Населени места в Родопите
Село Кожари е малко, отдалечено село на община Борино. Разположено е на 1360 метра надморска височина и само на 2 километра от  гръцката граница. На около 10 км е от село Ягодина, а по планински път, включен в туристически екопътеки, може да се стигне до село Триград и Дяволско гърло.
 
 
Стотината му жители, предимно възрастни хора  се борят с трудния селски живот. Усилията на кметството и общината са да се стабилизират граничните села и се запази населението в тях, като се създаде перспектива за трудоспособните жители. Хората от селото са толерантни по отношение на религиите.
 
 
Изповядват ислям и християнство. През 2003 г. в Кожари е осветен храма св.Георги Победоносец. Местните хора разчитат красивата природа на селото да привлича повече  хора, като създават условия за отдих и туризъм.
 
Публикувана в Села
Село Ягодина е част от община Борино, в област Смолян. На 24 км. е южно от град Девин. Селото е създадено още през V век пр. н. е в местността Баракли. Било е горено 3 пъти. Населено на село Ягодина по традиция е дружолюбно и много гостоприемно. Всяка Нова година жителите на Ягодина, заедно със своите гости се събират в центъра на селото, където до сутринта се играят хора около запален голям огън.
 
 
С развитието на селският туризъм се предлагат много атракции, с които се привличат туристите - сафари с коне, джип- сафари, моторни шейни, Пейнтбол, влизане в неосветената част на Ягодинска пещера и много екопътеки с различна дължина и трудност.
Три екопътеки тръгват от селото: Ягодина – Ягодинска пещера с дължина 1.5 км., Ягодина – “Дяволско гърло” с дължина 6.5км., Ягодина – вр. Свети Илия с дължина около 2.5км.
 
 
Района е любимо място за пещерняци и туристи заради многобройните забележителности. Селото се свързва с едноименната Ягодинска пещера, която е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. С дължината си от 10 км тя разкрива красотите на подземния свят. В близост до селото е обявеното за природна забележителност Буйновско ждрело, Дяволския мост, водопадът Пръскалото. Село Ягодина е подходящо място за уединение и почивка, откъсващо хората от напрегнатото и шумно ежедневие.
 
 
Публикувана в Села
Давидково е село скътано в гънките на Родопа планина, в община Баните с областен център Смолян. Всеки видял с очите си Давидково е видял красотата на родопското село, невероятните картини на заобиколящата го природата, докоснал се е до гостоприемството на родопчанина, усетил е топлата му и голяма душа. Старото име на селото е Давудево на неговия основател Дауд.
 

Давидково е многолюдно село с около 1000 жители, намиращо се на 1000м надморска височина. Селото е с много слънчеви дни през зимата, с благоприятен климат, с чиста и здравословна вода, с омайващо свеж въздух. С разнообразната си и красива природа, селото е много подходящо за туризъм. Давидково е свързано със Смолян,  Пловдив,  Кърджали,  Хасково.Покрай връх "Свобода"(Ени-хан баба) над Давидково минава най-близката транспортна връзка между Тракийската низина и Беломорската низина. Твърди, че там се намира гробът на Енихан баба.
 
 
Там се намира тракийско светилище от 11-7в. пр. Хр. Предполага се, че на самия връх има грамадни побити камъни, вероятно останали от праисторическо време и служили за астрономически наблюдения. В Народно читалище “Зора“ функционира етнографска сбирка. Там са събрани покъщнината и поминъкът на прадедите на давидковци – уреди, пособия и всичко останало, с което е бил оборудван един дом.
 
 
Някои от гостите на селото за първи път там виждат дарак – приспособление за влачене на вълна, ръшница -домашна мелница, стан, бурило, в което се биело млякото, за да се  вземе маслото, пъстрите родопски пътеки и халища, в които са вплетени цветовете на природата и др. Голям интерес предизвиква уникалното фолклорно и етнографско наследство не само на българските туристи, а и на чуждестранните туристи. Японският проф. Кенджи с години събира с помощта на читалищни дейци и записва неиздадени давидковски песни и обичаи, които издаде в сборник с песни от района. Давикдоко е село с богато фолклорно наследство, което пази и предава на поколенията.
 
 
Публикувана в Села
Село Баните е известно като балнеологичен курорт. Разположено е сред живописните склонове на Родопския масив на 750 м надморска височина по поречието на р. Малка Арда. Климатът е умерено континентален със средиземноморско влияние, смекчаващо зимните месеци, а подпланинското разположение освежава топлите лета.
 

