Забележителности в община Мадан
Кристалната зала Родопски кристал в Мадан се разглежда от над две хиляди души за година. Уникалната забележителност в миньорския град привлича български и чужди туристи с богата колекция от чудни кристални форми. Интересът към залата "Родопски кристал" нараства от година на година. През 2009-та броят на посетителите надхвърля 2 хиляди, каза за "Смолян днес" уредникът Атанас Сираков. 1/4 от посетителите са били чужденци от съседни на страната ни държави, Англия и Франция. Освен да се насладят на неповторимата гледка, посетителите могат да си купят за спомен специално изработени сувенири. Цената на билетчето за вход е 2 лв.Колекцията от минерални кристални образци е добита от рудниците на ГОРУБСО в близост до Мадан.
 
 
Близо 600 експоната, извадени при добив на оловно-цинкови руди, впечатляват с уникалните си форми и отблясъци. Най-големият кристал е с размери 80 на 60 сантиметра. Кристална зала "Родопски кристал" е една от най-големите забележителности на родопския град Мадан. Създадена е през 1984 г.и е член на Международната асоциация на минераложките музеи. Залата се намира на ул. "Явор" 1, в центъра на Мадан, който е на 110 км от Пловдив, на 42 км от Пампорово, на 30 км от Смолян и на 25 км от Златоград.Рудодобивът в маданския регион води началото си от дълбока древност. Отделни находища са открити и разработени още от траките. Малко са оловно-цинковите находища в света, в които могат да бъдат открити такива чудни кристални форми на галенита и сфалерита, повечето от които са уникални.
 
 
Впечатлявящи са със значителните си размери кубовете и кубооктаедрите на галенита. С голяма научнопознавателна стойност са недоизградените, разтворените и с негативни форми галенитови кристали.Най-разпространеният цинков минерал е сфалеритът. Неговото название идва от гръцката дума "sphalera", което означава лъжлив, измамлив. Тук могат да се видят кафяви, жълти и зелени клейофани, антрацитно черни марматити. Великолепни са рядко срещаните кристални форми на златистожълтите халкопирити. Богата е гамата от разновидности на най-разпространения в природата силикатен минерал - кварца. Красиви са кристалните групи от воднобистри - прозрачни разновидности на кварца.
 
 
Многобройни са нюансите на различно оцветените кварцови кристали, виолетовия аметист, черния морион и опушения кварц. В кристалната зала в Мадан могат да се видят и представители от голямата група на ахатите, които с преливащите си ивици радват окото и възбуждат човешкото въображение и затова се използват в ювелирната промишленост. Най-често срещаният минерал от групата на карбонатите е калцитът, наблюдаван в най-различни кристални форми. Съдържанието на манган определя розовия цвят на манганокалцита и рядко срещания родохрозит. Милиони години търпеливо е работила природата, сътворявайки своите неповторими произведения. Вечният стремеж на човека към познанието и упоритият му труд разкриват нейните тайни.
 
 
Публикувана в Музеи
“Пещера Шаренка” е пещера-музей, намираща се в мраморен масив в дълбок пролом, на около 2км. от град Мадан. Носи името на най-голямият квартал в Мадан -  кв. Шаренка. До пещерата се стига по асфалтов път, а за любителите на пешеходния туризъм има планинска пътека с дължина около километър. В непосредствена близост до входа има изградена дървена беседка с чешма, а в каньона наблизо се чуват падащите води от водопада.
 
 
“Пещера Шаренка” е сравнително малка пещера, намира се на 830 м надморска височина. Входът на пещерата е разположен в мраморна скала и след малък наклон се стига до подземен коридор, водещ до двете неголеми галерии. Археолози са установили , че в пещерата е извършван рудодобив, била е обитавана още през бронзовата епоха (16-12 в.пр.Хр.). На тавана на Голямата зала има процеп, който като естествен комин е играел важна роля за добиването и топене на руда. В "Пещера Шаренка" е възстановена   експозиция от 10 восъчни фигури в естествен човешки ръст, огнище, оръдия на труда, както и съдове от бита.
 

Пещерата е реконструирана по съвместен проект на община Мадан и гръцката община Керамоти, с цел  популяризиране на културните и туристически забележителности на  двете побратимени общини. По проекта са обособени два туристически маршрута. Достъпът до забележителностите по двата маршрута са изградени множество туристически съоръжения за отдих.
 
 
Публикувана в Пещери
Природата има вълшебството да оформя причудливи форми от скалните масиви. На много места в България се срещат естествените каменни структури с необичайни форми, които пленяват въображението ни. Едно такова творение на природата е скала с формата на конска глава. Тя се намира срещу село Лещак, община Мадан, в Родопите, в дясно от пътя Смолян - Мадан. Много добре скалата с форма на конска глава се откроява през пролетта, на фона на раззеленилата се растителност.
 
 
Маршрута на екопътека “Кечи Кая” – “Козник”  минава върху интересната скала. Началото на пътеката е на 2 километра от село Рибница, преминава през крепостта "Козник" и след скалата “Конската глава” се спуска в изходната си точка. Върху скалата е изградена беседка за отдих на туристите в последния етап от пешеходния им преход. Невероятно красива гледка се разкрива от това високо място. Природните феномени,  забулени в тайнствена мистерия винаги ще завладяват въображението ни.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=26}
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!