Забележителности в община Кърджали
Забележителностите в Родопите нямат край. Колкото и да си мислим, че няма какво да видим повече в Родопите, то винаги се оказва, че има още и още. Поредната обиколка в Родопите ни изправи пред Счупената планина. Тя се намира в Източните Родопи в района на град Джебел. Това е висок хълм, от който сякаш е отчупено парче.
 
 
Счупването е резултат на тектонско отместване, образувано от огромно свлачище, активирано от незапомнени валежи. От поколение на поколение се предава спомена за силния пукот, с който се е отцепила тази част от хълма. Отчупената планина се вижда от пътя, който води от Джебел за село Воденичарско. В тази посока е и Вятърния камък край село Воденичарско и средновековната крепост “Мал асар”.
 
 
От много време сме запланували да видим пещера "Утробата”, но заради дългия пешеходен преход го отлагахме. Решени, че ще се представим добре като туристи, поемаме по маршрута от град Кърджали. На изхода на града в посока село Енчец, има табела, информираща за 20км до пещерата. След село Енчец подминаваме разклона за Главатарци и продължаваме нагоре към селата Зелениково, Бленика,  Пеньово, Дъждовница и Пъдарци. Пътят е хубав , на места спираме да погледаме красивия язовир Кърджали. Така стигаме до хижа Боровица. Подминаваме и нея и продължаваме в посока село Ненково. Тук някъде, след 1500 метра от хижата започва пешеходния преход към пещерата в местността Дънгърдък кая (Кънтящия камък).
 
 
По пътя срещнахме местен човек, който потвърди, че сме в правилната посока, но предупреди да си налеем вода от чешмата, през която ще минем, защото нагоре до пещерата вода няма, за което многократно го споменавахме с благодарности. Стигнахме до жълтата табела, на която пише "Вулвата" и сочи нагоре по склона. Паркинг няма, автомобила оставихме на отбивката от лявата страна на пътя. Разстоянието от шосето до пещерата  се изминава за 1,30 ч. спокоен ход. Върви се по добре маркирана пътека, която обикаля билото. Пътеката има няколко доста стръмни участъка, на които са направени беседки, а на няколко места има пейки. На тези места човек може да отдъхне и да се наслади на прекрасна гледка. Хубаво е, че накрая участъка е по-равен. Окуражени, че наближаваме целта, пред погледите ни се откри така очакваната гледка на скалния масив, на който се вижда и отвора на пещерата. Тя има силен акустичен ефект.
 
 
Кънтящото ехо на мъжките гласове в нея се разнасяше из планината.  В подножието на скалата с вертикалния процеп с форма на  вагина е изграден заслон , подходящ за по-сериозна почивка с хапка и пийка, има пещ, голяма маса и пейки. Късметлии сме, че групата преди нас вече си тръгваше и идваше нашия ред да влезем в пещерата. За целта трябваше за се изкачим по триметровата дървена стълба, за да влезем в утробата. Усещането е неописуемо. Умората се изпарява, остава една наслада и удовлетворение от видяното. Пещерата не е голяма. Дълга е 22 метра, като в дъното 5-6 м. са издълбани допълнително.
Траките са използвали този процеп и го оформят, като анатомично  копие на женски полов орган. За уникалното съоръжение от времето на траките проф. Николай Овчаров,  археолога изследвал пещерата, казва, че точно на обед през нарочно изсечен процеп на тавана във вътрешността прониква слънчев лъч, който образува идеално оформен слънчев фалос, който постепенно се увеличава и устремява към олтара-матка.
 
 
Това е единствената пещера „Утроба” открита за сега в България. Професорът смята,че тя е доказателство за Дионисиевите оргии, които тракийски девойки са извършвали, за да отдадат почит към Богинята Майка и така да измолят от нея богата, плодородна реколта. Нямахме възможност да останем повече време в утробата на пещерата, защото към входа се задаваше поредната група от туристи. Тръгваме си с уморени тела, но заредени емоционално, от откритото богатство, скътано дълбоко в планината и починали в тишината и красотата на природата.
В този район, но от другия край на язовир Кърджали се намира крепостта Патмос, а по пътя след село Дъждовница се виждат недостъпни скали с оригинални форми и множество скални ниши, вероятно с култово предназначение, каквито изобилстват в Източните Родопи.
 
