Забележителности в община Борино
Ягодинска пещера отстои на 20 км южно от Девин и на 3 км югозападно от село Ягодина. Разположена е на десния бряг на река Буйновска (началото на река Въча), която е оформила и най-дългото и живописно ждрело в България - Буйновско с дължина 7 км. До пещерата се стига по шосето Девин - Доспат, като се завива вляво при стената на язовир Тешел. Пред пещерата има паркинг и ресторант. Поради това, че пътят от Тешел до пещерата е еднолентов и над 35 местни автобуси не могат да се придвижат, се предлагат маршрутни превози.
 

Проучванията на пещерата започват през 1963 от спелеоклуб Чепеларе с ръководител Димитър Райчев, като първоначално са проучени 8500 метра, а през 1982-1986 се извършва повторно картографиране на пещерата и се откриват нови галерии и участъци като дължината й достига 10500 метра, а възрастта й е 275000 години.
На 4 метра след естествения вход на пещерата (първо ниво) е открито Енеолитно жилище - местен керамичен център, единствено в Европа запазено в естествения си вид. Открити са находки на керамични съдове, оръдия на труда, овъглено жито, керамична пещ, хромели (ръчни мелници).
 

Останките датират от каменно-медната епоха (IV-то хилядолетие пр. Хр.). Тази част от пещерата може да се разгледа за време от 20 минути, с беседа и отделна такса. Със своите 10 500 метра Ягодинска пещера е третата по дължина в България и най-дългата в Родопите. Образувана в протерозойски мрамори, тя е на три основни нива и две междинни. Третият етаж е благоустроен през 1971-1982, като туристическото трасе е 1100 метра. Великолепни и красиви образувания могат да се видят по целия туристически маршрут - сталактити, сталагмити, сталактони, хелектити, синтрови езера, леопардова кожа, дендрити, драперии и едни от най-уникалните образувания - пещерните перли. Общо 22 вида образувания от световно известни 28 вида.
 

От животинския свят се срещат различни видове прилепи, пещерни скакалци, паячета, троглобионти с представител комподей и други, а от флората - лишеи, мъхове, плесени и гъби. Температурата на благоустроения участък е 6ºС - постоянна, целогодишна, влажност - 85-91%. Надморска височина на входа - 930 метра, изход - 937 метра, денивелация +7 метра (равна и хоризонтална). В пещерата има ритуална зала, в която се сключват граждански бракове. Пещерата работи целогодишно.
 
 
Публикувана в Пещери
Кемеров мост се издига на 15 км. от  село Борино. Опазването на защитените и редки растителни и животински видове и забележителните скални форми поражда необходимостта от обявяването на много защитените територии в Родопите. От 2002 година за такава местност е обявена и "Поречието на река Девинска". Намира се в землището на гр. Девин  и обхваща част от каньона на река Девинска. В този район се намира и старият римски Кемеров мост.
 

Би следвало достъпа до архитектурния паметник да е лесен и приятен за туристите. В действителност нещата не са такива. Тежък горски път, набразден от дълбоки коловози и затруднен на места от свлачища води до моста. Движейки се с високо проходим автомобил в продължение на около 1 час, пътуването е истинско изпитание. Разочарованието е пълно, когато вместо очакваната гледка на прочутия мост се достига до началото на заграден частен имот - рибарници.  Бетонните им корита, железни тръби и съоръжения, заградени със стара ръждясала мрежа развалят природния ансамбъл.  Оставена е тясна пътека, през която се достига до самия мост.
 

Зад огражденията се вижда захвърлената във времето каменна дъга в тясното и пусто корито, която прехвърля реката. Това е старинния римски или наричан още Кемеров мост (сводест мост). Личи, че строителят му е бил голям математик, художник и майстор. От груби речни камъни, без спойка е иззидана огромната мостова дъга широка 3 м., дълга 30 м. и висока 6 м. Тези така подредени камъни образуват идеален полукръг, стъпил на двата бряга на реката. Основите са положени върху скалистите брегове с хоросанова спойка. През моста е минавал римският път за Филипи, а до 1912г. е бил на граничната линия и западната му половина е била българска, а източната - турска.