Това позволява целогодишно балнеолечение и високо ефективно балнеоклиматолечение. Минералната вода е хипертермална, слабо минерализирана, хидро-карбонатно-сулфатно-натриева и силициева, леко флуорна и с добри питейни качества.
 

Съчетанието на природните дадености прави курорта особено подходящ за лечението на заболявания на опорно-двигателния апарат от дегенеративен, възпалителен и обменен характер (остеоартрити с различна локализация, ревматоиден артрит, периартрити, подагрозен артрит).
 
 
Успешно се повлияват и някои заболявания на периферната нервна система (хронични невралгии, радикулити, плексити) и др. Първото наименование на селото е Лъджа. Днес то наброява около 2000 жители и е център на община Баните. Селището има стара и нова част. Новата е изградена около минералните бани, ползвани още от римско време.
 
 
Публикувана в Села
Пътят от Пловдив до Смолян след връх Рожен, спускайки се към града минава през селата Соколовци и Бостина. 5 километра делят село Бостина от административният му център Смолян. Селото е разположено на двата бряга на река Бяла. Носи името си на единят от първите заселници (през 1520г) - братята Босю, Михо, Калчо и сестра им Тина от Македония.
 
 
През 1840 година в селото са построени царквата "Св.Петър и Павел" и килийното училище към нея. В околностите над селото като символ на запазилото се християнство са изградени много параклиси "Св. Георги", "Св. Илия", "Св. Неделя", "Св. Спас" и "Св. Троица". Църковните храмове са местата където местните са се прекланяли и отправяли своята молитва, там те и до ден днешен намират утеха.
 
 
Основен поминък за хората от село Бостина, както и повечето родопски села през годините било земеделието и животновъдството. Труднообработваемите планински терени коствали на местното население тежък труд, с който подсигурявали препитание на семействата си. Близостта на селото до Смолян е причина днес то да не е обезлюдено.  Символ на селото е Паметника на парашутистите, загинали във Втората световна война.
 

Село Бостина се слави с известните си гайдари Стою Чонгаров, Петър Янев, Стефан Янев. Стою Чонгаров, който свири в прочутия оркестър “Сто каба гайди” от самото му създаване е ембематична фигура на прочутия Роженски събор. На Рожен периодично се провеждат съборни надпявания, в които участват самодийни колективи от цялата страна. Рожен се превръща в най-голямата сцена на родопската песен.
 
 
Публикувана в Села
Живописният планински път от Пловдив към Смолян през Рожен се отклонява на десетина километра преди града, за да поеме нагоре към родопските села Левочево, Писаница и Хасовица. Левочево е село с богата история. Основано е от българи бягащи от насилственото потурчване. Спорни са версиите относно произхода на името, според едни то произхожда от думата хлев – обор, а според други от името на първия заселник – Левочев.
 

Основен поминък на населението в първите години от създаването му било  овцевъдството и свързаните с него занаяти - мляко и месо преработка, тъкане, търговия и строителство. Левочево е останало в турско до есента на 1912 година, когато по време на Балканската война е освободено от войските на Полковник Серафимов. По-късно по време на Първата световна война в селото настъпва невиждан до тогава глад. За прехраната си хората обработвали неплодородните земи с много труд, за да прехранват семействата си с картофи, фасул и зърнени култури.
 

В последните години под влияние на миграцията много от хората на селото се установили в съседните градове - Смолян, Мадан, Рудозем, както и в по-големите центрове Пловдив и София. Много хора намирали работа в построения в селото санаториум за силикозно и туберкулозно болни, но след неговото закриване, те останали без работа. Започнали да се правят опити за развитието на селският туризъм. Планинската височина от 1000м, съчетана с разнообразните релефни форми и мек климат правят Левочево  подходящо място за отдих. Любителите на планинския и селски туризъм има с какво да си доставят удоволствие. Всеки докоснал се до природата е усетил нейната лечебна сила. Тя лекува с тишината си, с чистият въздух, с невероятно красивите гледки на планинските била и склонове.
 