 
Публикувана в Пещери
Средновековната крепост Перперикон - една от най-заможните крепости в областта Ахридос се намира на скален връх в долината на река Перперек дере. Асфалтиран път на 15 километра североизточно от Кърджали води до археологическия комплекс. Обособени са четири части на комплекса - крепостна стена, акропол, дворец и жилищно предградие.
 
 
През Перперикон е минавала българо-византийската граница и често е падала от едни в други ръце. През ХІІ-ХІVв. тя служела не само за убежище на населението, но била седалище на епископството и укрепен български град. Многократно била владение на българи и византийци, а за кратно време я владял и народният вожд Момчил. След Черноменската битка, османците срещнали тук упорита съпротива.Стотици са находките, които екипът на проф. Овчаров е разкрил на Перперикон.
 
 
По думите му две са били функциите  й - култова и контролираща златодобива, който през онези векове процъфтявал.  Крепостта сега е в руини. Басейнът за вода, и осмостенната 8-метрова кула, строена от дялани камъни, са отчасти запазени. Запазени са останки и от селището, което било в скалите на изток от крепостта. Перперикон е ценен туристически обект. Част е от Стоте национални туристически обекта
 

още снимки вижте в галерията

Публикувана в Крепости
Крепостта “Моняк” се издига на високо скално плато, над левия бряг на язовир "Студен кладенец", на около 10км от гр. Кърджали, край село Широко поле. Тази средновековна крепост е една от най-големите и високо разположени крепости в Източните Родопи. До нея се стига от отбивка в дясно от главния път, малко след кафявата табела за забележителността, преди отбивката за село Широко поле.
 
 
Пътят е обозначен. Разстоянието от информационния център до крепостта е 4 км черен път, подходящ за високо проходим автомобил. За любителите на пешеходния туризъм, прехода няма да представлява трудност. На места се разкриват много красиви гледки към селото и към язовира.  На отсрещния скалист връх над "Студен кладенец" се намира крепостта "Вишеград". Възможно е да не забележите отбивката от главния път за "Монек", но това не е проблем, защото до крепостта може да стигнете и през село Широко поле.
 

Крепост “Моняк” впечатлява с голямата си площ, запазените надземни резервоари за вода, запазена част от крепостната стена, изградена от  камък споен с бял хоросан. Оцелели са част от кулата, в най-високата част се забелязват останките от цитаделата.
 
 
Публикувана в Крепости
"Вишеград" е малка крепост, която се намира в непосредствена близост до селото Вишеград, край Къжджали. Намира се на много лесно и достъпно място, стига да имаше табели, които да упътват туристите още от Кърджали. Вариантите да се стигне до крепостта са два. Единият е през квартал Горна Гледка на град Кърджали, но през тук няма начин да се опише пътя, покрай сукаците и е достатъчно разбит, поради което не го препоръчваме. В помощ би ви бил единствено GPS, за да ви изведе от квартала и поемете в посока Вишеград. Като ориентир бихме дали ж.п прелеза, през който трябва да преминете, след което направо стигате до табелата за селото.
 

За да не се лутате, съветваме да използвате пътя през село Глухар. След изхода на Кърджали в посока Момчилград, след около 3-4 километра е отбивката в ляво за Глухар. Пътят е нов,  хубав и няма да усетите как стигате до пътя идващ от кв. Горна Гледка за Вишеград. Поемате в дясно за  Вишеград. След около 1-2 километра е табелата в ляво за  селото. От там проблеми няма - все направо преминавате през селото до там, докъдето свършва асфалта. Крепостта насреща се вижда. За 5 минути сте до останките й.
 
