Забележителности в община Смолян
Изминаваме маршрута от село Гела до пещера Ледницата с лек автомобил, проходим по леки офроуд терени. Така си  доставихме едно екстремно преживяване, с много адреналин, много подскоци и писъци от компанията.  Успешно преминахме участъка, стигайки до извода, че този 7,5 км. неравен черен път е подходящ само за високо проходим автомобил при сухо време. Родопската забележителност се намира в близост до смолянското село Гела, сред стара букова гора. Липсата на маркировка обаче я прави трудно откриваема за туристите.
 
 
Само едно поточе дели пещерата от черния път, но избелялата табела е скрита в храсталаците и кара туристите да се лутат.  Ледницата е дълга 1525 метра, но достъпни за посетителите са само около 100-тина метра. Интересните ледени образувания през по-голяма част от годината са дали името на пещерата. Входът на пещерата е тесен, но предверието е голямо и прилича на олтар с висок таван. Оттук по естествените стъпала се слиза на около 7м до голямата площадка. Малките тераси са украсени с прозрачни куполи, големи сталактити и сталагмити от лед. Пещерата се намира близо до хижа "Ледницата". Има няколко маркирани пътеки, които ще улеснят стигането до нея.
 

 
До хижата  може да се стигне от село Широка лъка, по долината на река Горски дол, по път, който води точно до нея. От село Гела за около 1,30ч по маркирана пътека също се стига до хижата. Пътеката започва направо след моста за селото, завива на запад към мах. Заевите, после минава през параклиса "Св.Илия", мах. Магарджица, мах. Узунска и от там отвежда направо до хижата. Друг маркиран маршрут е от х.Перелик до х. Ледницата. Хижа "Ледницата" представлява двуетажна постройка от камък и дърво. Намира се на обширна поляна в живописната местност Кикеза, на границата между Переликския масив и рида Мурсалица. Разполага с общо 72 места за настаняване, туристическа кухня и столова за 50 човека, етажни санитарни възли, лятна баня и други помещения. Водоснабдена, електрифицирана, през зимата се отоплява с печки на твърдо гориво.
 
 
Публикувана в Пещери
Пещера Калето е преходна пещера в Родопите, която представлява огромен скален свод и служи за преход към върха, където са останките от стара едноименна крепост. Намират се край смолянското село Кошница. Поели сме по маршрута Смолян - Чокманово - Смилян - Кошница, на около километър преди село Кошница има паркинг и беседка.
 
 
От там започва пешеходния преход за върха, където са пещерата и крепостта. Има достатъчно туристически табели, упътващи туристите за пътя им до върха. След преминаването на реката, теренът е стръмен, но при спокоен ход за около двайсетина минути стигаме до пещерата. Върху нея е изградена крепостта Калето. Археологическите проучвания там продължават и след приключването им, което по европейски проект е със срок до 2013 година, ще бъде подобрен достъпа до туристическите обекти.
 
 
Публикувана в Пещери
Живея тук, в планината, вече близо 15 години. До вчера мислех, че съм успяла да зърна най-големите красоти на Родопа и най-величествените й гледки. За тези години съм обиколила доста села, исторически, архитектурни, природни забележителности. Но се оказа, че Родопа криела още тайни, а аз съм пропуснала една от най-хубавите. Окрилени от топлите майски лъчи и най-накрая усещайки мириса на истинска пролет, този уикенд екипът ни се запъти към нова дестинация. Посоката е Момчилова крепост. Изходната ни точка е Смолян. Поемаме през кв. Устово, по пътя за Мадан. След Подвис свиваме на ляво в посока село Ряка, а малко по-нататък отново на ляво отбиваме за село Градът. Пътят се лъкатуши през планината, има доста завои, платното е тясно, но асфалта е здрав, няма дупки и се пътува приятно. Разлистилата се наоколо гора, цъфналите дръвчета, изпъстрените с цветя поляни галят окото. Скоро стигаме село Градът. Къщите, подобно на тези в на болшинството родопски села са накацали по склоновете. Всичко е пъстро - и градинките с лалета пред къщите, и чергите проснати по терасите, та даже и престилките на бабите, които се усмихват и помахват на всеки "чужденец" в селото. Движим се все направо по главния път минаваме през първата махала на Градът и когато стигаме втората веднага отбиваме на ляво по чакълиран път. Така оказват табелите. Остава километър и половина до крепостта. Пътят е покрит с дребен чакъл, но е здрав и утъпкан. Минаваме през смесена гора - величествени ели, борове и листнати букове. Живописно е, а пътчето се вие като онези по картините. Пристигаме в подножието на крепоста. Оставяме колата на паркинга до новоизградения информационен център.
 