Тишината на природата, песента на птиците, шума на вятъра ежегодно се нарушават на 20 юли, когато е събора "Илинден". Тогава село Левочево оживява. Площада се изпълва от хиляди хора по време на традиционния общоселски събор. Там под камбанарията на църквата , под звуците на родопската песен се срещат роднини и приятели. Левочевци се славят с родовите си срещи, с даренията на 50 годишните юбиляри в полза на църквата "Св.Св.Петър и Павел", с почитането на родовите ели на Барчина ливада. Родопчани съхранили през вековете своята вяра, история и традиции ще съхранят родопското село.
 
 
Публикувана в Села
Хасовица е едно от трите сала Левочево, Писаница и Хасовица, към които води отклонението от пътя Пловдив - Смолян през Рожен, на около 5км преди квартал Устово. След Писаница на около 3км. асфалтовият път свършва в село Хасовица. То както останалите родопски села останало до 1912 година под турско робство. Но още през 1909 година, жителите на селото без разрешение от турските управници решили тайно да си издигнат църковен храм. В строежа се включили всички - от деца до старци. Тамошните местни майстори-зидари работели нощно време, пазени от постове.
 
 
Площта на църквата е над 200 кв.м, а височината до купола е 8 метра. Туската власт дала ферман за построяването на храма, който и до ден днешен се съхранява в църквата като нетленно свидетелство. В околностите на селото е параклиса "Свети Спас”, който близките години е възстановен.Името на селото произхожда от думата хас - чист, истински; хас-кьой – чисто, богато селище. Хасовица е селище с чиста девствена природа, район богат на земи и гори.
 

Надморската му височина от 1100м подсигурява невероятен изглед на надиплената Родопа планина. Още от стари времена е била оценена с изключителната важност земята, гората, въздуха, слънцето на Хасовица. То е едно от най – хубавите курортни села в Смолянско. Край селото се намира лечебен извор който местните хора наричат “Майката”, защото вярвали, че помага при безплодие. Десетината останали жители на селото с носталгия си спомнят за пълните къщи, дворове и мегдан на селото. Сега някои от тях са поели на плещите си развитието на селския туризъм.
 
 
С голам мерак са реконструирали къщите си в места за настаняване, разчитайки на условията за почивка, които предлага природата на Родопа планина. Село Хасовица е родното място на  Видинският митрополит Дометиан. През 2009 година по повод 100 годишнината от построяването на църквата "Свети Дух”, той гостувал на селото, което било истинско събитие. Тук е родното място и на  легендарния родопски гайдар Димитър Петковски, съпровождал на родопската певица Валя Балканска, на песента „Излел е Дельо хайдутин“, която лети в космоса.
 
 
Публикувана в Села
Отклонение от 3 км от основния път Смолян - Пловдив през Рожен, води до село Писаница. Писаница е разположено югоизточно от връх Снежанка, на около 6 км северно от град Смолян. Българи бягащи от насилственото потурчване са основали селото преди около 300 години. Преди многолюдно, но под влиянието на миграцията жителите на селото рязко намалели. Сега то наброява само около 10-ина души. По тази причина, Писаница се обособило по-скоро като вилна зона.
 

Все повече от изселените жители, притиснати от ежедневието, напрежението и стреса търсят спасение там в родното си място. Някои от къщите са пригодени да посрещат туристи и гости на селото. Любезните домакини ще се постараят да направят почивката на всеки незабравима. С родопските специалитети ще омагьосат и най-капризните си клиенти.
Много са изоставените селски къщи с буренясали дворове, но дори и там по някога сe появява живец.
 

Това става предимно по празници, най-вече на 15-ти август, когато е празника на църквата „Св. Богородица“ и събора на селото. Прави се курбан в църквата, която е построена през 1884 година. Селото тогава се оживява, събират се роднини и приятели.Разположено на около 1000м надморска височина, в рида Букова планина свързващ Переликския и Преспанския дялове в Средните Родопи, село Писаница е заобиколено от невероятно красива природа.
 

Тук всеки ще намери наслада от нещо - било то от чистотата на въздуха, от  звездите на ясното небе, от растителното богатство - цветя, билки, гъби, от срещата с най-различни животински видове - домашни и диви, или просто от тишината и спокойствието. Това е родопското село.
 
Публикувана в Села
Планинското село Полковник Серафимово се намира в Южната част на Родопите, на 2 километра от пътя Смолян - Рудозем. Намира се на 10км. от административният център Смолян. До 1934 година името на селото е Алами дере, тогава за кратко време носи името Ябълка, а след това е кръстено на полковник Владимир Серафимов-героя от Балканската война. Българи бягащи от насилственото помохамеданчване са основали селото.
 
