Забележителности в община Чепеларе
Музеят на ските и ски спорта в град Чепеларе е открит през 1998 година, когато чепеларката Екатерина Дафовска печели първия златен медал за България от зимна олимпиада, в дисциплината 15 километра биатлон. Тогава видният чепеларски общественик Димитър Райчев и група скиори ветерани решават, че е настъпил моментът да бъде отдадена необходимата почит на Катя и на всички скиори, разнесли славата на Чепеларе в страната и извън нея.
 
 
Подпомогнати от Община Чепеларе и фабриката за ски, те създават това малко кътче, където всеки може да преклони глава пред труда и победите на скиорите, да се запознае с развитието на ски спорта в града, с неговата богата история.Музеят е уреден в сградата на читалище “Родопска искра”.
 
 
В него се съхраняват старите ски, обувки, наградите на състезателите и други спортни принадлежности още от възникването на спортно дружество "Рожен", което е с над 100-годишна история.
 
 
Публикувана в Музеи
Димитър Райчев-учител по биология и страстен спелеолог-изследовател на Родопите основава на 21.12.1950 година първия кръжок по пещерно дело, с което се поставя началото на организираното пещерно дело в Смолянския регион. През 1962 г. кръжокът прераства в пещерен клуб, който отново под негово ръководство продължава да разпалва страстта към откривателството.
 

През 1965 година по време на археологическите проучвания на Ягодинската пещера са открити керамични фрагменти и съдове, които находки задължително трявало да бъдат съхранени в музейна сбирка по спелеология, която по-късно  прераства в Музей на родопския карст и Музей по спелеология. Пещерната сбирка  в град Чепеларе посрещнала първите си посетители през месец март 1968 година в читалище "Родопска искра". През 1975 година, Райчев реализира мечтата си  да подсигури самостоятелен дом на експозицията си в новопостроения туристически дом "Пещерняк".
 

Стуктурата на Музея по спелеология е развита в 8 теми - геология, минералогия, петрография, повърхности и пещерни карстови форми, биоспелеология, пещерна палеонтология, пещерна археология, опазване на пещерите.
В раздел “Минералогия, геология и петрография” могат да се видят минерали от Родопите – моркон, кварц, аквамарин, мусковит, хлорит, ставролит, гранати, турмалин, игрустит, талк, опал, аметист, родонит, ахати. Музеят има изключително голямо национално значение.
 

Тук са се провеждали редица спелеоложки прояви. Идвали са най-видните световни спелеолози, които са записали на името на Д.Райчев цяла редица от нови видове животни, на някои от които е откривател самият той.В музея се съхраняват открития на пещерния клуб като пещерната мечка, пещерния леопард, пещерна хиена, козирози, елен лопатар и др. През 1986 година, след пенсионирането на Димитър Райчев, неговият син Георги РАйчев, поема ръководството на спелеоклуб "Студенец".
 
 
Публикувана в Музеи
Чудните мостове са обявени за един от стоте национални туристически обекта. Te са един от най-интересните природни феномени в България. Намират се в Централните Родопи по източния склон на рида Чернатица. Отстоят на 80 км от Пловдив и 35 км от Чепеларе. За да се стигне до тях се пътува по главния път Пловдив - Смолян и се свива в дясно на разклона за село Забърдо. Чудните мостове представляват огромни мраморни арки, свързващи двата бряга на река Дълбок дол, която тече от връх Голям Персенк сред вековни елови и борови гори.
 

Те носят още името Еркюприя – от турски “ер” - земя и “кюприя” – мост. Феноменът е интересен не само с внушителния си вид, но и с историята за своя произход. Някогашна пещера образувана в мраморния щок от водите на река Дълбок дол се е срутила, навярно при заметресение. Водите са отнесли падналите отломки и така са се образували два редки по своята красота естествени скални моста. Първият, по-голям мост е с обща дължина 96м и височина 70м. Сводът му се извисява на 45м над бистрата река. Мраморният блок, от който е изграден е широк 12-15м. По него минава път.
 

В стените му има две свързани една с друга пещери и множество карстови кухини, където намират убежище много птици и прилепи. На около 200м по-надолу е Вторият мост, който с дължината си от 60м прилича на дълъг тунел. Общата му височина е 50м, а само арката е 30м. Той започва със сравнително широк отвор, който постепенно се стеснява, за да се превърне накрая в цепнатина. Към долния край на моста реката внезапно изчезва и излиза на повърхността след 1.5км. Близо пред Вторият мост е входът на Ледената пещера, в която до късно лято се задържа лед. Скалистите урви на мостовете са обрасли със здравец и безсмъртниче. Непосредствено до тях се намира туристическа хижа Чудните мостове, където човек може да отдъхне, наслаждавайки се на гледката.
 

Туристически екопътеки свързват Чудните мостове с х.Кабата, х. Скалните мостове, х. Изгрев и х. Персенк. Под самия връх Персенк минава древен Римски път, строен през I век преди н.е. До природния феномен е изграден Туристически информационен център. В него туристите могат да се възползват от услугите на екскурзовод или квалифицирани планински водачи, да научат повече подробности за туристическите маршрути и възможностите, които предлага районът. Изработени са и се раздават информационни и рекламни продукти на български, английски, френски и немски език.  Има паркинг за 5 автобуса и 10 автомобила, тоалетни. 
 
 
Водопадът Скакалото се намира близо до Орехово. На края на селото има табела за него, но най-добре ни упътиха местните хора. Тръгнахме пеша, защото пътя беше черен и е подходящ само за високо проходими автомобили. Не е далече, за около 20 - 30 минути стигнахме до водопада. Разходката беше приятна, въпреки горещините. На няколко места се разкриват страхотни гледки към селото, покрай пътя има няколко параклиса.
 
 
Към водопада има пътека, която започва в ляво от пътя и тръгва стръмно надолу. Обезопасена е с дървени парапети. В началото на пътеката има табела. Водопадът е пълноводен през пролетта, а през лятото намалява и дори съвсем пресъхва. Водата се спуска от доста голяма височина, но сега в средата на лятото, тя едвам - едвам оливаше по скалата. Близо до село Орехово, западно от него има друг лесно достъпен водопад  Дуплево.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
 {hotspots hotspot=5}
Само 300-400 метра делят къщите на село Орехово от водопада в местността “Дуплево” и скалния пролом по поречието на река Орешица. Черен, но здрав и добре отъпкан път, западно от селото води до защитения природен обект. В скалата, по която се спуска водопада има малка пещера.
 
 
През летните горещини, когато ние го посетихме, водата беше пресъхнала и личаха само следите, които тя беше оставила. Водопадът е пълноводен е през пролетта, тогава водите му се спускат пред входа на пещерата. Има беседка за отдих след лекия и приятен туристически маршрут. В близост до Орехово, южно от него има още един лесно достъпен водопад Скакалото.
 
 
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!