Забележителности в община Девин
Връх Гребенец защитава град Девин от силните планински ветрове от северозапад. Той се издига високо над него и от далече на върха му се вижда висока телевизионна антена. Красиви пътеки се извиват през живописната местност към връха. До Гребенец може да се стигне и с джип по черен път. За съжаление самият връх е завладян от мрежи и антени на монополисти.
Хубавото е, че родопската шир е свободна за погледа на туристите. Под ръждивите скали на Гребенец се разкрива уникална гледка към Девин и заобикалящите го планински гънки.  Местните хотелиери предлагат организирани разходки за гостите си според предпочитанията им - пеша или с транспорт.
 
 
Скалният феномен "Слона" се намира непосредствено след разклона на пътя Девин-Смолян, преди началото на девинския квартал Настан. Природните сили са изваяли на левия бряг на река Въча причудлива скална форма, наподобяваща фигура на слон. Различават се тялото, главата и дори хубота на животното.
Според специалисти триметровия отворът, който се намира между устата и хубота е бил вход на древна пещера, която е разрушена от придошлите води на реката или след голямо земетресение.
За съжаление в момента района около скалата е превърнат в каменна кариера и всичко е разкопано и гледката е доста тъжна.
 
 
Музеят на мечката е един нетрадиционен и оригиналн музей. Намира се покрай пътя между село Триград и пещера "Дяволско гърло“. В музея са представени интересни факти, свързани с живота на кафявата мечка. Създаден е с цел опознаване и опазване на застрашения от изчезване вид.
 
 
Посетителите могат да научат повече за поведението на едрите хищници, техните местообитания, опасности, свързани с тяхната популация, и съвети за поведение при среща с тях. Впечатляващ е записа с автентичен рев на мечки, вълци, лисици, както и да се видят отливки на стъпки на животните.
 
 
Публикувана в Музеи
Пещерата, носеща зловещото име "Дяволското гърло" е разположена на 1,5 километра северно от село Триград,  в Родопите. Пътят за пещерата минава през Триградското ждрело. Скалистите брегове така се доближават един до друг, че пътят е всечен в тях. Пътуването през ждрелото за Дяволското гърло е впечатляващо и запомнящо се от туристите.Дяволското гърло е пропастна пещера, която е по-скоро дълбока, отколкото дълга. Пещера има два входа - един естествен, който се използва за изход и един  изкуствен - за вход. Най-интересното от пещерата е водопада, който всъщност едвам се вижда, но шума, който издава при разбиването си в скалите е грохотен и отекващ.
 
 
Водата на реката скача в дълбока пропаст, разбива се на дребни капчици и водният прах като пушек от комин излиза от съседното отверстие. По-долу в скалната пукнатина е направен вход за подземния мир. По 316 стъпала се слиза до Голямата зала. Основната част на пещерата носи името Бучащата зала, поради грохота на водата.  Шумът започва да се чува още от началото на пещерата и с наближаване на сифона - се усилва. Дължината на сифона по права линия е 250 метра. Каквото влезе в  него не излиза от другата страна, от който факт произлиза името на пещерата- Дяволското гърло. Нищо не е изнесено от водата, макар тя да продължава своя път извън пещерата.От голяма височина водата скача с трясък в дълбок казан. Разбунена и разпенена, тя създава чудна феерия.
 
 
По няколко обезопасени мостчета и стълби може да се слезе до подножието на водопада, за да се види една колкото вълшебна, толкова и страхотна гледка. След това по стълби и изкуствен тунел се излиза на шосето. Дяволското гърло поставя на изпитание човешката смелост – изживяването е незабравимо,  с голяма доза адреналин.
През лятото пещерата е отворена от 9 до 17 часа. Гидовете изчакват да се събере достатъчно голяма група, преди да започнат обиколката. През зимата пещерата става дом за над 3000 прилепа от различни видове. През лятото броят им е около 150-300. Останалите  са пръснати по околните пещери. Наблизо се намира  музеят на мечката и красивата Ягодинска пещера.
 

още снимки вижте в галерията

Публикувана в Пещери
Защитената местност Чаирски езера е район, известен с естествено образували се свлачищни езера, ливади и вековни смърчови гори. Намира се на 1400 м.н.в. сред приказната природа на Западните Родопи. Района е ограден от чисти ливади, езера и иглолистни гори. Чаирски езераса образувани от топенето на ледници през ледниковия период.
 

Тук е едно от най-чистите места в България. Много подходящо място е за пешеходен туризъм и е част от маркирания туристически маршрут х. „Студенец” – х. „Смолянски езера” – х. „Перелик” – х. „Ледницата” – с. Мугла - туристическа база „Чаирски езера” – х. „Триградски скали”.
 

Мястото е отправна точка за посещение на природните забележителности - пещерите Дяволското гърло, Ягодинската пещера, Ледницата, Триградското ждрело, местността Пияната гора, резервата Шабаница. Езерата са изумително красиви, с кристално чиста вода с редки растителни видове. Недалеч от Чаирските езера има и туристическа база.
 
 
 
МЕСТОПОЛЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=31}
Триградското ждрело е пролом, който се намира на 1,5 километра северно от село Триград. Общата му дължина е 7 км, но същинското ждрело е 2-3 км. Трето по дължина е в България, след Буйновското ждрело и Трънското ждрело. Разположено е по поречието на река Триградска. Височината на скалите на места достига до 250 м.Движейки се по пътя, скалистите брегове тъй дълбоко се доближават един до друг, че пътят е всечен в тях. Мост прехвърля дълбокия и продълговат Османов вир. Хлад и лъх на плесен те посрещат там. В миналото Османов вир се е минавал с лодка. Ако лодката била на отсрещния бряг, трявало да се чака дълго, докато дойде някой отгоре да я докара.
 