 
То се слави с историческите  събития свързани с освобождението на Родопите. Владимир Серафимов командир на 21 средногорски полк, е посрещнат като освободител по тези места. В центъра на селото има негов паметник. Овековечени са думите на полковник Серафимов в отговор на заповедта за оттегляне "Аз не ще отстъпя селата, в които вчера бях посрещнат като освободител. През трупа ми трябва да се мине, пък тогаз...Храбри войници вие сте синове на героите от Шипка, нито крачка назад..."
 

Върху селото на връх Кавгаджик е издигнат величествен паметник-костница в чест на 21 пехотен  средногорски полк. От хилядното население преди, сега жителите са намалели много - около 150 души, само хора над средната възраст. Къщите на селото са разпиляни на далечни махали по няколкото хълма. Много от тях пустеят. Пустее и голямото селско училище. Някои къщи са основно ремонтирани, от което са добили съвраменен вид, други само укрепени, за да не се разрушат с надеждата, че ще може да бъдат продадени.
 

В последните години Полковник Серафивомо се прочу с най-известния си жител Любомир Левчев - купил си къща тук през 1990 г. и приятелят му Цветан Марангозов, емигрирал в Германия и върнал се у нас след 1990 г. Селото привлича и други интелектуалци-българи и чужденци. Полковник Серафимово се опитва да възроди обратната миграция и отново да се съживи. Природата, спокойствието, въздухът, правят село Полковник Серафимово толкова предпочитано място за почивка, за прекарване на спокойни дни, за творческо вдъхновение.
 
 
Публикувана в Села
От Момчиловци на югоизток, по долината на река  Малка Арда има няколко интересни села. Едно от тях е Славейно,  до 1934 година - Карлуково. То е чисто родопско село със самобитна родопска архитектура. Разположено е сред гористи заоблени хълмове, на камениста тераса, която се спуска стръмно към долината на река Малка Арда. Селото е основано от българи, които не искали да приемат исляма.
 
 
Родно място е на Витан войвода, Пейо и Кольо Шишманови, Ангел Инджов, осъден от турците на 101 години тъмничен затвор. Тук е родното място на много прочути български лекари, един от тях е проф. д-р Константин Чилов. В къщата - музей са пренесени всички вещи на доктора от апартамента му в София, неговите книги, лабораторна маса, портрети. Изпълнена е заръката му да бъде погребан под огромните дървета на двора.
 
 
Всяка година през май, се провеждат традиционните "Чилови дни", посветени на делото и паметта на големия български лекар-енциклопедист. Мостът, църквата и камбанарията на селото, които представляват архитектурна ценност са строени от местния майстор Слави Райчовски. В сградата до старото училище до църквата се помещава Изложбен заслон, където са изложени различни експозиции.
 
 
Много са интересни изложените снимки, които разказват за историята на селото. През лятото село Славейно оживява. Тук се завръщат отдавна напусналите го и поели по пътя на учението и трудова кариера. Връщат се при чистия въздух, приятелите, спомените, родопския мохабет. Залостените къщи се отварят, прозорците им се разтварят, улиците се раздвижват. Живецът в сърцата на славейновчани се разпалва.
 
 
Публикувана в Села
Село Кукувица е родопско село, част от община Смолян. Селото представлява пръснати по височините далеч една от друга самотни къщи, на 1550м. надморска височина. Село Кукувица е разположено по средата между Широка лъка и Чепеларе. Преди години Кукувица е наброявала около 150 души. Хората са си имали поминък, обработвали земята, отглеждали животни. Постепенно младите хора са се изселили. Към 2007 по данни на НСС селото е наброявало 12 жители, но сега то е съвсем обезлюдено.
 

Постоянните жители са две овчарски семейства и един софиянец. Много от наследниците на бившите местни жители се завръщат само през лятото.Мястото е прекрасно за отдих и туризъм. Интересно скално образувание се намира по горския път за с.Кукувица, на 100м от шосето. Погледнат от източната му страна, скалният блок има формата на човешка глава, в профил. Камъка има височина 7 метра и ширина 5 метра.
 