Поглеждам на горе и предвкусвам, че сме до тук с модерния автомобилен туризъм, върха обаче изглежда примамливо. Дори от тук панарамата е хубава, представям си какво ще е отгоре. Дървена табелка окачена на цъфнало розово дръвче оказва от къде да поемем. До нея беседка и чешма със студена планинска вода. Пълним бутилките, нарамваме раниците и тръгваме.
Изкачването се оказва не толкова тежко. Пътеката е плавна, а на места са направени стълбички за по лесно изкачване. Преходът със спокойно ходене и 2-3 спирания да си поемеш дъх е около 20 минути. Наоколо е като застлано с пъстър килим. Теменужки, иглика, глухарчета и още куп дивни цветя, които трудно ще видите събрани на едно място. Току до пътеката намираме купчинка гъби сгушени в тревата. Огромни горски мравки пъплят към мравуняка, а тук-таме нарушаваме покоя на припичащо се на слънце гущерче. Огромни пъстри пеперуди са накацали по цветята. Това е едно от ония дивни кътчета, които сякаш са недокоснати от човешки крак. Тук таме се чува крясък на птица или възглас на турист, осъзнал при изкачването колко вредни са цигарите... Тъкмо когато си мислех, че съм изцедила и последните си сили от схванатото си от стоене пред компютъра тяло, след поредния завой видях лъч надежда. Двайсеттина метра нагоре пътеката сякаш свършваше а върха вече беше пред нас. Изкачихме последните стълби и стигнахме до беседка с тераска за наблюдение.
 
 
 
Е когато застанах пред парапета разбрах, че си е струвало изкачването. Макар и времето да бе малко мрачно пред нас се виждаха като на длан всички гънки на планината, а между тях като пръсната ситна мъниста на групички накацали къщите на околните села. От среща се извисява величествения Перелик с бялата си шапка, под него областния център - Смолян, вляво кулата "Снежанка". В дясно от беседката поема панорамна пътека, оградена със здрави парапети, която обикаля около върха и разкрива чудни панорами във всички посоки. По нея се стига и до стената за алпийско катерене. Обхождаме я цъкаме и ахкаме. Честно казано тук ми беше беден речника да изразя удоволствието от видяното. Прекрасно. Връщаме се при беседката и поемаме по пътеката нагоре, след не повече от 50 метра сме пред останките от крепостните стени. Тук вече постепенно ме обзема едно патриотично чувство и гордост от това че съм българка, потомка на онзи славен Момчил, а стигайки на върха под развяващия се трикольор, нали съм си и емоционална, усещам че очите ми се напълват със сълзи.
Сядаме на скамейките оглеждам се и се опитвам да си представя какво е било тук някога. Размърдвам сивите си клетки, за да си спомня онова, което съм чула и прочела за славния Момчил юнак.
 

 Блеснал за кратко време на балканския небосклон, славил се като юнак и владетел само миг от историята, но останал завинаги с ореол на герой в паметта на хората, защото е дал надежда в трудните времена на балканския ХIV век. Хронистът от ХIV в. Никифор Григора пише в своята "Византийска история", че Момчил е българин от Родопите, "син на неизвестни родители", а по-късни автори го споменават като човек с "величествен вид", който удивлявал всички. На младини е бил разбойник, после наемник на византийска служба. Бил обаче подгонен за злодеянията си и това го кара да избяга на служба при сръбския владетел Стефан Душан. През 1343 г. Момчил напуска сърбина и преминава в лагера на самообявилия се за византийски император Йоан Кантакузин и неговия съюзник Умур - емир на Смирна (Измир в Турция).
Множество подробности за живота на Момчил знаем всъщност от самия Кантакузин, който описва в своята "История" патилата му. Момчил успява да стане управител на територии и крепости в планината и чак до брега на Бяло море. По това време жителите на тогавашната крепост Повисд са поискали да имат свой си управител - според преданията това е днешната Момчилова крепост, която е охранявала западната граница на Момчиловите земи. Крепостта се е извисявала на 130 м над околния терен - между небето и земята, за да властва над околните долини и върхове на надморска височина 1215 м. Била е от камък и здрав хоросан, с дебели 1,30 м стени.
 