 
Автомобила си може да оставите до последните къщи, но ако сте с високопроходим автомобил може да се придвижите още 100 - 200 метра по скалисто-каменнен терен до откритото пространство преди крепостта.
Крепостта е малка и в по-голямата си част е разрушена. Основно запазена е част от крепостната стена, а  кулите, останалите стени, входа и др. са разрушени и в момента обрасли в растителност. Крепостта е разположена на скалист връх над язовир "Студен кладенец". От нея се разкрива невероятна гледка на град Кърджали. На отсрещния връх от другата страна на язовира се вижда крепостта "Моняк".
 
 

 

Публикувана в Крепости
Много скални феномени има на територията на България. Ако искате с очите си да видите прочутите Скални гъби и пътувате от Кърджали за Хасково, на 25 км от Кърджали трябва да се отделите от главния път  в дясно и поемете по пътя за  село Зорница.  На около 8 км от главния път и на километър преди  село Бели пласт, могат да се видят чудноватите скални образувания с форма на гъби. В дясно от пътя се разкрива наистина впечатляваща гледка от накацалите огромни скални късове, приличащи на гигантски гъби.  Скалните гъби са високи по 2-3 метра, а големината на гуглите им е около 2 метра. 
 
 
Гъбите са се образували вследствие на вулканична подводна дейност още през палеогена, когато Източните Родопи са били дъно на плитко море, в което се извършвала активна вулканична дейност.  След оттеглянето на водите, скалните късове са подложени на действието на ерозията. Дъжда, слънцето и вятъра са обработили така скалите, че те добили сегашния си вид. Структурата на скалата образувала шапките на гъбите е по-здрава и устойчива на природните влияния, отколкото тази на основата. Това е довело и до различната степен на рушене и до образуването на формата на гъба. Скалните образувания са с различни по цвят петна. Розовия оттенък на пънчетата е заради минерала клиноптилолит.
 
 
Зеленият цвят на гуглите се дължи на минерала – селадонит. Сивите и черни петна са се образували от манганови конкреции.
Природният зеолит, наричан още клиноптилолит, е изключително полезен минерал.  Най-богатите находища в света на клиноптилолитите са съсредоточени в района на Кърджали.  Установено е, че йонизираната с него вода влияе благоприятно върху човешкия организъм. Той действа пречистващо на организма от отровни вещества. Именно тази структура придава на зеолитите уникални лечебни свойства. Природният зеолит се използва успешно за пречистване на питейни води, при обработка на металургични и ядрени отпадъци.
 
 
Местността е обявена за природна забележителност през 1974 година. В защитената местност могат да се наблюдават интересни видове птици - орел змияр, египетски лешояд, червенокръста лястовица, испанско и обикновено каменарче. Други забележителности в района на Кърджали са Вкаменената сватба, уникалното тракийско светилище - Белинташ, тракийско светилище край село Бенковски,  археологическият комплекс Перперикон, храмов комплекс „Успение Богородично” , историческия музей в Кърджали и др.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=15}
Голям туристически интерес представлява скалната група Вкаменената сватба, която се намира до село Зимзелен, източно от град Кърджали. По пътя има указателни табели. Вкаменената сватба представлява скални образувания  с височина до 10 метра, наподобяващи хора, животни и други форми плод на човешкото въображение. Тази група е разположена на площ от близо 50 декара.  Името си тези скали получили от интересната легендата, която се предава от години.
 
 
Тя гласи, че това е сватбено шествие, вкаменено от природата, която се възмутила от греховните помисли на свекъра към вълшебно красивата невеста.  Формирането на тази природна композиция е започнало още през палеогена, когато Източните Родопи са били дъно на плитко море, в което се извършвала активна вулканична дейност. След оттеглянето на водите, вследствие на вертикални движения на земната кора са се оформили тези скални образувания, подложени с години на въздействието на природата.
 

Този природен феномен е обявен за защитен обект през 1974 г, с цел опазване на забележителните геоложки образувания. В защитената местност могат да се наблюдават интересни видове птици - червенокръста лястовица, обикновено каменарче, качулата чучулига. Други забележителности в района на Кърджали са Каменните гъби до село Бели пласт, уникалното тракийско светилище - Белинташ, тракийско светилище край село Бенковски, археологическият комплекс Перперикон, храмов комплекс „Успение Богородично”, историческия музей в Кърджали и др.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=14}
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!