска махала, Радева махала и къщите изграждащи крайуличния силует на квартала. Носи името на фамилия Чешитеви, които изграждат едни от най-представителните къщи в Долно Райково в края на ХІХв. Най-забележителни са Братска Чешитева къща, Мильон Чешитева къща, Гьорджева къща и Чешитската чешма.
 
 
Изградени са от камък на глинен разтвор. Изключение правят еркерите на горните етажи, които са от дървен скелет запълнен с плет, измазан с глина. Приземният етаж на типичната къща представлява вътрешен двор, изграден с каменни зидове и служи за прибиране на добитъка и дървата. От вътрешния двор започва стълбата за етажите. Почти винаги е затворена с капак. Горният етаж винаги е издаден еркерно над първия поради малките и стръмни парцели.
 
 
Широко разпространение имат и двойните братски къщи. Представляват две къщи, обединени от обща разделителна стена, без функционална връзка помежду им. Двойната къща е представителна и монументална. С нея занаятчии и търговци показвали своето семейно благосъстояние. Вътрешното оформяне на къщите е с дървени тавани, вградени долапи, миндери, полици, дъсчени кошове на огнищата, дървени парапети на стълбите.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=52}
Широка лъка е архитектурен и етнографски резерват. Заселването му е свързано с най-масовото насилствено помохамеданчване на родопското население по време на турското иго. Селото е получило името си от старобългарската дума лъка. От миналото широколъчани са прочути майстори строители и родолюбци.
 
 
Природните особености, политическата несигурност през османското робство, високото народностно съзнание на жителите и икономиското им преуспяване дали отражение върху архитектурата на широколъшките къщи, които се отнасят към типа "голяма родопска къща". Те са двуетажни, с еркери и високи каменни комини, дебели зидове, малки прозорци, ковани врати, вътрешни дървени стълби, малки изби със скривалища. Стаите за живеене са с вградени долапи, килери, домашни параклиси и др.  Дворчетата им да малки, покрити с плочи, а сред тях има чешма.
 
 
Къщите са създадени  с вкус и в хармония с околната природа. Такива са Згуровската, Калайджийската,  Учиковската, Григоровската и други реставрирани къщи. Псните на широколъчани са самобитни и много лирични. Пеят се със съпровод на каба гайда, кавал и гъдулка. По време на петвековното робство селището било светилник на националното съзнание. Село Широка лъка е изходен пункт за  вр.Голям Перелик - първенец в Родопите, живописните села Гела и Солища, красивата пещера Леденицата.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=49}
Архитектурният ансамбъл „Хаджийски къщи”, известен като Конака на село Буката привлича много туристи в района. Не по малко интересен е от Агушевите конаци в Могилица. Село Буката се намира на километър от Могилица и на 25 км от Смолян. В селото са останали малко, предимно възрастни хора, които с желание разказват на туристите за историята на конака.
 
 
В сградата сега се помещава кметството на селото. Запазени са красивите дървени тавани, древна пещ за хляб, заедно със сечива за оран и жътва, сеялки, вършачки, мелница за брашно. Гостите на селото могат да видят процеса на обработка на вълната с уредите - дараци, хурка , вретена и стан. Експонатите са действащи и туристите могат да изпробват уменията си в тъкачеството,  както и сами да омесят хляб.
 
 
Малцина знаят, че в Смолян подобно на Агушевия конак в Могилица, се намира един също толкова грандиозен по мащаба си конак на рода Кьорходжови. Негов най-известен представител е Ахъчелебийския войвода Салих ага.. Пръв войвода управник от деребеите в Среднородопието, с район приблизително на сегашния Смолянски окръг, е бил известният Мехмед Кьор ходжа.Родом бил от Забърдо, живял отначало в Чепеларе, учил в Имарет джамия в Пловдив, а е избран за управник на общородопско събрание в Рудозем, след което живял и управлявал района от Райково, където си построил и конак.
 
 
Това било през 1752 г. "Мехмед Кьор ходжа бил мъдър и справедлив управник. Той защищавал намаленото от турчене християнско население и му помагал да се издигне в културно и поминъчно отношение. Умрял през 1779 г. и бил погребан в райковските мохамедански гробища, дето и досега е запазен гробът му - до Имамската къща." (Дечев 1926; 1968: 442).
Определено обаче може да се каже, че ако не той, то неговото родово управление, продължило близо сто години чрез сина му Сюлейман ага и внука му Салих ага, е оказало решително влияние, пише в изследването си Петър Маринов. Салих ага управлявал войводството си от 1798 до 1838 г., т.е. кръгло четиридесет години.
 