 На това място Момчил се усеща силен, за спечелването му се надпреварват властта в Константинопол, която му дава титла деспот, и самозванецът Кантакузин, дарил го с титлата севастократор. Момчил обаче прави собствено царство със столица Ксанти. И тръгва да завладяванови земи. Той има обща граница с българския цар по това време Иван Александър, застрашава Кантакузин, разгневява Умур. Момчил загива на 7 юли 1345 г. в героична битка под стените на Перитор и от този момент се ражда митът - за Момчил владетеля, такъв, какъвто българите биха искали да имат: силен, смел, готов да се бие срещу всички врази. Той е като в приказките - непобедимият и изкусен във война, когото храбростта не напуска никога, когото тачат дори враговете. Във фолклора, в родопските песни той е останал като юнак с чутовна смелост. Песните за него са разпространени в Родопите и Беломорието, от Странджа до Херцеговина. Легендите го свързват с Крали Марко като участници в общата борба срещу османските нашественици. При Момчилова крепост последното сражение е оставило покрай стената около входната кула върхове от стрели. А следи от живот - съдове за приготвяне на храна, битови предмети, оръжие, монети, понякога украси към костюма и тялото, говорят за това, което е ставало по тези места в далечния ХIV век.
До скоро това чудно място не бе достъпно за туристи. Разкриването на крепостта и облагородяването на достъпа до нея започва преди около 2 г. Oбщина Смолян в партньорство с Регионалния исторически музей "Стою Шишков" печелят проект по програма ФАР - Трансгранично сътрудничество България - Гърция, наречен "Момчиловата крепост - мит и реалност". Общата му стойност възлиза на 260 529 евро. От тях 230 621 евро са безвъзмездно финансиране по европейската програма, съфинансирането от община Смолян е 29 908 евро. Задължителни по проекта са партньори от Гърция и това са Областното самоуправление Родопи - Еврос и община Самотраки.
 

Продължителността на проекта е 18 месеца, а негов ръководител е проф. Маргарита Ваклинова от Археологическия институт и музей при БАН. Проф. Ваклинова е проучвала Момчиловата крепост през 1986 г. и на базата на извършеното тогава и събраната информация е изготвен план за допроучвателни, реставрационни и консервационни дейности. Документът очертава точно района и частта от крепостта, която е обект на разкопките, съгласуван е с Националния институт за паметниците на културата.
В дейностите по реконструкцията са наети 15 безработни лица за период от два месеца, а други преминават обучение за охранители и екскурзоводи на митичната крепост. Именно по този проект се прави пътя до подножието на крепостта, информационния център, облагородява се достъпа, поставят се пейки, платформи, изграждат се беседките, местата за наблюдение. Започват археологически разкопки и разкриване на крепостта. Общата площ на археологическите проучвания е 300 кв.м. Ученици от цялата страна, в рамките на инициативата "Съхрани българското", проучват доброволно и при огромен интерес крепостта, символ на юначността на Момчил войвода.  На 1 октомври 2007г. отчасти разкритата и реставрирана крепост е открита от президента Георги Първанов. И макар все още да не е толкова известна туристите стават все повече.
 

Момчиловата крепост e първият социализиран археологически обект по Пътя на млякото - трасето на централния античен презродопски път, свързвал Беломорието с Тракийската равнина. Този път през Средновековието и българското Възраждане има основно търговско предназначение. По този път някога многобройните стада овце били премествани на паша в района на беломорското крайбрежие. Време е да се връщаме. Пътят на долу е стръмен, но пък не изисква особени физически усилия и още веднъж минаваме през онази чудна местност. Слизаме надолу бързо, защото там в подножието ни зове чешмата с клокочещата студена вода. Хвърляме още веднъж поглед към ширналата се планина, виждаме Смолян. Цивилизацията ни зове...
 
 
Публикувана в Крепости
Крепостта "Калето" край град Смолян се превърна в атрактивен туристически обект. Тя се намира в местността Турлука на около километър от панорамния път Пампорово – Смолян. Изходната позиция към крепостта е в непосредствена близост до манастирския комплекс „Св. Пантелеймон”, от където започва и екомаршрут "Невястата". Информационни и указателни табели дават нужната информация и ориентация на туристите за крепостта, а на отбивката до пътя има достатъчно място за автомобилите. Близостта на трите туристически обекта - манастирския комплекс „Св. Пантелеймон”, екомаршрут "Невястата" и крепостта "Калето", предполага един прекрасен ден сред природата за смолянчани и гостите на града.
 
