Забележителности в Средните Родопи
На 10 км южно от Чепеларе и на 14 км от Смолян се намира курортът Пампорово. Началото му е положено през 1933 година с два хотела-пансиони и няколко вилички. Само за няколко десетилетия този богато надарен от природата кът  израства в един от най-известните наши планински курорти.  Пампорово е прекрасен летен и зимен курорт.
 
 
Неговите околности изобилстват с чудни красоти – обширни смърчови гори, живописни поляни, причудливи скали, интересни родопски селища. Надморската височина е  една от най-благоприятните за планински курорт по нашия паралел. Ридът,  на който е разположен курортът, е изграден от мрамори, които попиват падналата влага и отцеждат бързо целия район.
 
 
Наред с това ридът има гърбовидна форма, проветрив е и въздухът винаги е свеж.  Околните високи върхове и ридът пазят курорта от ветровете, а зиме спомагат за задържането на снега по северните склонове на Снежанка и Мургавец до късна пролет.
Пампорово разполага с много хотели от различни категории и много ски писти с различна степен на трудност.
 
 
Общата дължина на пистите за алпийски дисциплини и писти за ски бягане е 30 километра, най-голямата денивелация е 470 метра. Съоръженията са съвременни и модерни. В околностите има много подходящи за ски терени. Прекрасни панорамни пътища свързват Пампорово с красивите долини на три речни системи – на Чепеларска река, Арда и Въча,  по които са нанизани като броеница богати и хубави селища.  Близо до курорта има красиви кътчета, които летуващите с удоволствие посещават.
 
 
Публикувана в Курорти
Язовир Доспат се намира в сърцето на Родопите, непосредствено до едноименния град, на около 82км. западно от град Смолян. Разположен на 1200 метра надморска височина, той е най-високият язовир в България, а със своите 22 000 дка водна площ е вторият по обем. Чудно красива е природата около язовир “Доспат”.
 
 
Когато се мине и последния завой по пътя за Доспат, вдясно, непосредствено преди града се разкрива величествена гледка. От високо поглеждаш надолу и първата мисъл, която те спохожда е, че си попаднал в рая. Язовирът блести като елмаз, а отсреща по високите склонове на Западните Родопи са накацали къщички и хотели. Вековните гори от смърч и бял бор са навсякъде наоколо, като пръстен около езерото. А въздухът опиянява с мириса на смола. Язовирът е богат на риба. В него плува костур, шаран, кефал, уклей, червеноперка и пъстърва.
 
 
Тук има отлични условия за развитието на спортен и стопански риболов. Практикуват се няколко вида риболов: на плувка, на дъно, на муха с шнур, на блесна. Традиционно риболовния туризъм е един основните видове туризъм в община Доспат. На брега на язовир „Доспат” целогодишно с изключение на забранителния период има туристи, за да се отдадат на любимото си хоби. Но броят им бележи ръст през лятото.
 
 
Публикувана в Язовири
Гостите на с. Смилян могат да посетят етнографската сбирка „Смилянски фасул и родопски терлици”, която се намира в читалище   „Асен Златаров-1927”. Тя е открита на 11.05.2005 г. В музейната сбирка може да се видят апликации от смилянски фасул изработени от децата на Смилян от различни възрастови групи. Сами може да се уверите, че детската фантазия граници няма.
 

Гостите на селото могат да се включат в изработването на най-голямото по размер пано от смилянски фасул, с което жителите искат да кандидатстват за рекордите на Гинес. На него са изобразени часовниковата кула, която е емблемата на Смилян, ралото, което традиционно се използва при обработката на фасула, както и воденичният камък, фасулевото растение, римски мост, река Арда и родопските чанове.
 

В Етнографската музейна сбирка е засегната и друга традиция, която се е запазила и до днес – изработването и везането на родопски терлици, които са неизменна част от родопската носия. Селото отдавна е известно с изкусните майсторки шарачки на везани родопски терлици. Терлиците се изработват от домашно тъкан вълнен плат – аба или шаяк. Те се разкрояват на две части и се обточват с гайтан. Следващата стъпка е шаренето, което се извършва със сърма. Шаренето обикновено се прави ръчно.
 

Едва през първите десетилетия на ХХ век, с навлизането на шевните машини майсторките започнали да шарят терлиците на машина. И до днес продължават да шарят със сърма  и гайтан невероятни орнаменти и мотиви, будещи възхищението на местни и туристи. Днешните хора на планината ревниво пазят вековната традиция в произведенията на старите майстори-дюлгери, резбари, занаятчии. Земеделието, животновъдството, дърводобивът и дървообработката са основният поминък на смилянци.
 