 
Същият е един от наследниците на Исеин бей - владетелят на планината „Кесариица“ в Родопите, който през 1727 г. се заселва от град Гюмюрджина в поселището „Чепеларе“, в планината постоянно, заедно със стадата си и след това се задомява, като се оженва за местна хубава вдовица - помакинята Фикрие, останала сама с две мъжки деца - Исмаил и Мехмед.
По време на управлението му се създала дълготрайна скрита вражда между Салих ага и пашата на Гюмюрджина - Емин бей, като представител на султана, която вражда не може да няма в основата си племенна подкладка.
 
 
Накрай Салих ага с измама бил привлечен да иде в Гюмюрджина, уж да му се даде награда и нишан (орден) за четиридесетгодишната му управа на мюдюрлюка, но първата още нощ от пристигането му бил нападнат и умъртвен в двора на правителствения конак. Така той станал изкупителна жертва на усилията на турците да се завърши напълно "потурчването" на Родопския край. Той дал поврат на събитията в това направление, възпрял помохамеданчванията и негово дело е опазването на българите тук, пишат изследователите, без да умаловажават, обаче и кървавите действия на Салих ага по този край. Със сигурност за историята на тези времена може да се прочете доста.  Останалите в Смолянско конаци само напомнят за тях, както ще напомнят за нас на следващите поколения бетонните ни площади...

Автор Петя Спасова
 
 
Строени през 1825-842 г., Агушевите конаци са уникален предвъзрожденски феодално-аристократичен архитектурен ансамбъл. Те са единствените по рода си запазени на Балканския полуостров. Комплексът се състои от три сгради (конаци), всяка с отделен двор, с кладенец и всичко необходимо. Сградата за жените е отделена с високи вътрешни зидове, в които са вградени въртящи се долапи, така че при разговор или предаване на вещи от който и да е, жената не се вижда.
 
 
По този начин е спестено на жените задължението да покриват постоянно лицето си. Трите сгради са оградени с общ зид, който придава на Агушевите конаци вид на истински замък. Усещането се засилва допълнително от кулата, издигаща се на югоизточния ъгъл на зидовете. Въпреки всички укрепления, конаците съвсем не са зловещи или страшни.
 
 
Напротив - белият цвят и рисунките по кулата придават по-скоро свеж и топъл изглед на двореца. Не по-различно е впечатлението и като влезете вътре - широки чардаци, много прозорци, уютни вътрешни дворове. Навсякъде доминират два цвята - снежнобелият на варосаните стени и комини и тъмнокафявият на старите греди и порти. И за да бъде приказката пълна, вътре в стаите са подредени невероятни колекции на българските народни занаяти - истинска съкровищница от кърпи, черги, чанове и украшения.
 
 
Около 27 години той се използва като музей, но от 2001 г. е върнат на от съда на 13 наследници. До 2001 г. посетителите можеха да разглеждат музейния комплекс с възстановена битова обстановка, но експозицията бе прибрана в музейните фондове на Историческия музей в Смолян, след като във владения бяха въведени потомците на Агуш ага. От две години конакът е отворен за свободни посещения. Сега наследници пускат на обиколка из конаците всеки желаещ турист стигнал до Могилица.
 
 
Една от природните забележителности на Смолян е Вековното дърво – «Чинар»(Plantatus orientalis – Източен чинар), което е на 289 години. Пренесено е през 1720 година от Беломорието (Гърция) и е засадено в „стария център” на Смолян. Вековното дърво е част от впечатляващ ансамбъл, включващ джамия и християнска църква с единствената дървена камбанария на територията на общината.
 

Короната на това дърво е с размер около 600 кв.м. Дървото е високо 25 метра, с обиколка на дънера близо 7 метра. В продължение на последните 50 години се охранява от държавата като природна забележителност, обявена със Заповед № 508/28.03.1968 год. на Министерството на горите и горската промишленост
 

Това дърво идва да ни напомня, че не само е важно да бъдат засаждани дървета, но и да бъдат отглеждани за поколения напред. Дървото на живота крие спомена на историята.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
 {hotspots hotspot=32}
Околностите на Смолян изобилстват от природни красоти и исторически места. На север от града сред причудливи скали и иглолистни гори,се намират живописните Смоянски езера. Тук е най-красивият кът от смолянските природни бисери. Смолянските езера са разположени от Орфеевите скали по левия склон и стигат чак до град Смолян. В миналото са били над 20, но сега са останали само 7, а другите са се превърнали в блата или са пресъхнали.
 