 
Достъпът до крепостта "Калето" е изключително улеснен по кратката обезопасена пешеходна пътека. Теренът е полегат, преминава се за около десетина минути, има изградени беседки за почивки. От изградените наблюдателни площадки на крепостта се разкриват красиви гледки към град Смолян и околностите.
Крепостта "Калето" обогати списъка на туристическите атракции в община Смолян. Значима част от реставрационните дейности са реализирани от Регионалния исторически музей „Стою Шишков“, под ръководството на археолозите Дамян Дамянов и Николай Бояджиев.
 
 
Реставрационните работи на "Калето" обхващат 60 метра крепостни стени и прилежащите им осем вътрешни помещения със складови функции с 360 квадратни метра обща застроена площ. При възстановяването крепостните стени са вдигнати на 1,5 метра височина. Голяма част от намерените предмети на крепостта "Калето" са реставрирани  в специализирана лаборатория към Националния археологически институт с музей към БАН. Те са експонирани в изложба в залите на музея, която предизвиква допълнителен интерес у посетителите и ги отпраща да видят на място археологическия обект в местността Турлука над град Смолян.
 
 
Публикувана в Крепости
Слънчевата и многоцветна есен в Родопите привлича много посетители на крепостта "Калето", край смолянското село Кошница. Тя се намира южно от селото. На километър преди село Кошница има беседка и паркинг, от където е подхода към върха. Информационни и указателни табели дават нужната информация и ориентация на туристите .До крепостта се стига по виеща се стръмна туристическа пътека с оформени стъпала. Минава се за около 15 минути, ако не се възползвате от беседките покрай пътеката, които дават възможност за въздишка и правят изкачването приятно дори и за нетренираните катерачи. Преминава се през проходната пещера "Калето", която е съоръжена с наблюдателни площадки и алпийска люлка. Останките от крепостта "Калето" се намират над едноименната пещера, представляваща тунел с полусферично напречно сечение.
 

Късноантичната и средновековна крепост при село Кошница е с площ 2,5 дка. Значима част от реставрационните дейности са реализирани от Регионалния исторически музей „Стою Шишков“, под ръководството на археолозите Дамян Дамянов и Николай Бояджиев. Проучени са северната и западната крепостна стена. Дебелината на основите й е 1,70 - 1,80м. Зидарията е двулицева, от ломен и необработван варовиков камък и бял хоросан.
Североизточният ъгъл на крепостта и цялата й източна стена са напълно разрушени. Най-вероятно това се дължи на земетресение, за което свидетелства и пукнатина в скалата, пресичаща източния склон на върха.
 

Северната крепостна стена е със запазена дължина - 44,5м. Тя е най-добре съхранена и на места височината й е 3м. Западната крепостна стена е дълга 38м. В южния й край е изградена външна бойна /наблюдателна/ кула. Сега там е монтирана шестметрова дървена наблюдателна кула  на два етажа.
От върха на крепостта се разкрива възхитителна панорама във всички посоки. През нощта ефектно осветление в бяло и зелено привлича погледите на пътуващите към селищата по поречието на Горна Арда.
Голяма част от намерените предмети на крепостта "Калето" са реставрирани в Националния археологически институт с музей към БАН. Те са експонирани в изложба в залите на музея, която предизвиква допълнителен интерес у посетителите и ги отпраща да видят на място археологическия обект край смолянското село Кошница.
Крепостта "Калето" край село Кошница обогати списъка на туристическите атракции в община Смолян.
 
 
Публикувана в Крепости
Крепост „Градище” се намира на 2,5 км над село Гела. Тя е тракийска крепост с най-голямата надморска височина от този вид проучвани до сега. Изградена е на тесен риолитен рид, разклонение на Переликски дял, спускащ се на север от връх Голям снежник (2188 м.н.в.) в Родопите.
Правихме два опита да видим крепостта „Градище”, за която в последно време доста се говори.  Първият опит се оказа неуспешен. Подведохме се по големите табели,  водещи до ранно византийската базилика и решихме, че и пътя до крепостта е така добре маркиран. Но оптимизма ни беше до момента, в който се озовахме на разклон, на който пътят се разклонява на четири. След  като не намерихме нищо, което да ни покаже вярната посока, се върнахме в селото, за да потърсим помощ. Но вместо това там получихме грубо обяснение, че табели има и най интересното, нашето желание да стигнем до крепостта , беше прието за криминално и изразиха съмнение, че сме иманяри. Това сложи край на туристическите ни мераци. Решихме, че тепърва терена ще бъде маркиран подобаващо.
 