 
В кукувица се кръстосват туристическите пътища Пампорово – хижа Изгрев и Чепеларе - Широка лъка. От тук минава и древния римски път Солун – Драма – Кукувица – Персенк – Филипополес, по каменната настилка на който и днес изскачат искри от копитата на стопанските коне и „обутите” с шипове бизнесменски джипове.Кукувица е родното място на убитата през 1944 г. партизанка Катя Ванчева. Родната и къща се е срутила. Любителите на красотата хвърлят око още на Абрашевата панорамна чешма.
 
 
Отпиват леден еликсир и от Станкината и Ванината белокаменни чешми, по туристическия път се стига до хижата „Ловен бар”. Селото е електрифицирано, със самостоятелен трансформатор. Има изградена водопроводна мрежа от местни водоизточници, с прекрасни условия за туризъм и активна почивка. Предлага и райски условия за разгръщане на стопанската инициатива, а равното плато на Дългия картол – за летище.
 
ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТИ
От север по часовниковата стрелка:
Кукувица – Кепенека – Филипова бичкия – Чепеларе;   Кукувица – Бабина вода – Мечи чал – Пампорово; Кукувица – Бабина вода Стойките;   Кукувица – Ванина чешма – Ловен бар – параклис „Св. Константин и Елена”, откъдето се вижда телевизионната кула на връх Снежанка;   Кукувица – Ванина вода – параклис „Св. Пантелеймон” – Окманица – Стойките; Кукувица – Широка лъка;   Кукувица – Мечи гроб – Портата – параклис „Св. Кузма и Дамян”(Бистрица);   Кукувица – Мечи гроб – хижа „Изгрев”.
 
 
Публикувана в Села
Родопското село Момчиловци  се намира на 13 км от курорта Пампорово и 15 км от административния център Смолян. До селото води отклонение от пътя Пловдив -Смолян, през Рожен. Старото име на селото е Горно Дерекьой. Историята на селото е многовековна. След османското нашествие в землището на селото се преселили юруци — тюркски скотовъдци и пастири, които търсели по-удобни пасища за своите стада. През 18-19 век земите на юруците постепенно са изкупени от местното българско население.През 1836 година в селото е изградена църква, което е било причина в течение на няколко години малкото живеещи българи-мюсюлмани да се изселват. През 1934 година селото е преименувано на Момчиловци в памет на Момчил юнак, защитник на местното население от османците.
 

Крепостта на Момчил юнак, която е охранявала западната граница на Момчиловите земи се намира недалеч от селото. Селото и неговото землище са обитавани от траките от края на бронзовата епоха (1000 години пр.н.е.). Монети, керамика и сечива се съхраняват в местния музей за историята на селото, в който има няколко раздела: археология, етнография, възраждане, както и малка художествена галерия. Основния поминък на хората тук са животновъдството, картофопроизводството, дърводобива и туризма. Прочути са местните строители-дюлгери. Днес Момчиловци представлява предпочитана туристическа дестинация за тези, които търсят спокойствието и автентичността на дивното родопско село.
 
 
На туристите се предлага възможност да се запознаят с местните традиции и занаяти -дърворезба, шиене на родопски терлици и тъкане, да опитат от традиционната кухня на Родопите. От селото започват много туристически пътеки, които разкриват красотата на родопската природа и водят до историческите местности Момина вода, Рожен, Хайдушки поляни, до хижите Момчил юнак и Преспа, до Националната астрономическа обсерваторията на Рожен.  Аязмото е един особен феномен в село Момчиловци. Над селото, по посока на хижа Момчил юнак работи сноуборд парка. Там всеки гост може да практикува различни зимни спортове, далеч от натоварените писти на Пампорово.
 

Населението в Момчиловци много уважава християнските ценности. В околността на селото са построени 26 параклиса, на които  се провеждат събори за почитане паметта на християнските светци. Като празник на селото е обявен църковният празник „Св. Константин и Елена“. Той се чества на 21 май. Започва с празнична литургия в църквата и продължава със селско увеселение. Другият голям празник е Тодоров ден. Тогава се провеждат конни надбягвания. На участниците се организират различни конкурси и състезания - за най-стар кон, за най-красив кон, за най-як ездач. Читалището основно се грижи за културният живот на селото. Сформирани са гайдарска школа, танцови състави, детски състав за родопски песни. Момчиловци поддържат взаимоотношения с побратимено им село Авдира, област Ксанти, Гърция. В Момчиловци гостите се посрещат с подобаващото за родопчанина гостоприемство.
 
 
Публикувана в Села
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!