Населени места в Родопите
Родопското село Върбово се намира на 3км от Широка лъка. Административно се обслужва от община Смолян. Създатели на селото са трима кехаи, дошли от източните Родопи за да се спасят от насилствено потурчване. Най-бележитият от тях е Мерджан кехая. Селото има много заобикалящи го махали. Едни от най-големите са Сливово, Калевища, Преслупа.
 

В селото има много интересни обекти - римският мост в началото на селото, църквата Св. Георги, която впечатлява със своите размери и уникални стенописи, а също така и седемте параклиса, заобикалящи селото и доказващи чисто християнския произход на върбовци. Много интересна е и архитектурата на селото с характерната родопска къща. Землището на селото е обитавано от тракийските племена, за което свидетелстват множеството намерени монети от римската епоха.
 
 
В местността Селището са намерени много глинени съдове и уреди за леене на метали, но мащабни разкопки не са провеждани.
Преди 50 години Върбово наброявало 750 души, но постепенно върбовци са се изселили по всички краища на страната. Днес тук живеят само 10 души. На храмовия празник на църквата "Св. Георги" в селото се събират всички върбовци на курбан за здраве. Върбово е едно китно селце запазило автентичния дух на родопското село. Природата е невероятно красива.
 
 
Публикувана в Села
Село Мугла е разположено по горното течение на Мугленска река, която е изключително красива с многобройните си водопади и прагове. Селото е в непосредствена близост до българо-гръцката граница. Старото име е Муглен. Наречено е Мугла защото много често потъва в мъгла.Според едни предания първите жители на селото се заселват на това място заради чистата и приятна на вкус вода, а според други първите заселници са били четирима ергени укрили се в непристъпните гори на днешна Мугла заедно с открадналите си невести от Смолян.
 

В землището на село Мугла са открити плочи с надписи с неразчетена писменост, които все още крият своите тайни. Населението е българо-мохамеданско и се занимава с растениевъдство и животновъдство. Над селото е местността Мурсалица, където е най разпространен Мурсалският чай - билката за всяка болка. Мурсалица е главното било на връх Перелик и е едно от най-панорамните места и от него може да се видят цяла Родопа, Рила и Пирин.
 

В района на село Мугла се намира една от най-големите популации на дива коза в Родопите.Техният брой е около 50-70 броя. На територия от 124 хектара в землището на Мугла се намира резерват Казаните, който е обявен за резерват през 1968 г. с цел опазване на смесените гори от ела, черен бор, бук, смърч. Селото е богато на карстови извори, най-големият от които – Яза, захранва курорта Пампорово с вода чрез дълъг 23 километра водопровод.
 

Село Мугла е част от маркирания туристически маршрут х. „Студенец” – х. „Смолянски езера” – х. „Перелик” – х. „Ледницата” – с. Мугла - туристическа база „Чаирски езера” – х. „Триградски скали”. Празника на селото се отбелязва всяка година през месец август, на който традиционно взима участие хор за автентично пеене към читалището и се прави курбан за здраве на връх Михрапа.
 
Публикувана в Села
Родопското село Турян  живописно е разположено на южните склонове на Кайнадинския рид на 15 км южно от Смолян. Пръснато е в няколко махали. Районът около селото е карстов, скалите са напукани, има множество пещери, голяма част от които неизследвани. На около два километра под него е известната пещера Ухловица. Предполага се, че селото е възникнало от бягащите българи по време на насилственото помохамеданчване на българите от турските завоеватели, в районите на горното течение на река Арда.
 

При строежа на параклиса "Св.Св. Константин и Елена" са открити кости на повече от 2500 години. Датирани са от ранножелязната епоха и са на тракийски вожд, установили учените. Според тях вероятно наблизо е имало светилище.На това място е имало голям манастирски комплекс, който бил опожарен при турското нашествие по българските земи през Средновековието - ХIII-ХIV век.
 
 
Тракийския могилен некропол е подложен непрекъснато под набезите на иманяри. Хората тук се занимават с картофопроизводство, жевонтновъдство и пчеларство. Село Турян чества празника си на Богородица, когато е и храмовият празник на селската църква „Успение на Пресвета Богородица”. Празникът започва с тържествена света литургия и се раздава курбан за здраве и благоденствие.
 

