Забележителности в Родопите
Посещението на пещерата Лепеница е едно екстремно приключение, което препоръчваме на всички любители на природата. Не е необходимо да имаш особени физически възможности и подготовка, за да се впуснеш в приключението Лепеница. Няма друго първобитно, необлагородено, диво, кално, тъмно и мокро място, за което да възкликнеш - Приказно! В тази пещерна приказка Лепеница ще разберете какво представлява пълния мрак. Пещерата Лепеница се намира в Западните Родопи, под връх Сюткя. До пещерата има достъп от Ракитово и от Велинград. От към Велинград след изхода на града в посока Сърница има отбивка и след моста, за пещерата се поема по 4 км асфалтиран път, след което продължава с черен и при дъждовно време доста кален път още около 2 км. На 7 км от към Ракитово след разклона за пещерата води 4 км добре отъпкан път, подходящ дори и за леки автомобили. И на двата разклона има информационни табели за Лепеница, както и телефоните за връзка с пещерняците. След тези места и от двете страни няма обхват на мобилните оператори. За телефоните си ще забравите и по време на целия си престой в района на пещерата. До Лепеница водят и екомаршрути, за които ще получите информация в туристическия информационен център с Ракитово.


Приключението Лепеница започва с оборудване на туристите, което включва ботуши и каска с челник - лампа, предоставени от пещерняците. Екипирани, на входа на пещерата получаваме любопитна информация от увлекателния разказ на Светлин Топчиев - представител на туристическо дружество Суткя, които стопанисват пещерата.
Пещера Лепеница като цяло е със забранителен режим, но в момента тя е с разрешителен режим само за 600 м от втория етаж където има обезопасено трасе. Пещерата не е облагородена, затова се влиза с екипировка. Пещерната фауна е изключително богата и интересна. Вътре има над 24 вида животни - бръмбарчета, паячета, стоножки и др. организми, от които някои са категоризирани като троглобионти - живеещи единствено на тъмно. В Лепеница живеят и троглофили, чиито представители са 3-4 вида прилепи. Има животни които са открити само в тоя район и ги няма никъде по света, споделя с гордост пещерняка. Едно такова е бръмбарчето Буреши, което носи името на неговия откривател академик Буреш - един от известните биоспелеолози на България. Друга уникална животинка е паячето на д-р Дренски и стоножката, открита от Петър Берон. Пещерата е изключително интересен свят за науката, богата и красива, изградена от  сталагмити, сталактити и сталактони с чудновати форми, открити са впечатляващи пещерни бисери.
Пещерата е социализирана през 1930 година и от тогава до 1935 в нея се е влизало през естествения й вход от първия етаж, през студената и пълноводна тогава подземна река. По късно естествения вход е зазидан и направен изкуствения на нивото на втория етаж от пещерата. Към него ни повежда водача на групата ни Данчето.
 
 
Още с влизането се налага да  преведем глави пред приказния пещерен свят, в който се потапяме. А от там навътре се разкрива каменния свят на Лепеница нарисуван от най-различни причудливи форми и шарки и колкото по-навътре, толкова по-богати.
Лепеница е туристически обект от 2010 година. Тя предлага нещо съвсем различно от всяка друга пещера. Запазена е в непроменен вид, пещерата е абсолютно натурална, няма осветление, трасето е обезопасено само с дървени скари, мостчета, стълби, парапети и предпазни въжета. С лекота се преодоляват мокрия терен, гази се на места в кални локви, на прекалено ниските места се прилага патешко ходене или се пълзи, катериш се или се спускаш по отвесните хлъзгави стъпала, но непрекъснато следиш осветените места от лъча на лампата, за да не пропуснеш нищо от декорите на пещерата. Някои от препятствията от трасето ще ти напомнят за наднорменото тегло, ако имаш такова, но в същото време преодоляването им ще ти достави удовлетворение, че въпреки излишните килограми и възрастта... става пещерняк от теб laughing
Някои от залите имат интересни имена „Срутището” и "Камината", а един от сталактоните кръстен "Цепката" е емблемата на Лепеница. В една от тези зали водачката ни даде възможността да "видим" пълния мрак. По нейно предложение всички изгасихме светлините на лампите си и само за миг тъмнината погълна всичко. Това изживяване не е възможно да се опише...


Нашият преход приключи до 420-тия метър, до където ни стигнаха силите и времето. Бавният преход, съпроводен със снимки на това и това и онова, иска ти се всичко да запечаташ в обектива, отнема около 1 - 1,15 часа. Оставаха още 200 метра, за които ще ни разкажете вие wink На излизане по вече познатия терен "припкахме" и колкото по уверено стъпвахме, толкова по често установявахме колко необходими за главите ни са предпазните каски, а за краката - гумените ботуши и така на един дъх за около 30 мин бяхме на открито. А там....Свилен ни очакваше с ароматен горски чай, запарен току що на огнището. Ммм... след физическата умора от пещерния фитнес този чай беше като мехлем за телата ни. Сядаме на пейката и дори се чувстваме комфортно с екипировката, която гледахме странно на влизане. За един чай време, Свилен Топчиев ни дари с частица от знанията си за историческото, културно, религиозно, архитектурно и природно богатство на района на Ракитово. Тръгваме изтощени физически, но изключително впечатлени от преживяното и душевно обогатени.  