През пролетта някои от тях отново се пълнят с вода. Първите езера са разположени покрай пътя от Смолян в посока връх Перелик. Редуват се с планинските завои в последователност - Керяновия гьол, Милушевия гьол и Салаша, Османовия гьол. До най-долните езера има къмпинг, а малко по-високо, край ез.Салаша е оригиналния хотел-ресторант. На 200м по-нагоре е х.Езерата, която се използва от групи за екскурзионни почивки.
 

Над тях е кв.Езерово, родоначалникът на Смолян. А на най-горната тераса между езерата се издига х.Смолянски езера. В района на езерата  има построени и функционират много нови и модерни хотели. Пътя се отбива за хижа “Смоленски езера” и там под връх Снежанка, между високите иглолистни гори се спотайват останалите три езера -  Тревистото езеро, Бистрото езеро и Мътното езеро. Покрай Бистрото езеро минава пътя за хижа "Студенец”.
 

Дълбоко е не повече от метър, затова през август то значително намалява и почти пресъхва. Между Бистрото и Тревистото езеро се вие екопътека "Трите Смолянски езера", която ги заобикаля и по нея се стига до най-високото и дълбоко - Мътното езеро. На просторното място до Тревистото езеро има параклис "Свети Дух", който понякога е отворен в почивните дни, а на църковния празник на храма, е сборище за курбан. Смолянските езера са част от живописния пейзаж на Западните Родопи. Забележително красиви са!
 
 
Седловината Рожен свързва Переликското и Преспанското било на Източните Родопи. Тя е климатичната граница на средиземноморското влияние. Още от древни времена през Рожен минавали важни друмища. От тук е пътят  от Горнотракийската низина за долината на Арда и Беломорието. Поляните на Рожен помнят много исторически събития. За свободата тук са се сражавали Момчиловите юнаци, четниците на кап. Петко войвода. Левски също минава през Рожен, за да основе революционен комитет в село Момчиловци. През 1912 година през Рожен минават героите на полк. Серафимов, за да освободят изстрадалите родопчани от османското робство.
 

 Тогава границата на България с Турската империя минавала през връх Рожен. И до ден днешен е запазен  граничен камък от  далечната 1912 година, който напомня на поколенията историческите събития. До преди време е бил на разклона за прочутото  село Забърдо, но отново е върнат на историческото си място - Рожен. До Освобождението околните села Проглед, Соколовци и Момчиловци били изкуствено разделени. Проглед останал от българска страна, а Момчиловци и Соколовци от турската страна на границата.
 

Рожен става мястото, където близки и роднини се срещали веднъж в годината, за да се разтъжат, да разменят новини, пекли чевермета пеели песни под съпровода на вълшебната родопска гайда и утешавали мъката си. С течение на времето Рожен се превръща в най-голямата сцена на родопската песен. Тук се ражда самобитният гайдарски оркестър "Сто каба гайди", символ на събора. От Рожен излита и песента "Излел е Дельо хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска, за да кацне на борда на космическата станция "Вояджър", в търсене на чужди цивилизации в Космоса.
 

На североизток от прохода асфалтиран път води под връх Караманица, където се намира Националната астрономическа обсерватория. Тя е най-голямата обсерватория в Югоизточна Европа. През красивите Роженски ливади минават туристически маршрути  до Пампорово, връх Перелик, Орфеевите скали и Смолянските езера и др. С цел  запазване на Роженските ливади от застрояване и други инвестиционни намерения,  Община Смолян е започнла процедура по обябяването на "Роженските полани" за културен пейзаж.
 
Смолянчани и много туристи от страната търсят прохлада през летните горещини в Каньона на водопадите. Каньонът е изграден от твърди скали, които са образували прагове на спускащите се води и така са се оформили множество водопади с различна големина и форма. Най-горната точка на каньона е на около 1800 м. надморска височина. От там туристите може да се спуснат по течението на реката през каньона.
 