Селото се слави с църквата, която събира слънчеви лъчи и осветявана с енергия от слънчеви батерии. Мюсюлмани и християни са построили този храм с надеждата за по-добър живот. От село Турян може да се стигне по черен път до устието на река Арда и село Кошница за около 40 минути. От там може да се продължи за туристическите маршрути около село Могилица.
 
 

 

Публикувана в Села
Село Соколовци се намира  на 10 км. от град  Смолян и от курорта Пампорово, на  3км. от местността Рожен. През селото преминава главният път от гр. Пловдив през прохода Рожен за Смолян. Старото име на селото е Долно Дерекьой. Различни са версиите за създаването му. Едната е свързана с необходимостта от зимни и летни места за пребиваване на многобройните стада, отглеждани в Северна Гърция и Родопите, като постепенно някои от тези временни "бази" се превръщат и в постоянни селища. Според друга, селото вероятно е основано от бегълци от южните склонове на планината (понастоящем в Гърция)около 1550 година по време на първата масова вълна на помохамеданчване.
 
 
Има и такива предания, че "чоп" жребии е разрешил спора между първите заселници за местонахождението на селото. Трябвало да се избере между долината на река Бяла (където е селото сега) или на Рожен.Характерно за поминъка на селото е овчарството. Интересен резерват се намира в землището на  Соколовци - ”Момчиловски дол”. Този резерват е създаден за опазване на първична борова гора, създадена е и екопътека. По време на Възраждането в селото се построява църквата Св. Петър и Павел и много параклиси в околностите, символ на запазилото се християнство. През руско-турската война 1877 - 1978 г. селото е разграбено и частично опожарено от части на разбитата и отстъпваща Сюлейманова армия, но то остава в пределите на Османската империя още 34 години. Селото остава в турско, а имотите на населението в Източна Румелия.
 

Освен за обработка на ливадите и нивите границата често се преминавала за пренасяне на оръжия, тайни писма, контрабандни стоки. Наложило се затягане на граничния контрол и границата започва да се отваря свободно само 2 дена в годината, за да се видят роднините от двете страни на границата. От изселници от Соколовци по това време е основано и село Проглед. Тези тъжни събирания поставят началото на една традиция, която по-късно става основата на общонационалния фолклорен събор "Рожен". Идеята е дадена от отец Ангел Инджов – свещеник в с. Соколовци. Той призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в деня на св. Пантелеймон – 27 юли, но на параклиса „Св. Кирик и Юлита”, където и до днес се провежда съборът. Тогава границата на България и Турската империя е минавала през връх Рожен.
 

Тук се събирали жителите на 3-те изкуствено разделени околни села – Проглед от българската страна, Момчиловци и Соколовци, от турската страна на границата. Рожен става мястото, където роднини и близки се срещали веднъж в годината, разтъжвали се, разменяли новини, пеели народни песни под съпровод на гайда и пекли традиционните чевермета.  С течение на времето Рожен се превръща в най-голямата сцена на родопската песен. Тук се ражда самобитният гайдарски оркестър "Сто каба гайди", който се превръща в символ на събора. През последните години се възстанови и запази традицията за ежегодно отбелязване и честване на празника на село Соколовци - Петровден, който става повод и за родови срещи, на които се събират и веселят близки и роднини.
 
Публикувана в Села
Село Стикъл се намира в подножието на връх Голям Перелик,  в близост до селата Солища и Гела и средищният център Широка лъка. Административно спада към община Смолян. В околностите на село Стикъл съществуват редица археологически находки, които говорят, че този район е бил обитаван от най-дълбока древност.
 

В землищата на това и околните села са открити различни предмети  датирани от 16 – 6 век преди Христа. Населено е от християни. Името Стикъл идва  от старобългарската дума ”кале” (крепост).  В близост до селото се намират пещерите “Белият камък” и “Сердеревата пещера”.
 
 
В района има туристически пътеки и маршрута на една от тях води от Солища покрай връх Турлата до село Стикъл. Селото попада в териториалният обхват на спортно-туристически център "Перелик". Съгласно одобрения през 2007 г. Общ устройствен план се оформя една "Снежна дъга", която интегрира ски центровете Чепеларе и Пампорово с Перелик.
 
 
Жителите на селото рязко са намалели, но и тук както по селата наоколо по празници и събори е оживено.  Те са повод за родови срещи, на които се събират и веселят близки и роднини.В селото почти всеки дом дава приют на туристи. Климата в Стикъл е много приятен, природата наоколо е прекрасна и създават условия за пълноценна почивка.
 
