Забележителности в Средните Родопи
Араповския манастир “Св. Неделя” е един от малкото манастири в България, който не е сгушен в Балкана. Намира се на километър, в страни от пътя Асеновград - Първомай, край село Златовръх /Арапово/. Често сме го виждали в далечината, но този път решихме да се отбием и да го посетим. Отбивката до манастира не е асфалтирана, но е черен и добре отъпкан път. Разходка до църковната обител се оказа много приятна.
 
 
С престъпването в църковния двор ни посрещна много красота - зеленина, цветя, свежест и в синхрон с тях пъстропери петлета и кокошки, които пасат свежата тревичка необезпокоявани от туристите. Веднага погледа ни се спира на църквата, с интересен архитектурен строеж, а вътре със забележителни стенописи. Насред двора впечатление прави реставрираната голяма кула с красив еркерен етаж, който се използва за жилище и наблюдателница.
 
 
Тя е свързана с името на легендарния Ангел войвода, защитника от турските погроми в този край. Кулата е единствената цялостно съхранен паметник от времето на хайдутството в България. Освен с чудодейната икона на света Богородица, манастирът е прочут и с аязмото.Намира се вън от северната манастирска порта. Жителите на Златовръх разказват за лечебните свойства на водата, която помагала за влошено зрение.
 
 
Легендите с лековитата вода са свързани и с изграждането на манастира. Турски бей, имал сляпа дъщеря, която прогледнала след като измила очите си с водата от аязмото. Според преданието в знак на благодарност бащата построил сегашното аязмо и дарил пари за построяването на манастира. Строителството му започва през 1856 год. и е единствения манастир в страната ни, построен през османското владичество.
 
 
Публикувана в Религиозни храмове
Връх Снежанка се издига на височина от 1926 м. в Родопите. До Снежанка туристите могат да стигнат с лифт „Студенец 2” от курорта Пампорово, с лифта "Смолянски езера - Снежанка",  с лифта "Горско стопанство Малиново (Ардашлъ) - Снежанка" и лифта "Стойките - Снежанка". Извън зимния сезон има и асфалтиран автомобилен път.
На връх Снежанка се издига телевизионна кула, от която се разкрива прекрасна панорама към цялата околност. Към момента тя не е достъпна за посетители. Красивата природа в района привлича туристи целогодишно. В близост до връх Снежанка и курорта Пампорово се намират градовете Чепеларе и Смолян.
 
Скалното образувание "Момата" се намира на около километър от село Широка лъка по пътя за Девин, на стотина метра от отбивката за село Върбово. От далеч скалата наподобява на мома с хурка в ръка. Образувала се е под влиянието на ерозията на скалите и въздействието на външните земни сили. Местните жители съживили тази скала с чудати легенди.
Легенда разказва, че на това място красивата мома Каня от село Широка лъка, се помолила да бъде вкаменена, за да спаси честта и вярата си от преследващите я турци. "Момата" е защитена природна забележителност.
 
Скален феномен “Главата” е интересното скално образувание, което се забелязва в близост до село Широка лъка. Намира се по горския път за село Кукувица, на 100 м. от шосето. Погледнат от източната му страна, скалният блок има формата на глава на овен. Скалният феномен може да се види и от пътя Стойките – Девин.
 
На входа на Смолян от към Пампорово, вниманието на пътуващите се приковава от голяма скала в ляво над пътя. Това е скалата, наречена Невястата/Турлука/. Скалата носи това име от най-разпространената легенда за нея. Легендата разказва за девойка, която била поискана за жена/невяста/ от местен турски владетел. Тя се съгласила, но поискала преди сватбата да погледне за последен път родното си място от високо. Невястата се изкачила на скалата и се хвърлила от там.
Най-подходящото място да спрете, за да огледате отдалече "Невястата" е от другата страна на пътя - на паркинга до първото езерото в града, което е и най-голямото и красиво езеро. До скалата може да се стигне по изградена екопътека "Невястата", която започва от разклона за манастира "Св. Пантелеймон" на пътя Пампорово - Смолян.
 
Мемориалната къща музей “Проф. д-р Константин Чилов” село Славейно е посветена на световноизвестния български лекар интернист чл.-кор. проф. д-р Константин Чилов (1898-1955), автор на научни трудове, член на европейски медицински академии. Представена е в родната къща на проф. д-р Чилов. Притежава над 3500 експоната - медицинска апаратура, чуждестранна и българска медицинска литература, лична кореспонденция, вещи, снимки на проф. Чилов и др., които разкриват неговата многообразна дейност като учен, лекар-клиницист, преподавател. Експозицията е уникална по своето съдържание и представлява особен интерес за специализирани групи посетители. Работи по заявка в кметството  и  читалището в с. Славейно.
 
Публикувана в Музеи
Етнографската музейна сбирка в село Широка лъка е открита през 1947 г. Премествана неколкократно, сега тя е уредена в една от най-забележителните възрожденски сгради на селото - Згуровия конак. Представя основните моменти от бита и културата на местното население - тъкачество, мандраджийство, както и традиционна всекидневна и гостна стая на широколъшка къща. Всяка година през първата неделя на март с. Широка лъка се превръща в жив музей на българските карнавални маски. Тук се стичат кукерски групи от цяла Южна България и заедно с "Песяците" от Широка лъка организират традиционния "Песпонеделник".
 
