Забележителности в община Смолян
Скалното образувание "Момата" се намира на около километър от село Широка лъка по пътя за Девин, на стотина метра от отбивката за село Върбово. От далеч скалата наподобява на мома с хурка в ръка. Образувала се е под влиянието на ерозията на скалите и въздействието на външните земни сили. Местните жители съживили тази скала с чудати легенди.
Легенда разказва, че на това място красивата мома Каня от село Широка лъка, се помолила да бъде вкаменена, за да спаси честта и вярата си от преследващите я турци. "Момата" е защитена природна забележителност.
 
Скален феномен “Главата” е интересното скално образувание, което се забелязва в близост до село Широка лъка. Намира се по горския път за село Кукувица, на 100 м. от шосето. Погледнат от източната му страна, скалният блок има формата на глава на овен. Скалният феномен може да се види и от пътя Стойките – Девин.
 
На входа на Смолян от към Пампорово, вниманието на пътуващите се приковава от голяма скала в ляво над пътя. Това е скалата, наречена Невястата/Турлука/. Скалата носи това име от най-разпространената легенда за нея. Легендата разказва за девойка, която била поискана за жена/невяста/ от местен турски владетел. Тя се съгласила, но поискала преди сватбата да погледне за последен път родното си място от високо. Невястата се изкачила на скалата и се хвърлила от там.
Най-подходящото място да спрете, за да огледате отдалече "Невястата" е от другата страна на пътя - на паркинга до първото езерото в града, което е и най-голямото и красиво езеро. До скалата може да се стигне по изградена екопътека "Невястата", която започва от разклона за манастира "Св. Пантелеймон" на пътя Пампорово - Смолян.
 
Мемориалната къща музей “Проф. д-р Константин Чилов” село Славейно е посветена на световноизвестния български лекар интернист чл.-кор. проф. д-р Константин Чилов (1898-1955), автор на научни трудове, член на европейски медицински академии. Представена е в родната къща на проф. д-р Чилов. Притежава над 3500 експоната - медицинска апаратура, чуждестранна и българска медицинска литература, лична кореспонденция, вещи, снимки на проф. Чилов и др., които разкриват неговата многообразна дейност като учен, лекар-клиницист, преподавател. Експозицията е уникална по своето съдържание и представлява особен интерес за специализирани групи посетители. Работи по заявка в кметството  и  читалището в с. Славейно.
 
Публикувана в Музеи
Етнографската музейна сбирка в село Широка лъка е открита през 1947 г. Премествана неколкократно, сега тя е уредена в една от най-забележителните възрожденски сгради на селото - Згуровия конак. Представя основните моменти от бита и културата на местното население - тъкачество, мандраджийство, както и традиционна всекидневна и гостна стая на широколъшка къща. Всяка година през първата неделя на март с. Широка лъка се превръща в жив музей на българските карнавални маски. Тук се стичат кукерски групи от цяла Южна България и заедно с "Песяците" от Широка лъка организират традиционния "Песпонеделник".
 
 
Публикувана в Музеи
Мемориална музейна сбирка "Ласло Наги" - град Смолян е открита на 30.X.1981 г. в Гьорджевата къща в кв. "Райково" в Чешитската махала. Паметник на родопската архитектура от XIX в., който разполага с 200 кв. м изложбена площ, многофункционална сграда с 50 места и кинокабина.
Сбирката представя Ласло Наги (1925-1978), изтъкнат унгарски поет, публицист, преводач на български народни песни и поезия, художник, носител на Международна Ботевска награда (1976), почетен гражданин на Смолян (1976). Голямата заслуга на Ласло Наги към България и Родопите е, че прави достъпна за унгарската читателска аудитория нашата песен и най-хубавото от българската поезия.
Чрез ръкописи на поета, преводи, рисунки, лични вещи и снимки е показана дейността на Ласло Наги в България от края на 40-те години до 1978 г. - студентските му години, първи пътувания из България и изучаване на нейното културно наследство, срещи и трайни връзки с български поети и писатели в Смолян и Родопите. На входа на къщата е монтиран бронзов барелеф на Янош Орос - "Поетът с цвете". Дар е от Унгарското посолство, с чието съдействие са получени повече експонати и е обзаведена традиционна селска стая от родния край на Ласло Наги. В дворното пространство е показана тематична колекция "Ласло Наги в творчеството на българските художници" от живописни, графични и скулптурни творби. Периодично в адаптираната за временни изложби зала се излагат тематични колекции, между които рисунки и скици на Ласло Наги, графики на Шандор Лазар по стихове на Ласло Наги и др.
Публикувана в Музеи
Църквата "Св.Неделя" в квартал Райково е един от най-важните паметници отразяващи богатото историческо минало на някогашното село Райково, сега квартал на град Смолян. Това религиозно огнище е сътворено през ХIХв и през дългият си исторически период пази съдбоносни събития. Църквата"Св.Неделя" се намира в южния край на квартала, над  левия бряг на р. Черна. За построяването на храма е бил необходим ферман, със сдобиването на който били натоварени двама изтъкнати еснафи райковци Нико Коджебашята - железар-оръжейник и Саво Сарандалията - варджия.
 