 

 

Публикувана в Села
Родопското село Солища се намира в планински район, който обхваща най-високата част на Родопите - Перелишкия масив с най-високият връх Голям Перелик (2191 м), връх Малък Перелик (2147 м), а на запад от тях Шилестата чука. В северния край на селото се извисява Солийски връх (1649 м). Солища е  на 4 км от средищното селище Широка лъка, на по двайсетина километра е от  Девин, . Чепеларе и  курорта Пампорово. Различни са версиите за произхода на селото. Едната е, че когато в края на XVII век тук дошли първите заселници и започнали да строят, намерили останки от някогашни тракийски селища (селища - солища). Друга версия е, че на мястото на днешното село (тъй като Солища е разположено на южният склон на Солийски връх и тук най-бързо се стопява снегът), старите овчари са "кърмили" стадата си със сол (солище - място, където се поставят буците каменна сол за добитъка). Растителността е изобилие от лековити билки и "чайове" - мащерка, риган, жълт кантарион. Тук виреят ядливи гъби - манатарка, сърнела, пачи крак, рижика, масловка, ливадна и горска печурка и др. В района растат малини, черни и червени боровинки, разнообразни цветя и плодове - ябълки, круши, череши, сливи.
 
 
Основна култура в Солища както на всякъде по Родопите са картофите. Горите и поляните обитават различни животни - мечки, вълци, лисици, сърни, диви свине, зайци, катерици. Село Солища има южно и отчасти източно изложение. Въпреки, че е разположено най-близко до първенецът на планината - Перелик, Солища е едно от най топлите родопски села, заради разположението си на южния склон. Това, заедно с умереноконтиненталния климат и средната надморска височина от 1369 м, благоприятства развитието на вековни иглолистни гори. Един от символите на селото е 300-годишната защитена борова гора, която местните жители наричат гальовно Черночето. Наименованието произлиза от думата "чернок", която означава "черен бор". Връх Турлата е силно изразена геоморфоложка форма, която отдалеч прилича на купа сено, издигната пред село Солища сред обширните ливади на съседното село Стикъл. Южните му склонове са скалисти, обилно обрасли с трева, а северните са гъсто покрити с елови гори. Върхът е висок 1822 м и от него се разкрива широка гледка към южните склонове на родопския рид Чернатица и към малката широколъшка долина. Личат останки от съградената през Х век на самия връх голяма крепост. В близост до върха е открита скална рисунка, изобразяваща мъж и животни, бягащи след него. В селото има новооткрита ботаническа градина със запазени редки видове.
 

Населението на селото е християнско и има много храмове, в които хората търсят утеха, която да изпълва душата и сърцата им. Както на много места по Родопите и тук съборите са очаквани с нетърпение и са повод за големи приготовления в очакване на роднини и гости. Всяко семейство приготвя специална храна за празничната трапеза, където традиция са чевермето и родопския клин. За събора на Света Неделя, камбаната на селската църква "Св. Неделя" дело на самоукия майстор Филю Корбаджиев, бие рано и започва празничната литургия, а след това не секват гайдите, песните, хората и веселието. На деня след празника преди години се е провеждал събор сред нивите и горите на местността Осиката. След като изкупили земята, солищенци решили да построят параклис, който да се вижда от двете села - Солища и Гращица. Избрали му името Св. Прокопий - преуспяващ, за да преуспяват в работата си. На този ден както е редно се задимявали огньовете на чевермеджиите, подреждали се тезгясите на кръчмарите и трапезите. Традиция било първо да станат старите и поведат хорото - "старо хоро", като под съпровода на тежките гайди възрастните мъже тежко отпявали.
 
 
По-късно се хващали и младите и хорото ставало по-живо и игриво отговарящо на темперамента им. Тази традиция била прекъсната по "политически съображения" през 1950 година. Под върха Перелик (Солищенско землище), има друг обновен параклис. Широката поляна пред него се нарича Чурика - на християнските мъченици Кирик и майка му Юлита. В тяхна чест всяка година на 15 юли тук се провежда събор с курбан и всичко по реда му. И Солийски връх е свещено място за солищенци. На Спасов ден се качват на върха и правят курбан за здраве и палят свещички, които залепят на Големия камък. Преди време там имало параклис, който и днес хората наричат "Св. Спас" . Всички вярват, че върха ги предпазва от студения северен вятър и градушки. Солища има чудесни условия за почивка, където хората да се наслаждават на неповторимите природни красоти през всичките сезони на годината. Районът е много чист в екологично отношение, с разнообразни туристически маршрути.
 
