Неделя, 21 Август 2011 00:00

Пещера Утроба - село Ненково

Написана от
Пещера Утроба - село Ненково Пещера Утроба - село Ненково снимки: Смолян днес!
От много време сме запланували да видим пещера "Утробата”, но заради дългия пешеходен преход го отлагахме. Решени, че ще се представим добре като туристи, поемаме по маршрута от град Кърджали. На изхода на града в посока село Енчец, има табела, информираща за 20км до пещерата. След село Енчец подминаваме разклона за Главатарци и продължаваме нагоре към селата Зелениково, Бленика,  Пеньово, Дъждовница и Пъдарци. Пътят е хубав , на места спираме да погледаме красивия язовир Кърджали. Така стигаме до хижа Боровица. Подминаваме и нея и продължаваме в посока село Ненково. Тук някъде, след 1500 метра от хижата започва пешеходния преход към пещерата в местността Дънгърдък кая (Кънтящия камък).
 
 
По пътя срещнахме местен човек, който потвърди, че сме в правилната посока, но предупреди да си налеем вода от чешмата, през която ще минем, защото нагоре до пещерата вода няма, за което многократно го споменавахме с благодарности. Стигнахме до жълтата табела, на която пише "Вулвата" и сочи нагоре по склона. Паркинг няма, автомобила оставихме на отбивката от лявата страна на пътя. Разстоянието от шосето до пещерата  се изминава за 1,30 ч. спокоен ход. Върви се по добре маркирана пътека, която обикаля билото. Пътеката има няколко доста стръмни участъка, на които са направени беседки, а на няколко места има пейки. На тези места човек може да отдъхне и да се наслади на прекрасна гледка. Хубаво е, че накрая участъка е по-равен. Окуражени, че наближаваме целта, пред погледите ни се откри така очакваната гледка на скалния масив, на който се вижда и отвора на пещерата. Тя има силен акустичен ефект.
 
 
Кънтящото ехо на мъжките гласове в нея се разнасяше из планината.  В подножието на скалата с вертикалния процеп с форма на  вагина е изграден заслон , подходящ за по-сериозна почивка с хапка и пийка, има пещ, голяма маса и пейки. Късметлии сме, че групата преди нас вече си тръгваше и идваше нашия ред да влезем в пещерата. За целта трябваше за се изкачим по триметровата дървена стълба, за да влезем в утробата. Усещането е неописуемо. Умората се изпарява, остава една наслада и удовлетворение от видяното. Пещерата не е голяма. Дълга е 22 метра, като в дъното 5-6 м. са издълбани допълнително.
Траките са използвали този процеп и го оформят, като анатомично  копие на женски полов орган. За уникалното съоръжение от времето на траките проф. Николай Овчаров,  археолога изследвал пещерата, казва, че точно на обед през нарочно изсечен процеп на тавана във вътрешността прониква слънчев лъч, който образува идеално оформен слънчев фалос, който постепенно се увеличава и устремява към олтара-матка.
 
 
Това е единствената пещера „Утроба” открита за сега в България. Професорът смята,че тя е доказателство за Дионисиевите оргии, които тракийски девойки са извършвали, за да отдадат почит към Богинята Майка и така да измолят от нея богата, плодородна реколта. Нямахме възможност да останем повече време в утробата на пещерата, защото към входа се задаваше поредната група от туристи. Тръгваме си с уморени тела, но заредени емоционално, от откритото богатство, скътано дълбоко в планината и починали в тишината и красотата на природата.
В този район, но от другия край на язовир Кърджали се намира крепостта Патмос, а по пътя след село Дъждовница се виждат недостъпни скали с оригинални форми и множество скални ниши, вероятно с култово предназначение, каквито изобилстват в Източните Родопи.
 
 
Прочетена 3167 пъти

You have no rights to post comments

 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!