 
След известно време направихме втори опит да се изкачим до крепостта „Градище”. За целта предварително поразпитахме и се опитахме да разучим терена.  Въоръжени с надежди поехме пеша по познатия ни вече път и стигнахме до  четворното разклонение. Но… познайте – там табели  отново нямаше.  За наш късмет този път мина джип и хората ни показаха по кой от четирите пътя да тръгнем.  Нагоре пътя е черен и доста стръмен.   Още на две места пътят се разклонява и на тях няма табели, оказващи вярната посока. Учудващото е, че срещнахме информационни табели само на участъци, на които те бяха излишни.  С лутането и опитите да се намери вярната посока,  изкачването ни отне два часа. Въпреки препятствията и недружелюбния маршрут,  изкачването до крепостта си струваше неприятностите.  Горе се откриха невероятни гледки към съседната крепост на връх Турлата, към селата Стикъл, Солища и към връх Снежанка.
Любопитна е информацията дадена от археолозите за крепостта. Археологическите разкопки са проведени от Дамян Дамянов и Николай Бояджиев – РИМ Смолян.
 
 
Градището представлява отбранително, военновременно съоръжение .Регистрирани са два строителни периода при изграждането на крепостното съоръжение. Първият обхваща времето на т.н. „тъмни векове” в Югоизточна Европа през XII-IXв. пр. Хр., време на големи миграционни движения по крайбрежията и хинтерланда на Черноморския, Егейския и Източносредиземноморския басейн, довели до смяната на къснобронзовата с желязната епоха.
Първото крепостно съоръжение заема най-горната, сравнително равна част на билото. Като Източна стена се използва скалиста пропаст, висока приблизително 100м. Укрепената площ е приблизително 0,7 дка. Археологическите разкопки регистрират наличието на светилища и жилищна територия в  съоръжението.
Вторият етап от съществуването на крепостта е свързан с изграждането на нова, външна стена по западния и северния склон, дълга 120м, от която са разкрити 85м. При строителството са използвани най-рационално даденостите на терена , осигуряващи лесна отбрана на укрепителното съоръжение, чиято площ е увеличена до 3 дка. Втората стена е висока до 3м, а над нея най-вероятно е изграждана дървена ограда палисада. Ширината на каменната основа е 3,50м. Тя има отвесно и гладко външно лице от плочести камъни, а вътрешното е под наклон към външното.
 
 
Такова устройство на отбранителното съоръжение е съвсем логично, тъй като еднолицевата суха зидария от частично обработен камък, градена на наклонен терен, не издържа към височина, а освен това е необходим и много повече строителен материал. Липсата на достатъчно камък се компенсира от изобилният дървен материал, с който се изграждат палисадата и жилищните сгради (заслони) в крепостта. Вторият период, в който се разширява тракийската крепост, обхваща втората фаза на ранножелязната епоха (VIII-VI в.пр.Хр. ) и престава да бъде използвана през II-IIIв. Явно присъствието на Родопите към Римската империя през Iв. Не спира съпротивата на местните траки, които още дълго време отстояват земите и независимостта си.
От селото по този път до крепостта е невъзможно да се стигне с автомобил.  Не ви препоръчваме този маршрут, освен ако не сте със здрави нерви и непоправими  туристи – авантюристи. Вероянтостта да се изгубите е голяма.  До колкото разбрахме има друг път, по който  с високо проходим автомобил може да се стигне на 250 метра от крепостта.  Разбрахме също, че в така наречените местни хотели се предлага платен водач, който без проблем ще ни заведе до крепостта, но заради неприветливото отношение при първата ни среща там,  нямахме желание за това.
 
 
Публикувана в Крепости
Ранно византийската базилика в село Гела, която бе проучена скоро и вече е отворена за туристи се намира в местността Манастира в близост до старата църква „Света Троица“, малко след края на селото. Пътят до края на селото е асфалтиран, но от там до християнските храмове води черен добре отъпкан път.  Ако оставите автомобила на края на асфалта, за десетина минути сте при храма.  Има информационни табели, който напътстват туристите. Терена е лесен и приятен за разходка. От тук поема и пътя за крепостта "Градище", която се намира на 2,5 км. над селото.
 