 
Подкрепени от Райково и другите села двамата отиват в Цариград да изпълнят мисията.След много усилия те успели да се снабдят с фермани за осем църкви: две в Райково и по една в Устово, Горно Дерекьой (сега Момчиловци), Долно Дерекьой (сега Соколовци), Карлуково (сега Славейно), Петково и Левочево. Ферманите изисквали църквите да се строят на мястото на стар  параклис. Работата по строежа на църквата в Райково започнала веднага под ръководството на двамата първомайстори Харит и Вълко Кисьови. Строежа вървял бързо при масовото участие на цялото население и подкрепяно от местния феодал от Пашмакли (сега квартал на гр. Смолян ) Салих ага.
 
 
Отблизо се доставял строителен материал - камък, пясък, греди. Плочи за покрив били доставяни от риолитните скали на Караманджа (сега Мургавец) и Кайнадина. Всичкият товарен добитък бил впрегнат на работа. Жените пълнели в торби пясък и носили камъни на строителите. Така до 7 юли 1836г. църквата била изградена и осветена от ксантийския гръцки владика Кирил.
Църквата "Св.Неделя" е трикорабна псевдобазилика с една олтарна апсида. Ферманът точно определял размерите му, броя и големината на прозорците, дебелината на стените. Покривът е четирискатен със закрепени три ниски каменни кръста. Под покривния корниз има три прозореца с разширена кръстовидна форма.
 
 
Църквата и целия двор са обхванати от 5-6 метров висок зид. Ъглите на оградата са останали непокътнати и до днес  и на четири от тях е издълбана годината 1836. В двора има малка сграда, строена през 1892г. Долният приземен етаж е костница, а горният е малък салон. В двора на църквата се намират няколко паметни плочи - израз на признателност  към царковни и просветни дейци от миналото на Райково. Храмът "Св. Неделя" е регистриран като паметник на културата на 26.01.1955 година. В него се пазят  някои старинни църковни принадлежности. С пълно право може да се каже, че хръмят "Св. Недела" е играел важна роля за опазването на българщината в Средноропския край.
 
 
Публикувана в Религиозни храмове
Над  лъкатушеща планинска рекичка Малка Арда има изградени няколко моста. Един от тях е добре запазен и до днес и все още се използва за пешеходен преход над реката. Намира се малко след село Малка Арда в посока общинския център Баните, до разклона за село Белев Дол.
 
 
За да се стигне до моста, от главния път се слиза до реката и там в страни до новопостроения бетонен мост  се виждат здраво споените каменни дъги на стария римски мост.  В района на Родопите, има запазени много подобни архитектурно-исторически ценности и всяка е впечатляваща.
 
Гостите на с. Смилян могат да посетят етнографската сбирка „Смилянски фасул и родопски терлици”, която се намира в читалище   „Асен Златаров-1927”. Тя е открита на 11.05.2005 г. В музейната сбирка може да се видят апликации от смилянски фасул изработени от децата на Смилян от различни възрастови групи. Сами може да се уверите, че детската фантазия граници няма.
 

Гостите на селото могат да се включат в изработването на най-голямото по размер пано от смилянски фасул, с което жителите искат да кандидатстват за рекордите на Гинес. На него са изобразени часовниковата кула, която е емблемата на Смилян, ралото, което традиционно се използва при обработката на фасула, както и воденичният камък, фасулевото растение, римски мост, река Арда и родопските чанове.
 

В Етнографската музейна сбирка е засегната и друга традиция, която се е запазила и до днес – изработването и везането на родопски терлици, които са неизменна част от родопската носия. Селото отдавна е известно с изкусните майсторки шарачки на везани родопски терлици. Терлиците се изработват от домашно тъкан вълнен плат – аба или шаяк. Те се разкрояват на две части и се обточват с гайтан. Следващата стъпка е шаренето, което се извършва със сърма. Шаренето обикновено се прави ръчно.
 

Едва през първите десетилетия на ХХ век, с навлизането на шевните машини майсторките започнали да шарят терлиците на машина. И до днес продължават да шарят със сърма  и гайтан невероятни орнаменти и мотиви, будещи възхищението на местни и туристи. Днешните хора на планината ревниво пазят вековната традиция в произведенията на старите майстори-дюлгери, резбари, занаятчии. Земеделието, животновъдството, дърводобивът и дървообработката са основният поминък на смилянци.
 
 
Публикувана в Музеи
Основан през 1935 г. от бележития родопски просветител, книжовник и изследовател Стою Неделев Шишков. Историческият музей в Смолян издирва, изучава, съхранява и популяризира културно-историческото наследство на населението, обитаващо централната част на Родопския масив. В него се съхраняват над 150 000 музейни единици.
 