 
При Османов вир се събират Триградска и Чаирска река. Образуват се два пролома - скалисти и тесни, дълбоки и потайни. Само шумът на реките ги оглася. Проломът на Чаирска река води за гората Шабаница, а проломът на Триградската - за село Триград. Триградският пролом е страшно дълбок. Скалите задушават реката. Тя хрипти, пени се и шумно се разлива по мраморния пад, набразден от зелените ивици на водния мъх. Навлизайки в пролома реката отънява, каньона се стеснява. Само една цепка небе остава над него. Нагоре по речното корито не тече вода. Сипейна скална маса е затрупала водата.
 

По скалите зеят пещерни дупки, най-известната от които е Харамийската пещера, която е пропастен тип пещера и предлагаща условия за екстремен туризъм. В нея според преданието населението се е криело в случай на мор и други бедствия. В скалните цепнатини виреят чадърести борове и прехвъркват скални лястовици. Небето над скалите е оръфана в краищата синя ивица, а слънчевите лъчи огряват по-малко от час пролома. Цели 15 минути продължава тази теснина, образувана от упорството на водата при двубоя й с мрамора. В миналото водачът е превързвал очите на пътниците, за да не им се вие свят по пътеката.Толкова страшна е пропастта на Триградското ждрело, но същевременно смайваща.
 

Като пушек от комин се издига водната пара от дълбокото скално гърло на Харлогата, както го наричат триградчани. Малко над Хорлогата реката потъва между скалите, разбива се на прах, който полита нагоре. Сега парапет огражда адското гърло. Горе на равното пътя пак следи реката, която кротко се прокрадва между камънаците, докато стигне малката котловина, в която е село Триград. В края на Ждрелото в посока село Триград от долната страна на пътя е входа за пещерата Дяволското гърло. През ждрелото води пътя и за Ягодинската пещера - един от Стоте национални туристически обекта. Многобройни са богатствата на Родопите и Триградското ждрело е едно от тях.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=28}
История, легенди и причудливи природни форми съчетава местността „Калето” край родопския град Девин. Докосването до това свято място е едно приключение, привличащо като магнит любителите на живописните гледки и преданията.  На 2 км. от града на минералната вода, от местността „Струилица” започва туристически маршрут, по който можете да видите останките от стара българска крепост в местността „Калето” - една от последните крепости, където героичните родопчани с нечувана храброст са бранили свободата си от османските нашественици. Пътят лъкатуши покрай река Девинска. Шумът на буйните води заглушават човешката реч, а големите каменни блокове в коритото на реката като че ли нашепват легенди от далечното минало. Тръгвайки нагоре към височината, пътечката се извива около същите камъни, покрити с мъх и праха на времето. Храсти и дървета спускат рехава завеса от двете страни на стръмната тясна пътека.
 
 
След около половинчасово изкачване стигнахме до върха. Погледите ни бяха привлечени от каменното изображение във вид на фалос или птица, всеки го определя според своето въображение. Вековете почти са изтрили тронът, издълбан в камъка, в който е сядал династът, за да съобщи резултата от битката или да отправи молитва към Боговете. Пред него са заставали с оръжие в ръка най-смелите мъже от племето, девойки огласяли седловината с чинели и танци. В подножието на запад се вижда „Лъката”, в която шета реката, а на изток е Девин. Продължаваме по пътечката, към вътрешността на крепосттта. От ляво е скала, а от дясно – бездънна пропаст. Само една погрешна стъпка встрани от тясната пътечка и … си литнал в урвата. Каурското кале – това е стара, непристъпна българска крепост, градена през ранно византийската епоха, но съществувала през цялото Средновековие. Намира се на 4 км. западно от Девин.
 
 
През 1979 година е обявена за исторически паметник. Все още ясно личат част от стените на крепостта, свързана с драматичните събития от османската епоха. Огромни камъни са изправени и подпрени с ками по между им. Преди столетия те са можели да избухнат и огласят с грохот балкана. От този грохот получава името си и близкото до Девин село Грохотно.
Вероятно с издърпването на една от камите към пропастта е политала цяла група от едри добре обработени камъни, които събаряли други по пътя си и се получавала ужасяваща лавина, способна да стъпче всичко по пътя си. Цитаделата е била последният пристън на бягащите хора от Девин и околните села. Те били готови да отстояват с живота си вяра и чест. Подвигът на три девойки е вдъхновил една от най-вълнуващите легенди в девинско.
 
 
Мария, Шинка и Руса били хубави и стройни като родопски борове, красиви като червен трендафил, а в очите им горял вечният пламък на свободата. Наравно с мъжете момите защитавали крепостта, но турците нахлули и започнали да колят наред. Тогава девойките се изкачили на скалата и запели.  Поробителите хукнали към тях, но преди да ги достигнат, те се завързали с плитките си и литнали в пропастта. Дамлъ дере се разбунтувало, водите се удряли с бясна сила в бреговете - тъгувало за похитената младост и красота. Бистрата планинска вода погълнала телата на героините и ги скрила от погледа на похитителите. И до днес руините напомнят за  героичното минало на предците ни и величието на Родопа планина.
 
 
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!