 
Базиликата е част от голям религиозен комплекс, който е най-високо разположеният всред планината  религиозен комплекс  в тази част на Европа - 1485 м. . Комплексът е издигнат по време на християнизацията на траките. Опожарен е вероятно през втората половина на VIв при нашествията на славяни и авари.  Според археолозите Дамян Дамянов, Николай Бояджиев от РИМ «Стою Шишков» гр. Смолян и доц.д-р Маргарита Ваклинова, която е първият изследовател на ранно-християнската базилика,  от него е започнало покръстването на тракийските племена в Родопите.  Бил е най-големия и богато украсен в Средните Родопи.  Основната постройка е с размери 30 на 14,80м..
 
 
Във вътрешността са оформени три надлъжни и един напречен кораб (трансепт).  Северният кораб е изолиран от вътрешността и затворен със стена към централната част. В него се е влизало в помещения към север и юг.  Пред южната фасада е минавал портник, под който са оформени  вход към вътрешността и подход към помещение в югоизточния ъгъл, вероятно кръщелня. За литургични цели са били използвани и анексите от север. Стените на църквите са били изградени от камък и тухли. Подовете са били покрити с керамични плочи - кръгли с диаметър 0,60 м., правоъгълни и квадратни.
 
 
Покривът е бил с дървена конструкция и керемиди. Храмът е бил обилно осветен с прозорци със стъкла. За интериора са били изработени архитектурни детайли от местен камък. Известни са и останки от втора църква, на чието място е издигнат храма  "Света Троица" в село Гела. В близост до нея, надолу по склона, са открити битови постройки и некропол. Със заповед на министърът на културата Вежди Рашидов ранно-византийската базилика е обявена за паметник на културата от национално значение.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=84}
Публикувана в Светилища
Лековитият извор "Балиевата вода" се намира на десния бряг на река Черна, край кв. “Средок”, който е на около 3 километра от центъра на Смолян. За името на "Балиевата вода" казват, че идва от родопския диалект на думата боли, който тук се произнася „бали”. Тъй като водата помагала на хората да се отърват от болките си, те я нарекли „Балиева”. Според народните вярвания водата излизаща от трите Балиеви чешми има изключителни лечебни свойства на Гергьовден и е най-силна в полунощ на 5-ти срещу 6-май.
 
 
Стотици смолянчани и гости на града се стичат в този ден и пазят ред пред трите чешми, за да успеят точно в 12 часа да си налеят от лековитата вода. Старите хора разказват множество случаи, в които болни хора са се измили, пили са от гергьовденската вода и са се излекували.
 

Според местните всяка от трите чешми лекува различни болести. Първата е за кожни заболявания и помага много за брадавици и екземи, втората за стомашни, а третата за проблеми с очите. В близост до "Балиевата вода" са Каньона на Водопадите и резервата Сосковчето.
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=75}
Публикувана в Светилища
Лековито аязмо в смолянското село Момчиловци вече повече от век помага на вярващите с чудодейната си сила. Знае се, че изцерителното му действие е най-силно в нощта срещу Гергьовден и на самия празник. „Ние в Момчиловци сме богати с нашето аязмо. От полунощ  на 6 май до късно вечерта не спира потокът от хора, които искат да се докоснат до лековитата вода. Стотици се тълпят пред извора и  всеки иска да си налее от водата и да си занесе вкъщи.
 
 
Старо поверие е, че гергьовденската вода се използва през цялата година за болежки и против уруки”, каза секретарят на читалище „Светлина” в Момчиловци Златка Кисова. Изворът е известен не само в региона, но и във вътрешността на страната и в чужбина. Хора минават стотици километри и идват с автобуси специално за лековитата вода на Гергьовден. Този ден е най-почитаният празник – от християни и мюсюлмани. Навремето с гергьовденска роса и водата от аязмото старите хора са заквасвали млякото. Аязмото е сгушено в борова гора в подножието на връх „Св. Илия” – на около километър от центъра на селото.
 