 
Красивата линия на моста, околните скали , проломът на реката и гористата околност някога са били в пълна хармония. С намесата на съвремието тази хармония е нарушена.По нищо не личи, че Кемеров мост е ценен архитектурен паметник и историческа забележителност. Не е поддържан дървеният парапет, няма никакви удобства за туристите. Няма обособени места за почивка - беседка или пейка дори. За да поседне човек след трудния преход до там и обратно трябва, да го направи на самия мост или под него по речните камъни. Жалко е, че тази историческа ценност е забравена и оставена да се саморазруши.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=41}
Дали има някой, който още не е чул за туристическата атракция в Родопите - "Орлово око"! В последните години тя доби голяма популярност и накара и нас да я посетим. Тръгваме в тая посока подтикнати от желанието от птичи поглед да се насладим на приказните Родопи и да го съчетаем с неизбежната доза адреналин. Отдалече по пътя за село Ягодина, огромни табели за атракцията посрещат туристите. От  Ягодина  по посока връх Свети Илия започва пътя към „Орлово око“.
 
 
Пътят е черен и проходим само джипове. Предприемчиви местни жители предоставят като услуга превозването до площадката с джип. Пътуването отнема около половин час. Ние сме с лек автомобил, който е преодолял доста офроуд терени, затова правим опит с него да се изкачим до върха. Но... стигнахме до средата на пътя. Там вече бяхме принудени да го оставим и продължим пеша. Изкачването е вълнуващо. Колкото по-големи препятствия преодолявахме, толкова по-силен е адреналина. А там горе - изживяването е неописуемо. Площадката е  монтирана на ръба на скалите на връх "Свети Илия" на височина 1563 метра. Разкрива се незабравим изглед към красотите на Родопите, към  Пирин и малка част от Рила, към планините в Гърция.
 
 
Няма друго място с такава панорамна гледка, поради това на площадката е дадено името “Орлово око”. Стоманено-бетонната конструкция над скалите издържа три тона товар. Направена е така, че да няма никаква опасност за туристите. На 600 м под площадката се вие живописното Буйновско ждрело. Заставането на площадката е едно незабравимо изпитание. Съветът на местните е изкачването до върха да не става в лошо време, защото там падат много гръмотевици. Затова и не случайно върхът носи името на повелителя на гръмотевиците Свети Илия.
 
 
Природна забележителност "Дяволския мост и водопада" e част от природното богатство на Родопите, дължащо се на скалното и климатично природно разнообразие. Към забележителност "Дяволския мост и водопада" води път от село Борино в посока на село Чала.  След около километър се стига до изоставена промишлена постройка. От там по указателна табела се поема по екопътеката.Общата й дължина е около 2,5 км, като първите 2 км автотуристите може да преминат с високо проходим автомобил, след което остават само 500 метра до края й.
 
 
Тези последни метри, делящи ни от природната забележителност са особено приятни. Тясната пътеката се провира между дърветата, на места между тях и скалите. Всички по-екстремни участъци са обезопасени с дървени парапети, а изкачването по хлъзгавия терен е улеснено с дървени стъпала. По пътя са обособени приятни места за почивка с беседки и пейки. Приятно изживяване е разходката до тази "дяволска" забележителност, а очарованието е пълно, когато пред погледа се разкрие великолепната гледка към скалното образувание.  “Дяволския мост и водопада” е интересно и красиво скално образувание  в местността “Хайдушки дол” в землището на с. Борино.
 
 
Представлява скален мост, дълъг 8-10м, с дебелина 2-3 м и височина 30м. Скалите, на които се опира са отвесни. Предание, че само дявол може да мине по него дава името му. Наблизо е и водопадът. Като природна забележителност "Дяволския мост и водопада" е обявена през  1995 година с цел опазване на скалните образувания и водопада. Природната забележителност се стопанисва и охранява от Държавно лесничейство - с. Борино под контрола на РИОСВ - Смолян.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=12}
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!