 
Постоянната експозиция на музея "Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни" (1989) започва с уводен етнографски комплекс (родопски халища и чанове), чието композиционно решение илюстрира идеята за извисяване на човешката култура, за нейната всеобхватност и за възможността й да пренася своите ценности през вековете С цел да се представят древните култури и непрекъснатата обитаемост на региона, историята, културата и начина на живот, спецификата и върховите изяви на културното развитие на този български край са включени праисторически находки, експонати, свързани с ранното присъствие на траките в Родопите, с живота на населението през средновековието, Възраждането, новото време и съвременността.
 
 
Впечатляващи са залите, в които чрез богат обреден реквизит и образна документация са представени традиционни народни обичаи и обреди в Родопите (сватбени, празнично-календарни) и тяхното битуване в наши дни, както и колекциите от народни тъкани, народно облекло, кована мед, ковано желязо и пр.
 
 
В залата, посветена на съвременността, е показано съхраненото от традиционната култура и иновациите й в днешния делник и празник. Специално място е отделено на маскарадните игри от с. Широка лъка (на разстояние 20 км от областния център на Смолян), където и досега е запазена традицията да се прави карнавално шествие в първата неделя на март. В музейните зали периодично се показват временни изложби, представящи богатите и разнообразни колекции на РИМ „Стою Шишков” – Смолян, и на гостуващи музеи и музейни сбирки.
 
Работно време на Музейната експозиция:
от вторник до неделя
9 – 17 часа
Понеделник – санитарен ден
гр.Смолян 4700, ул. "Дичо Петров" №5
Постоянната експозиция и площите за временни изложби разполагат със специална платформа
за свободен достъп на хора с двигателни увреждания.
 
 
Публикувана в Музеи
Изложба базар показва уникалните произведения на родопските занаяти в смолянското село Могилица. Местни занаятчии редовно попълват сбирката с изделията си, каза пред "Смолян днес!"  кметът на селото Митко Чочев. Изложбата разкрива красотата и пъстрите багри на родопските терлици, халища, черги, торби и пана, както и на сувенири и вещи за бита, направени от дърво или желязо от сръчните родопски майстори.
 
 
До ден днешен в селото има хора, които практикуват преминалите през вековете традиционни родопски занаяти. Изложбата базар е създадена по проект на местния Съвет по туризъм и се намира в центъра на селото, непосредствено до кметството. По време на обучението през 2006-2007 г. са обследвани занаятите в региона и са обучени млади хора да ги практикуват.
 
 
Маркирани са занаятчийски работилници, където туристите могат да разгледат и да поработят заедно със занаятчиите. Лятото се радваме на много посетители”, коментира още Чочев. Изложбата базар е постоянно действаща и от нея могат да се закупят автентични произведения на местни майстори.„Имаме намерение да пренесем тази сбирка в Агушевия конак, така базарът ще бъде по- атрактивен за посещение”, заключи кметът на Могилица.
 
 
Публикувана в Музеи
Пещерата Ухловица  се намира на 3 км. североизточно от село Могилица, в западната част на Родопите. Открита е и изследвана от пещерен клуб"Студенец" гр. Чепеларе, от Георги и Димитър Райчеви през 1968-1969 година. Благоустроена е през 1984 година. Дължината на туристическия участък е 340 метра. В благоустрояването активно се включва местното население. Ухловица е пропастна двуетажна пещера. Пътят до нея е стръмен и за нsкои ще се окаже доста натоварващ, но със сигурност си струва усилието. Тя е една от най-красивите пещери в региона. Има много скални водопади и езера.
 
 
През пролетта, когато започва снеготопенето навлизащата вода в пещерата е обилна и тогава езерата са пълни.Навлизайки в самата пещера пред погледа ти започват да се редят причудливи скални образувания, приличащи на морски корали. Голямото разнообразие от сталактити и сталакмити я прави привлекателен обект за много туристи. Името на пещерата идва от "уловица" - род нощни грабливи птици. Прилепи я използват като убежище.ещерата "Ухловица" е обявена за природна забележителност и е част от Стоте национални туристически обекта в България. Отворена е за посещения от сряда до неделя от 10.00 - 16.00 часа. Почивните дни са понеделник и вторник.
 
 
Входната такса е 2 лв, но когато използвате водач, който да ви запознае с богатството на пещерата, тогава цената е 4 лева. Недалеч от пещерата, водачите от клуб "Мурсалица" се се погрижили за туристите любители на екстремни усещания. Подготвили са така нареченият тролей по който може да пролетите на височина 20 метра над водата на Гарга дере. Тролеят представлява алпийска въжена линия с дължина 45 метра, свързваща двата ската на дерето. Любителите на силни усещания със сигурност ще изпробват тази атракция, за да покачат адреналина си.
 
 
Публикувана в Пещери
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!