 
Легенда разказва как е бликнала лековитата вода. Било 1908 година. Бездетното 18 години семейство Велика и Анастас дочакали мига, когато след поклоническо пътуване до Бачковския манастир, жената разбрала, че е бременна. Растял коремът й от ден на ден, но след 9-ия месец не настъпвало раждане. Мнимата бременност продължила една година и започнали да търсят лек. По онова време се носела славата на ясновидката Кортеза от Борисовград. В желанието си Велика да се освободи от бремето, което носи, съпрузите потърсили нейната помощ. Кортеза предрекла, че в нивата им на вр. „Св. Илия” ще потече лековита вода. Поръчала на семейството да разкопаят малката локва, от където ще бликне целебното аязмо, и Велика да пие от него.
 
 
Така и направили… И чудото станало – не могли да се сдобият с рожба, но жената била излекувана. Чудотворното аязмо било покрито с малко параклисче. За освещаването на 2 август 1910 г. /Илинден/ се събрали около 2 000 души, дошла и Кортеза. Църквичката придобила сегашните си размери през 1927 г.  /по книгата на Костадин Каневски „Чудотворното аязмо и параклисите в Момчиловци”/.Безбройни са случаите на излекувани от момчиловското аязмо. Стотици разказват как водата им помогнала при очни и кожни заболявания, дори при немота.
 
 
 
{hotspots hotspot=74}
Публикувана в Религиозни храмове
На 2 юли 2006г. в центъра на град Смолян е осветен храм "Св. Висарион Смоленски". Той е вторият по големина и величие след храм-паметника "Св.Александър Невски" в София. Носи името на Висарион Смоленски, местен епископ и мъченик от 17 век.
 
 
Основното помещение на сградата заема площ 382м², централният купол е с диаметър 17м, а височината на камбанарията е 32м. Църквата има 11 уникални камбани, с изобразени по тях образи на светци. Най-голямата от тях е с маса 2 тона.Строежът на църквата започва през 2002 година. Финансиран е с частни дарения на стойност около 3,5 милиона лева. Основни дарители са Тодор и Здравка Баткови.
 
 
Архитектурният проект е дело на местните архитекти Антон Тодоров и Николай Бечев, а конструктор е Ангел Бедров. Главният иконостас е изработен от Кънчо Цанев, а иконите са рисувани от група иконописци, под ръководството на Елена Дечева и Дечко Дечев.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=63}
Публикувана в Религиозни храмове
Манастирът „Свети Атанас” се намира в местността Варадил, на около 5 километра южно от кв.Райково на гр.Смолян, по пътя за село Чокманово. Построен е през 1879 година върху руините на средновековен параклис от хаджи Маргарит. Мястото съвсем не е избрано случайно.
 
 
Посочено е от самия светец в съновиденията на една благочестива старица. През 1912 година в него се е помещавал щабът на полковник Владимир Серафимов. В съвременния вид храмът съществува благодарение на общите усилия на вярващи и наследници на хаджи Маргарит.  Св.Атанасий Велики е един от защитниците на християнската вяра.
 

 Роден е в Александрия около 295г. и е починал на 2-ри май 376г. По тази причина паметта му се почита на 18 януари и на 2-ри май. На тези дни много хора посещават манастира, а тези, които имат желание да го разгледат през останалото време на годината, могат да се обърнат към жителите на вилната зона в близост за осигуряване на достъп до църквата и комплекса.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=60}
Публикувана в Религиозни храмове
Вдясно на пътя от Смолян за Рудозем се издига връх Средногорец. На него е издигнат оригинален паметник костница на загиналите герои от 21-ви пехотен средногорски полк. По време на балканската война войските на Родопския отряд в устремното си настъпление достигат бързо това място. Насреща обаче бърза към старите граници армията на  Явер паша.
Командването преценява, че противникът превъзхожда по брой и въоръжение българските войски и нарежда на отряда да се оттегли на височините северно от тогавашното с. Райково. Обаче командирът на полка полк. Серафимов отказва да изпълни заповедта. Негови са думите " Аз не ще отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител".
С подкрепата на населението от околните села на 21 октомври 1912 година полкът приема сражението. Започва епичен бой напомнящ отбраната на Шипка.
Българите издържат многобройните атаки на турците и се пускат сами в атака. Устремът им е толкова силен, че врагът не издържа и претърпява поражение. Тогава местното население нарича мястото Родопската Шипка, а селото Аламидере, сгушило се под върха е преименувано на Полковник Серафимово. Около паметникът е оформен малък, но оригинален парк. Всяка година смолянчани с панахида за загиналите в боевете на връх Средногорец и Освобождението на Родопите отбелязват този велик ден.
{hotspots hotspot=55}
Публикувана в Исторически комплекси
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!