 
Публикувана в Музеи
Eтнографската музейна сбирка на село Давидково е разположена в местното Народно читалище "Зора". Там са събрани стотици етнографски експонати от 19 и началото на 20 век. Музейната сбирка пази покъщнината и поминъкът на прадедите на давидковци – уреди, инструменти, носии, съдове и всичко останало, с което е бил оборудван един дом.
 
 
Някои от гостите на селото за първи път там виждат дарак – приспособление за влачене на вълна, ръшница - домашна мелница, стан, бурило, в което се биело млякото, за да се вземе маслото, пъстрите родопски пътеки и халища, в които са вплетени цветовете на природата и др.
 
 
Читалището разполага с традиционните за Родопите и региона женски и мъжки носии. Голям интерес предизвиква автентично, но и уникално фолклорно и етнографско наследство не само на българските а и на чуждестранните туристи.
 
 
Публикувана в Музеи
Музеят на ските и ски спорта в град Чепеларе е открит през 1998 година, когато чепеларката Екатерина Дафовска печели първия златен медал за България от зимна олимпиада, в дисциплината 15 километра биатлон. Тогава видният чепеларски общественик Димитър Райчев и група скиори ветерани решават, че е настъпил моментът да бъде отдадена необходимата почит на Катя и на всички скиори, разнесли славата на Чепеларе в страната и извън нея.
 
 
Подпомогнати от Община Чепеларе и фабриката за ски, те създават това малко кътче, където всеки може да преклони глава пред труда и победите на скиорите, да се запознае с развитието на ски спорта в града, с неговата богата история.Музеят е уреден в сградата на читалище “Родопска искра”.
 
 
В него се съхраняват старите ски, обувки, наградите на състезателите и други спортни принадлежности още от възникването на спортно дружество "Рожен", което е с над 100-годишна история.
 
 
Публикувана в Музеи
Димитър Райчев-учител по биология и страстен спелеолог-изследовател на Родопите основава на 21.12.1950 година първия кръжок по пещерно дело, с което се поставя началото на организираното пещерно дело в Смолянския регион. През 1962 г. кръжокът прераства в пещерен клуб, който отново под негово ръководство продължава да разпалва страстта към откривателството.
 

През 1965 година по време на археологическите проучвания на Ягодинската пещера са открити керамични фрагменти и съдове, които находки задължително трявало да бъдат съхранени в музейна сбирка по спелеология, която по-късно  прераства в Музей на родопския карст и Музей по спелеология. Пещерната сбирка  в град Чепеларе посрещнала първите си посетители през месец март 1968 година в читалище "Родопска искра". През 1975 година, Райчев реализира мечтата си  да подсигури самостоятелен дом на експозицията си в новопостроения туристически дом "Пещерняк".
 

Стуктурата на Музея по спелеология е развита в 8 теми - геология, минералогия, петрография, повърхности и пещерни карстови форми, биоспелеология, пещерна палеонтология, пещерна археология, опазване на пещерите.
В раздел “Минералогия, геология и петрография” могат да се видят минерали от Родопите – моркон, кварц, аквамарин, мусковит, хлорит, ставролит, гранати, турмалин, игрустит, талк, опал, аметист, родонит, ахати. Музеят има изключително голямо национално значение.
 

Тук са се провеждали редица спелеоложки прояви. Идвали са най-видните световни спелеолози, които са записали на името на Д.Райчев цяла редица от нови видове животни, на някои от които е откривател самият той.В музея се съхраняват открития на пещерния клуб като пещерната мечка, пещерния леопард, пещерна хиена, козирози, елен лопатар и др. През 1986 година, след пенсионирането на Димитър Райчев, неговият син Георги РАйчев, поема ръководството на спелеоклуб "Студенец".
 
 
Публикувана в Музеи
Музеят на мечката е един нетрадиционен и оригиналн музей. Намира се покрай пътя между село Триград и пещера "Дяволско гърло“. В музея са представени интересни факти, свързани с живота на кафявата мечка. Създаден е с цел опознаване и опазване на застрашения от изчезване вид.
 
 
Посетителите могат да научат повече за поведението на едрите хищници, техните местообитания, опасности, свързани с тяхната популация, и съвети за поведение при среща с тях. Впечатляващ е записа с автентичен рев на мечки, вълци, лисици, както и да се видят отливки на стъпки на животните.
 
 
Публикувана в Музеи
Кристалната зала Родопски кристал в Мадан се разглежда от над две хиляди души за година. Уникалната забележителност в миньорския град привлича български и чужди туристи с богата колекция от чудни кристални форми. Интересът към залата "Родопски кристал" нараства от година на година. През 2009-та броят на посетителите надхвърля 2 хиляди, каза за "Смолян днес" уредникът Атанас Сираков. 1/4 от посетителите са били чужденци от съседни на страната ни държави, Англия и Франция. Освен да се насладят на неповторимата гледка, посетителите могат да си купят за спомен специално изработени сувенири. Цената на билетчето за вход е 2 лв.Колекцията от минерални кристални образци е добита от рудниците на ГОРУБСО в близост до Мадан.
 