 
Началото на пътеката е по пътя Смолянски езера - с. Стойките , в района на Крива река, местността Арнаутско. Другият начин да се тръгне по каньона е от град Смолян. На изхода на града в западния край, в квартал Средок има табелка сочеща към резерват "Сосковчето", там попадате на екопътеката Каньона на водопадите. Пътеката върви срещу течението на реката и изкачвайки се нагоре преминава през редица водни каскади, които образуват система от малки и средни водопади преливащи един в друг.
 
 
Пътеката се вие през гората като метални и живописни дървени мостчета прехвърлят реката, ту отдясно, ту отляво, редуват се с кътчета за отдих и места за пикници. През цялото време се усеща прохладата от реката, а зеленината наоколо успокоява със своята свежест. Екопътеката минава през резервата „Сосковчето“, разкривайки природните феномени и биологичното разнообразие на защитената територия.
 

В зависимост от големината и формата си, водопадите са получили и имената си. Орфей е най-големия,  на който водата се разделя на няколко поточета, наподобяващи струните на арфата. Другите са Ропката, Казаните, Сърцето, Каскадите. На няколко места има направени панорамни площадки, с пленяващ изглед към резерват „Сосковчето” и град Смолян.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=16}
Смолянскитe езера се намират в Средните Родопи. Разположени са от Орфеевите скали по левия склон на долината на река Черна и стигат чак до град Смолян. В миналото са били над 20, но сега са останали само 7, а другите са се превърнали в блата. През пролетта някои от тях отново се пълнят с вода. Екопътеката "Трите смолянски езера" обикаля трите най-горни езера, намиращи се под връх Снежанка. До тях се стига след кв. Езерово на град Смолян нагоре по пътя за село Стойките. В дясно от пътя има табела, упътваща за нахождението на езерата. Пътя води до лифта движещ се от Смолянските езера до връх Снежанка. Малко преди това - в ляво от пътя е първото от трите езера, включени в екопътеката - Тревистото езеро.Няма опасност да се объркате дали това е точното място, където трябва да оставите колата и да се отправите по пътеката. Първото нещо, което ще Ви ориентира, това е аромата, който се носи от барбекютата на къмпингуващите, а даже може да случите и на чеверме със солидна компания около него и разбира се музика според настроението. На просторното масто там има параклис "Свети Дух", който понякога е отворен в почивните дни, а на църковният празник на храма, хората се събират на курбан.
 
 
 
Има достатъчно табели указващи посоката на движение на екопътеката, а в самото начало от информационна табела ще получите ценна информация за природната забележителност "Смолянските езера" с редките и защитени видове растения и животни. От информационните табели става ясно, че маршpута не е сложен и труден, а както сами ще се убедите всички, не е никак изморителен. Разглеждайки се наоколо, преди да поемете по пътеката ще Ви се поиска да се насладите на красотата на първото езеро - Тревистото, което е най-голямото от трите. Усеща се въздухът - чист, а дори и да се случат горещи дни, жегата там на високото не се усеща. В далечината сред трастиковите клони едвам се разпознават главите на рибарите.Любопитството какво го очаква човек нагоре по пътеката не го задържа много тук, тръгва пътьом отпийва от студената планинска водичка и съвсем след малко вижда второто езеро - Бистрото езеро. Неговите води може да не видите, ако сте отишли след летните жеги, в края на лятото, може да е почти пресъхнало.До него има беседка, обикновено заета от шумна компания. След нея заобикаляйки второто езеро започва по-стръмният горски участък. Още в началото на гората, може да се стъписате от стрелкови шум и шмугващи се зад дърветата маскирани лица.
 

В следващият момент вече ще Ви стане ясно, че става въпрос за пейнтболисти. Местото наистина е подходящо за целта. Подминавайки ги се изкачвате нагоре.Макар и стръмен, този участък е много приятен, защото се стъпва по боровата почва застлана с окапали борови иглички и се усеща мекотата под краката. Нагоре на по-стръмните места има направени парапети от дървени клони и мостчета, за улеснение на хората да се придържат и по-смело да се предвижват.Не след дълго изкачване, следвайки маркировката се стига и до третото езеро - Мътното. Нарича се така, защото водите му са доста мътни , на места дори черни. То е най-дълбокото - 4,5м и най-високото на 1500м. По самата екопътека се намират така наречените и обозначени с табели дървета - "Трона на Евридика" и "Лирата на Орфей". Трона на Евридика представлява няколко дървета, които в основата си образуват трон, а Лирата на Орфей - дърво, което от средата се разделя на три и наподобява лира. Тук няма да пропусните да си направите снимки. Срещат се и няколко огромни мравуняка, защитени с ограда.
 