 
Публикувана в Села
Село Арда (старо име Арда баше) отстои на 30 км южно от Смолян. Разположено е в малка, живописна долина. Надморската височина е 900-1000 м. В Арда живеят около 500 души. Селото има черква и джамия. Българи християни и мюсюлмани живеят в разбирателство.Всяка година лятото около Илинден се провежда селския събор на "салажа" под паметника.
 

В близост до село Арда, през махала Гудевица и махала Лъгът (родното място на Валя Балканска) се стига до изворите на една от най-големите български реки Арда.В махала Гудевица до старата църква, строена през 1882 година се намира и сградата на Народно Читалище "Бъдеще сега" приемник на старото "Пробуда" основано през 1931 година.
 

Според преданията в далечно минало селото е било курортно селище на знатните люде от Беломорието.Оттук са минавали два основни пътя с голямо значение - към Беломорието и към Чечките села. До 1942 в селото има действаща митница. Селото успешно развива селски туризъм от няколко години.
 

Има няколко къщи за настаняване, туристически информационен център, обучени планински водачи и разработени пешеходни и вело маршрути.Има възможност за конен, ловен и риболовен туризъм. В центъра е изградена екстремна пътека наречена "Градината на Тарзан".
 
 
Публикувана в Села
Село Чокманово – името на селото е дадено от самите му жители – бегълци от околните селища на Родопите по време на турското робство. Те не приели чуждата религия, а турският владетел в тази част на Родопите ги се учудил на твърдостта и силния им дух. Нарекъл ги хора със силна вяра- “чок иман”.
 
 
И така днешните жители на Чокманово са потомци на българи, имали смелостта да се опълчат на потисничеството. Първото заселване е станало през 1600г. През 1836г. в селото е открито училище, а след дълга борба и пререкания с тогавашните власти е построена първата църква. В момента в селото има две големи източноправославни църкви и много параклиси в околности му.
 

 
Чокманово е живописно разположено на южните склонове на Кайнадинския рид. Редом със старите родопски къщи са построени и малки кокетни вилички. През летните месеци селото е много оживено, навсякъде из поляните и горите се разхождат хора правят пикници, къпят се във сините вирове на реката.
 
 
Летните вечери селото се огласят от родопски песни и модерни рок- и попхитове, символизирайки хармонията на отминалите времена и настоящето. В селото са родени много видни български учени, интелектуалци и спортисти. В околностите на Чокманово, по пътя за Смолян, се намира манастирът св.Атанас. На края на селото в посока село Смилян е изграден цех за преработка на диворастящи гъби.
 
 
Публикувана в Села
Смилян (старо име: Исмилян)  се намира на 15 км югоизточно от Смолян. Разположено е на двата бряга на река Арда.  В близост се намират селата Кошница, Могилица, Арда, Сивино, Бориково и др. Населението на с.Смилян към 2009г.е около 2500 жители.Надморската височина на селото е около 800 метра. Името на село Смилян идва от създателите му - славянски племена смолени. Реално името на селото е било Смолен. След завладяването на България от османските нашественици, настъпват тежки времена за жителите на селото.Историята помни героичното отстояване на християнската вяра от жителите на селото и техния духовен водач - епископ Висарион Смоленски, убит жестоко от турците през 1662г. В периода 1 декември 1912 - началото на януари 1913 година жителите на селото са подложени на мъчения от български паравоенни части и БПЦ с цел да бъдат покръстени.
 
 
Населението е подложено на всякакви видове терор, като в това влиза и разрушаване на 220 къщи. В наши дни името Смолян е дадено на днешния град Смолян, а на селото дават името Смилян.От превратната история на с. Смилян изцяло е запазена Часовниковата кула построена от устовски дерибей. Тя е високата над 10 метра. Първоначално е строена за наблюдателница и то преди два века, когато Смилян е бил административен център на тогавашната Ахъчелебийска каза. Отгоре се виждат пътя и цялото поречие на река Арда и местните жители навреме са били предупреждавани ако идва враг. През 1929 година за първи път след Освобождението районът е посетен от тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев. Той подарява на Смилян часовниковия механизъм, който е монтиран на върха на възстановената кула.Оттогава самоуки местни майстори са се грижили за часовника и десетките му зъбчати колелца. “Металът все пак се влияе от резки промени на температурата. Това особено се отнася за зимния период, когато е много студено и самият часовников механизъм забавя хода си и това налага своевременното му смазване, за да работи наистина като часовник.
 