 
Близо 600 експоната, извадени при добив на оловно-цинкови руди, впечатляват с уникалните си форми и отблясъци. Най-големият кристал е с размери 80 на 60 сантиметра. Кристална зала "Родопски кристал" е една от най-големите забележителности на родопския град Мадан. Създадена е през 1984 г.и е член на Международната асоциация на минераложките музеи. Залата се намира на ул. "Явор" 1, в центъра на Мадан, който е на 110 км от Пловдив, на 42 км от Пампорово, на 30 км от Смолян и на 25 км от Златоград.Рудодобивът в маданския регион води началото си от дълбока древност. Отделни находища са открити и разработени още от траките. Малко са оловно-цинковите находища в света, в които могат да бъдат открити такива чудни кристални форми на галенита и сфалерита, повечето от които са уникални.
 
 
Впечатлявящи са със значителните си размери кубовете и кубооктаедрите на галенита. С голяма научнопознавателна стойност са недоизградените, разтворените и с негативни форми галенитови кристали.Най-разпространеният цинков минерал е сфалеритът. Неговото название идва от гръцката дума "sphalera", което означава лъжлив, измамлив. Тук могат да се видят кафяви, жълти и зелени клейофани, антрацитно черни марматити. Великолепни са рядко срещаните кристални форми на златистожълтите халкопирити. Богата е гамата от разновидности на най-разпространения в природата силикатен минерал - кварца. Красиви са кристалните групи от воднобистри - прозрачни разновидности на кварца.
 
 
Многобройни са нюансите на различно оцветените кварцови кристали, виолетовия аметист, черния морион и опушения кварц. В кристалната зала в Мадан могат да се видят и представители от голямата група на ахатите, които с преливащите си ивици радват окото и възбуждат човешкото въображение и затова се използват в ювелирната промишленост. Най-често срещаният минерал от групата на карбонатите е калцитът, наблюдаван в най-различни кристални форми. Съдържанието на манган определя розовия цвят на манганокалцита и рядко срещания родохрозит. Милиони години търпеливо е работила природата, сътворявайки своите неповторими произведения. Вечният стремеж на човека към познанието и упоритият му труд разкриват нейните тайни.
 
 
Публикувана в Музеи
Основан през 1935 г. от бележития родопски просветител, книжовник и изследовател Стою Неделев Шишков. Историческият музей в Смолян издирва, изучава, съхранява и популяризира културно-историческото наследство на населението, обитаващо централната част на Родопския масив. В него се съхраняват над 150 000 музейни единици.
 
 
Постоянната експозиция на музея "Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни" (1989) започва с уводен етнографски комплекс (родопски халища и чанове), чието композиционно решение илюстрира идеята за извисяване на човешката култура, за нейната всеобхватност и за възможността й да пренася своите ценности през вековете С цел да се представят древните култури и непрекъснатата обитаемост на региона, историята, културата и начина на живот, спецификата и върховите изяви на културното развитие на този български край са включени праисторически находки, експонати, свързани с ранното присъствие на траките в Родопите, с живота на населението през средновековието, Възраждането, новото време и съвременността.
 
 
Впечатляващи са залите, в които чрез богат обреден реквизит и образна документация са представени традиционни народни обичаи и обреди в Родопите (сватбени, празнично-календарни) и тяхното битуване в наши дни, както и колекциите от народни тъкани, народно облекло, кована мед, ковано желязо и пр.
 
 
В залата, посветена на съвременността, е показано съхраненото от традиционната култура и иновациите й в днешния делник и празник. Специално място е отделено на маскарадните игри от с. Широка лъка (на разстояние 20 км от областния център на Смолян), където и досега е запазена традицията да се прави карнавално шествие в първата неделя на март. В музейните зали периодично се показват временни изложби, представящи богатите и разнообразни колекции на РИМ „Стою Шишков” – Смолян, и на гостуващи музеи и музейни сбирки.
 
Работно време на Музейната експозиция:
от вторник до неделя
9 – 17 часа
Понеделник – санитарен ден
гр.Смолян 4700, ул. "Дичо Петров" №5
Постоянната експозиция и площите за временни изложби разполагат със специална платформа
за свободен достъп на хора с двигателни увреждания.
 
 
Публикувана в Музеи
Изложба базар показва уникалните произведения на родопските занаяти в смолянското село Могилица. Местни занаятчии редовно попълват сбирката с изделията си, каза пред "Смолян днес!"  кметът на селото Митко Чочев. Изложбата разкрива красотата и пъстрите багри на родопските терлици, халища, черги, торби и пана, както и на сувенири и вещи за бита, направени от дърво или желязо от сръчните родопски майстори.
 