 
На върха до езерото има места за сядане, където пленени от природата - величествените борове и нежният глас на птичките, ще си въздъхните приятно. Това, което ще накара някои от Вас да се възмутят е боклука оставен от туристите. Наистина няма поставени кошчета за тази цел там горе, но пък със сигурност на всеки би му останало място в раницата да си прибере отпадъка и го изхвъарли по-късно. Като се продължи вече надолу излизайки от гората се стига до пътя, който ще Ви отведе на изходната позиция. Маршрута е подходящ и за деца, което дава възможност на цялото семейство да си организират разходка в почивните дни. Човек ще се наслади на красотата на природата, ще се почувства зареден и жизнен. Веднъж обиколили това место, със сигурност ще Ви се преиска следващият път, освен да направите отново тази приятна обиколка, да отидете с компания и да разтворите софрите под дърветата. Ако на масите и беседките няма место, на поляната също ще се почувствате добре. Децата има къде да потичат, да поритат топка даже, а сигурно и Вие ще се изкушите да се поразкършите.  Е, остава само да Ви пожелаем весело прекарване и да очакваме да споделите впечатленията си.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=13}
Родопите са част от Рило-Родопския масив. Представляват огромен лабиринт от ридове с различна дължина и посока, с дълбоко вкопани речни долини и котловинни понижения. Западната част на Родопите е значително по-висока от източната. Първенец на планината е връх Голям Перелик - висок е 2191 м. Перелик е на 19 км западно от Смолян. До подножието му може да се стигне от хижа Перелик за около 40 минути.
 
 
Тук се намира обширната поляна Чурика. Там е изграден параклис "Св. Св. Кирик и Юлита". По автомобилен път до хижа Перелик може да се стигне от Смолян през Смолянските езера и Превала. Този район на Родопите е истинско богатство. От билото Мурсалица се вижда цяла Родопа, Рила и Пирин. Западната част на Перелик завършва с пропастите на Триградско и Буйновско ждрело и пещерите Дяволското гърло и Ягодинската пещера. Пред „Перилик” е връх Турлата, който е с форма на пирамида и е съхранил останките от средновековна крепост.
 
 
По северните склонове на Перелик се намира пещерата Ледницата. Района изобилства от стари крепости, римски пътища или руини на храмове.  Перелишкият дял на планината предлага разнообразен пейзаж –  скалисти върхове, величествени ждрела и вековни гори, буйни реки и водопади, които Ви вземат дъха, просторни била, покрити с килими от цветя. Връх Голям Перелик е един от Стоте туристически обекта на България.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=7}
Заехме се с нелеката задача да покорим вторият по големина връх в Родопите - връх Орфей /известен в годините като Карлъка/. Висок е 2188м и е привлекателен обект за туристите. За нас това изкачване си беше изпитание. Тръгваме от село Гела. Междинната ни точка от маршрута е  хижа Ледницата, до където ще се предвижим с лек автомобил. 
 
 
До хижата е 6 км. Пътят е черен, затова за предпочитане е автомобила да е джип, но ако е по-висок и не ви е жал можете да опитате и с лек автомобил. Отне ни около 40 минути да отидем до хижата. От Ледницата тръгваме пеша по обозначена, но много стръмна пътека. При нормално ходене до върха стигаме след 2 - 2,30 часа. До връх Орфей може да се стигне и от хижа Перелик.
Прехода отнема около 4 часа в едната посока.
 
 
Само 3 метра по-нисък от Голям Перелик, връх Орфей не отстъпва по величие и красота от първенеца. Когато видиш гледката от върха, разбираш защо Орфей е бил толкова вдъхновен от природата. От върха гледката има обширен простор. Цялата родопска шир е като леко надиплено халище. Далечните заснежени ивици на Пирин и Рила се приливат в тъмносинята гръд на Стара планина.
 
Връщането по обратния път надолу не беше много по-лесно от качването, заради стръмния терен. Въпреки дългия преход и умората на тялото, душите ни пееха. Докоснахме се до величието на Родопите, което Орфей е възпял със своята арфа.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=6}
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!