 
Така че трудно се поддържа”, разказват местните хора. Движението на зъбчатите колела и на стрелките по циферблата се регулира от тежести, а звънка камбана отброява всеки кръгъл час. Часовникът не е бил точен само когато се сменя зимното с лятно часово време и майсторите на ръка местят стрелките му. Пред кулата е издигнат монумент на Висарион Смолянски, който е зверски убит по времето на второто масово помохамеданчване.В селото се намира и една от най-големите източноправославни църкви в Родопите – храмът „Св. Спас”. Уникални са природните дадености на Смилян и района около него - мек климат, кристално чист въздух, бистри води на река Арда и множество потоци и рекички.В околностите му се намират пещерите " Ухловица", "Надарска", "Бориковска", "Гарга дере", "Калето", историческите забележителности ( Агушевия конак, тракийското светилище на в. Ком и др.)
 
 
Търсачите на силни усещания могат да се впуснат в приключението "Гарга дере", туристически маршрут включващ скално катерене и рапел, алпийски тролей и проникване в неблагоустроени пещери, включително в такава с подземен поток. Всяка година се отбелязва празника на смилянския фасул, на който се избират крал и кралица на боба. Празникът се организира от Читалище „Асен Златаров” с. Смилян.Село Смилян е прочуто с производството на едрия салатен фасул. По време на празника се организират конкурси – за най-добър производител, за пано от фасул, за кулинарно ястие от фасул. Самодейният състав към читалището изнася програма от тематични скечове, свързани с отглеждането и обработката на фасула като традиционен поминък. Провежда се от 2003 г. всяка година в последния уикенд на ноември. Всяка последна събота и неделя на месец август в китното и приветливо родопско селце се провежда традиционният за това място събор „Бащино огнище“. На него се избира „Мис Крава“.
 
Публикувана в Села
В Перелишкия дял на планината Родопите, в подножието на вр. Голям Перелик, вр. Орфей и вр. Турлата е разположено прочутото гайдарско село Гела. 18 километра го дели от курорта Пампорово. На шест километра е от Широка Лъка, близо са село Солища и село Стикъл, хижите Ледницата и Перелик, пещерата Ледницата. За село Гела се знае, че е основано от траките. Било е населявано в древността от най-богатите членове на тракийското племе Беси.
 
 
Древната тракийска крепост „Градище” може да бъде видяна само на 5 километра от селото, където все още има останки от крепостта и от стари римски пътища. Населението на селото е християнско. Има две църкви. По-новата е Св.Богородица, а по - старата Църквата “Света Троица”, намираща се недалеч от Илинденските поляни и се издига върху основите на раннохристиянския манастир. При разкопки през 1905г. са открити основите на църква, оцветена отвътре в синьо, което е показателно за прехода от езичеството към християнството, остатък от култа на траките към слънцето.
 
 
Климатът в Гела е изключително приятен за почивка, а разхождайки се в околностите на селото, човек се наслаждава на красотата на природата, възхищава се на вековните гори. Заради свежия планински въздух и вятъра фион, идващ от Егейско море, престоят в село Гела е изключително полезен, благоприятен и има лечебен ефект върху заболявания, свързани с белите дробове. От хилядолетия всяка година ливадите край с. Гела, събират местните родопски родове по Илинден – първата неделя на месец Август. Край параклиса “Свети Илия”се провежда национално надсвирване с гайди.
 
 
Домакин е самодейният Фолклорният ансамбъл “Манол Радичев”, носещ името на неговия основател и ръководител - Манол Радичев – местен учител, патриот и  родолюбив българин. От създаването си до днес, Ансамбъл “Манол Радичев” изпълнява в най-чист вид музикално-танцови постановки от родопския фолклор. Самодейците събрани от магията на родопската песен, пречистващата сила на родопското хоро и желанието да се запазват традициите и обичаите, ги предават от поколение на поколение. Под звуците на магическия инструмент се извиват кръшни хора, еква планината от глъчка и веселие, от смях и песни. Хората се докосват до магията на планината и родопската каба-гайда.
 