 
До ден днешен в селото има хора, които практикуват преминалите през вековете традиционни родопски занаяти. Изложбата базар е създадена по проект на местния Съвет по туризъм и се намира в центъра на селото, непосредствено до кметството. По време на обучението през 2006-2007 г. са обследвани занаятите в региона и са обучени млади хора да ги практикуват.
 
 
Маркирани са занаятчийски работилници, където туристите могат да разгледат и да поработят заедно със занаятчиите. Лятото се радваме на много посетители”, коментира още Чочев. Изложбата базар е постоянно действаща и от нея могат да се закупят автентични произведения на местни майстори.„Имаме намерение да пренесем тази сбирка в Агушевия конак, така базарът ще бъде по- атрактивен за посещение”, заключи кметът на Могилица.
 
 
Публикувана в Музеи
Ягодинска пещера отстои на 20 км южно от Девин и на 3 км югозападно от село Ягодина. Разположена е на десния бряг на река Буйновска (началото на река Въча), която е оформила и най-дългото и живописно ждрело в България - Буйновско с дължина 7 км. До пещерата се стига по шосето Девин - Доспат, като се завива вляво при стената на язовир Тешел. Пред пещерата има паркинг и ресторант. Поради това, че пътят от Тешел до пещерата е еднолентов и над 35 местни автобуси не могат да се придвижат, се предлагат маршрутни превози.
 

Проучванията на пещерата започват през 1963 от спелеоклуб Чепеларе с ръководител Димитър Райчев, като първоначално са проучени 8500 метра, а през 1982-1986 се извършва повторно картографиране на пещерата и се откриват нови галерии и участъци като дължината й достига 10500 метра, а възрастта й е 275000 години.
На 4 метра след естествения вход на пещерата (първо ниво) е открито Енеолитно жилище - местен керамичен център, единствено в Европа запазено в естествения си вид. Открити са находки на керамични съдове, оръдия на труда, овъглено жито, керамична пещ, хромели (ръчни мелници).
 

Останките датират от каменно-медната епоха (IV-то хилядолетие пр. Хр.). Тази част от пещерата може да се разгледа за време от 20 минути, с беседа и отделна такса. Със своите 10 500 метра Ягодинска пещера е третата по дължина в България и най-дългата в Родопите. Образувана в протерозойски мрамори, тя е на три основни нива и две междинни. Третият етаж е благоустроен през 1971-1982, като туристическото трасе е 1100 метра. Великолепни и красиви образувания могат да се видят по целия туристически маршрут - сталактити, сталагмити, сталактони, хелектити, синтрови езера, леопардова кожа, дендрити, драперии и едни от най-уникалните образувания - пещерните перли. Общо 22 вида образувания от световно известни 28 вида.
 

От животинския свят се срещат различни видове прилепи, пещерни скакалци, паячета, троглобионти с представител комподей и други, а от флората - лишеи, мъхове, плесени и гъби. Температурата на благоустроения участък е 6ºС - постоянна, целогодишна, влажност - 85-91%. Надморска височина на входа - 930 метра, изход - 937 метра, денивелация +7 метра (равна и хоризонтална). В пещерата има ритуална зала, в която се сключват граждански бракове. Пещерата работи целогодишно.
 
 
Публикувана в Пещери
“Пещера Шаренка” е пещера-музей, намираща се в мраморен масив в дълбок пролом, на около 2км. от град Мадан. Носи името на най-голямият квартал в Мадан -  кв. Шаренка. До пещерата се стига по асфалтов път, а за любителите на пешеходния туризъм има планинска пътека с дължина около километър. В непосредствена близост до входа има изградена дървена беседка с чешма, а в каньона наблизо се чуват падащите води от водопада.
 
 
“Пещера Шаренка” е сравнително малка пещера, намира се на 830 м надморска височина. Входът на пещерата е разположен в мраморна скала и след малък наклон се стига до подземен коридор, водещ до двете неголеми галерии. Археолози са установили , че в пещерата е извършван рудодобив, била е обитавана още през бронзовата епоха (16-12 в.пр.Хр.). На тавана на Голямата зала има процеп, който като естествен комин е играел важна роля за добиването и топене на руда. В "Пещера Шаренка" е възстановена   експозиция от 10 восъчни фигури в естествен човешки ръст, огнище, оръдия на труда, както и съдове от бита.
 

Пещерата е реконструирана по съвместен проект на община Мадан и гръцката община Керамоти, с цел  популяризиране на културните и туристически забележителности на  двете побратимени общини. По проекта са обособени два туристически маршрута. Достъпът до забележителностите по двата маршрута са изградени множество туристически съоръжения за отдих.
 
 
Публикувана в Пещери
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!