 
Публикувана в Музеи
Мемориална музейна сбирка "Ласло Наги" - град Смолян е открита на 30.X.1981 г. в Гьорджевата къща в кв. "Райково" в Чешитската махала. Паметник на родопската архитектура от XIX в., който разполага с 200 кв. м изложбена площ, многофункционална сграда с 50 места и кинокабина.
Сбирката представя Ласло Наги (1925-1978), изтъкнат унгарски поет, публицист, преводач на български народни песни и поезия, художник, носител на Международна Ботевска награда (1976), почетен гражданин на Смолян (1976). Голямата заслуга на Ласло Наги към България и Родопите е, че прави достъпна за унгарската читателска аудитория нашата песен и най-хубавото от българската поезия.
Чрез ръкописи на поета, преводи, рисунки, лични вещи и снимки е показана дейността на Ласло Наги в България от края на 40-те години до 1978 г. - студентските му години, първи пътувания из България и изучаване на нейното културно наследство, срещи и трайни връзки с български поети и писатели в Смолян и Родопите. На входа на къщата е монтиран бронзов барелеф на Янош Орос - "Поетът с цвете". Дар е от Унгарското посолство, с чието съдействие са получени повече експонати и е обзаведена традиционна селска стая от родния край на Ласло Наги. В дворното пространство е показана тематична колекция "Ласло Наги в творчеството на българските художници" от живописни, графични и скулптурни творби. Периодично в адаптираната за временни изложби зала се излагат тематични колекции, между които рисунки и скици на Ласло Наги, графики на Шандор Лазар по стихове на Ласло Наги и др.
Публикувана в Музеи
Църквата "Св.Неделя" в квартал Райково е един от най-важните паметници отразяващи богатото историческо минало на някогашното село Райково, сега квартал на град Смолян. Това религиозно огнище е сътворено през ХIХв и през дългият си исторически период пази съдбоносни събития. Църквата"Св.Неделя" се намира в южния край на квартала, над  левия бряг на р. Черна. За построяването на храма е бил необходим ферман, със сдобиването на който били натоварени двама изтъкнати еснафи райковци Нико Коджебашята - железар-оръжейник и Саво Сарандалията - варджия.
 
 
Подкрепени от Райково и другите села двамата отиват в Цариград да изпълнят мисията.След много усилия те успели да се снабдят с фермани за осем църкви: две в Райково и по една в Устово, Горно Дерекьой (сега Момчиловци), Долно Дерекьой (сега Соколовци), Карлуково (сега Славейно), Петково и Левочево. Ферманите изисквали църквите да се строят на мястото на стар  параклис. Работата по строежа на църквата в Райково започнала веднага под ръководството на двамата първомайстори Харит и Вълко Кисьови. Строежа вървял бързо при масовото участие на цялото население и подкрепяно от местния феодал от Пашмакли (сега квартал на гр. Смолян ) Салих ага.
 
 
Отблизо се доставял строителен материал - камък, пясък, греди. Плочи за покрив били доставяни от риолитните скали на Караманджа (сега Мургавец) и Кайнадина. Всичкият товарен добитък бил впрегнат на работа. Жените пълнели в торби пясък и носили камъни на строителите. Така до 7 юли 1836г. църквата била изградена и осветена от ксантийския гръцки владика Кирил.
Църквата "Св.Неделя" е трикорабна псевдобазилика с една олтарна апсида. Ферманът точно определял размерите му, броя и големината на прозорците, дебелината на стените. Покривът е четирискатен със закрепени три ниски каменни кръста. Под покривния корниз има три прозореца с разширена кръстовидна форма.
 
 
Църквата и целия двор са обхванати от 5-6 метров висок зид. Ъглите на оградата са останали непокътнати и до днес  и на четири от тях е издълбана годината 1836. В двора има малка сграда, строена през 1892г. Долният приземен етаж е костница, а горният е малък салон. В двора на църквата се намират няколко паметни плочи - израз на признателност  към царковни и просветни дейци от миналото на Райково. Храмът "Св. Неделя" е регистриран като паметник на културата на 26.01.1955 година. В него се пазят  някои старинни църковни принадлежности. С пълно право може да се каже, че хръмят "Св. Недела" е играел важна роля за опазването на българщината в Средноропския край.
 
 
Публикувана в Религиозни храмове
Над  лъкатушеща планинска рекичка Малка Арда има изградени няколко моста. Един от тях е добре запазен и до днес и все още се използва за пешеходен преход над реката. Намира се малко след село Малка Арда в посока общинския център Баните, до разклона за село Белев Дол.
 
 
За да се стигне до моста, от главния път се слиза до реката и там в страни до новопостроения бетонен мост  се виждат здраво споените каменни дъги на стария римски мост.  В района на Родопите, има запазени много подобни архитектурно-исторически ценности и всяка е впечатляваща.
 
Връх Гребенец защитава град Девин от силните планински ветрове от северозапад. Той се издига високо над него и от далече на върха му се вижда висока телевизионна антена. Красиви пътеки се извиват през живописната местност към връха. До Гребенец може да се стигне и с джип по черен път. За съжаление самият връх е завладян от мрежи и антени на монополисти.
Хубавото е, че родопската шир е свободна за погледа на туристите. Под ръждивите скали на Гребенец се разкрива уникална гледка към Девин и заобикалящите го планински гънки.  Местните хотелиери предлагат организирани разходки за гостите си според предпочитанията им - пеша или с транспорт.
 
 
Скалният феномен "Слона" се намира непосредствено след разклона на пътя Девин-Смолян, преди началото на девинския квартал Настан. Природните сили са изваяли на левия бряг на река Въча причудлива скална форма, наподобяваща фигура на слон. Различават се тялото, главата и дори хубота на животното.
Според специалисти триметровия отворът, който се намира между устата и хубота е бил вход на древна пещера, която е разрушена от придошлите води на реката или след голямо земетресение.
За съжаление в момента района около скалата е превърнат в каменна кариера и всичко е разкопано и гледката е доста тъжна.
 
 
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!