 
Публикувана в Села
Смолянското село Могилица се намира на 35 км югоизточно от Смолян по поречието на река Арда. Разположено е по двата бряга на река Арда. През 1820-40 г. в селото е построен голям феодален „замък”, както го наричат историците, а всъщност конак – най-големият на Балканите за времето си. Той е замислен и осъществен като солидно зимно обиталище на легендарния Агуш Ага и неговите синове.Сградата е българският вариант на западноевропейските феодални замъци, единствен по рода си в тази част на Европа. Историята разказва, че строежът на Агушевия конак продължил 20 години.  Замъкът е с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Разположен е сред чудната родопска природа с изглед към зелените ливади около брега на река Арда и горите над нея.
 
 
Конакът е толкова голям, че днес за него се говори в множествено число – Агушевите конаци. Те са затворено място, състоящо се от три последователни двора, изолирани един от друг с вътрешни зидове.Дворовете са заобиколени от жилищни и стопански постройки. Комините са високо зидани от дялан камък, повечето сдвоени и събрани със свод. Всички стаи, в които са живели господарите, са широки и светли, с камина в почти всяка стая. Прозорците са с дървени решетки от ситна плетеница. Таваните пък са с дърворезба, шкафовете са вградени, а атмосферата е като от приказката за „Неродена мома”. В началото на 19 век много малко са били вътрешните тоалетни дори и в Европа. Направен е бил и специален асансьор за издигане на храната от долния етаж на господарския. Все още не е изяснено защо една от стаите е с удвоени врати и стени. В нея има нарочно направен канал за подслушване на разговорите в горната стая.
 

Цялата постройка може да се определи като подобие на по-ранните родови замъци – с отбранителна кула и пригоден за дълъг огнестрелен отпор, с два реда шахматно разположени бойници. Много интересна е външната кула, която не се среща другаде в Родопите, външните й стени и стрехите на покрива са изографисани. Легенда разказва, че е дело на неизвестен родопски майстор, чиято дясна ръка е отрязана от Агуш Ага, за да е сигурен, че никога няма да бъде създаден подобен шедьовър. В махала Черешево недалеч от Могилица имало постройка, сега напълно рухнала, която в основни линии повтаряла архитектурната идея на конака в Могилица – там бил летния чифлик на същия Агуш ага.
 


Подобен конак има и в Буката. Някога партийните мъже си правели вътре софри на закрито. Храната се качвала и там в стаята за гости с асансьор, за да не виждат готвачите и местните как държавните величия ядат и пият, разказват местните. Сега от него нищо не е останало, окрадоха го – казва Ариф Агуш.Конакът в Буката дава ясна представа за богаташкия и същевременно красив, практичен стил на живот, спокойно съществувание на предците живели там. Доста по разкошен е обаче този в Могилица. Фамилията иска да го въстанови и отвори за туристите с проект по еврофондовете, което обаче засега още не е действителност. Историята на стопаните му е още по - интересна от стените му.
 
 
Публикувана в Села
Село Стойките се намира на 15 км от областния център Смолян и 7 км от зимния ски курорт Пампорово. Стойките отстоят на 250км от столицата София и на 90км от Пловдив. Средната надморска височина е 1400 метра. Климатът е умерено студен. Пролетта е свежа и топла, лятото е прохладно, есента-приятна, с много слънце, зимата е продължителна, но сравнително мека.
 

Силно пресеченият и горист терен предпазва селото от бурни ветрове. Наоколо и в селото растат смърч, ела, хвойна, слива, киселица, ябълка и др. Районът е богат на лековити билки, ядливи гъби - манатарка, сърнела, пачи крак, горска печурка и др.
В горите и поляните се срещат зайци, сърни, елени, катерици, вълци, глигани, лисици, язовци, таралежи и други.
 
 
Пет махали оформят селото: Гращица, Кайковска, Стойките, Мършавото и Водата. Селото е споменато за първи път в писмен документ през 1706 година от французина Пол Лукас. В землището на селото е открит сребърен медал от Първите олимпийски игри в Атина през 1896 година.
 
 
Според историци този медал принадлежи на местен жител. През 1874 година е положен първият камък на църквата Св.Св Апостоли Петър и Павел в Кайковска махала от Пловдивския митрополит Панарет. Априлското въстание и Освободителната война забавят строителството, но църквата е завършена и осветена от на 5 юни 1881 година. Заедно с църквата и параклисите са духовно средище за хората от селото.
 
 
Публикувана в Села
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!