Условия за посещение в пещера Лепеница:
В пещерата се влиза само с водач - пещерняк!
Не се чупят и не се изнасят пещерните образувания!
Влиза се със специална екипировка!
Не се допускат хора със специфични здравословни проблеми, защото пещерата е неблагоустроена!
Групата се движи само по определеното трасе.
Допускат се групи до 10 човека.
На туристите се предоставят каска, челник и по необходимост -  ботуши.
Желателно е в пещерата да влизат деца над 10 години. За по-малките деца, родителите сами носят отговорност.

Цена за посещение на пещера Лепеница:
до 200 м - 5.00 лв.
до 420 м - 10.00 лв.
и до 600 м - 15.00 лв. на човек.
 
Работно време:
от 01 април до 30 ноември -
в събота и неделя от 10,00 до 16,00 часа
през седмицата - по заявка на телефони:
Водачи - сдружение Суткя
0895755885 - Свилен Топчиев
0896524272
 
 
Публикувана в Пещери
Базиликата в град Ракитово е една от спирките от бързата ни обиколка на града и района около него. Базилика "Николица" е от раннохристиянската епоха (IV  -VІ в. сл. Хр.), което дава основание да се приеме, че през късната античност тук, в района на Ракитово е съществувало важно религиозно и духовно средище. Базилика в местността "Николица" се намира в южния край на града, зад къщата с часовника, както я описват местни жители на града. От пътя се вижда параклиса, построен върху останките на базиликата.
 

Църквата в местността Николица, гр. Ракитово е раннохристиянска, трикорабна, кръстокуполна базилика. Построена е през периода ІV – VІ век от тракийското племе беси, което в края на ІV век приема християнството от мисионера епископ Никита Ремесиански. Съществувала е до средата на ХVІІ век, разрушена до основи след помохамеданчването на Чепинския край. Два века е забравена, но некрополът около нея се използва до ХІХ век. Върху останките й е построен параклис през 1923 година. Базиликата е разкрита от археолозите през 1962 година. Размерите й са 32 х 17 метра. На изток тя завършва с три различни апсиди.
 

 
Средната е тристранна отвън и полукръгла отвътре, а страничните са кръгли отвън и отвътре. На запад църквата завършва с притвор, който е бил на два етажа. От двете страни на притвора са построени допълнителни помещения, завършващи с кръгли апсиди. Северното помещение е разчистено и е било баптистерий, а южното не е разчистено, защото попада под стадиона. От притвора се е влизало в главното помещение (централения кораб) на църквата през Триумфална арка. На запад притворът е завършвал с три полукръгли ниши, което е уникален архитектурен елемент – подобно оформяне на фасада на църква не е открито до момента.
 
 
Стените на църквата са с дебелина 1.30 метра. Основите й са на дълбочина 1.70 метра. Върху квадратното помещение, което се образува от пресичането на главният кораб с напречния, се е издигал купол, който е почивал върху четири перпендикулярни една на друга арки. В църквата се е влизало освен от запад през притвора и Триумфалната арка и директно от север и юг през врати на страничните помещения (кораби). В пода на централната апсида е открита малка крипта, в която са съхранявани мощите на неизвестен светец. По своята архитектура тази базилика е сходна на църквата „Св. София” в София, на базиликата над Белово, на Еленската църква при Пирдоп, които са построени през същия исторически период.
 
 
Публикувана в Светилища
Еднодневната разходка в района на Ракитово запечата трайно в съзнанието ни красотата и богатството на Родопите. За многото забележителностите в района, разбрахме от местните хора, които посрещат туристите с желание да ги упътят и да бъдат максимално полезни по време на престоя им в града. Един ден е прекалено малко време да се обиколи Ракитово и всичките интересни места в района, затова със сигурност отново ще се върнем там.
 
 
Времето ни стигна само за посещението на пещерата Лепеница, което си е цяло приключение и бърза обиколка на град Ракитово, разбира се като включим и пътя до този район. Един от запазените паметници, представители на възрожденската архитектура в Ракитово, е часовниковата кула. Тя е един от символите на града, построен през 1872 г. на височината Бърдо. Кулата с часовника е висока е 18,6 м, а стените й са дебели 0,8 м. Часовниковата кула има формата на осмоъгълник, оформен от камъни и дърво.
 
 
Над часовниковата кула, в местността „Бърдо” е новата туристическа атракция на Ракитово. Там е построен парк с виа ферата (железен път) и въжена градина с 22 различни елемента- преминаване по въжен мост с препятствия, лъвски скок, „тролей”, движение по змейка, минаване по халки, гуми и др. От върха на билото се разкрива обширна гледка към града. От там се вижда параклиса, построен върху останките на раннохирситянската базилика "Николица" и църквата "Св.Неделя", които бяха другите спирки от припряната ни обиколка, пришпорена от времето и пролетния дъжд.
 
 
Решаваме да видим крепост Цепина съвсем спонтанно, без никаква информация за нея, нито за точното й местонахождение, нито за вида й. Това, което знаехме, беше че се намира до село Дорково, в близост до Ракитово. Поемаме в посока Батак през Доспат. Края на месец май е, планинските пътищата след зимния сезон са ужасни, просто няма път, няма асфалт, само дупка до дупка и течаща вода от сенчестите скатове.  До село Дорково се стига през Ракитово и градчето Констандово.
 
 
Пристигайки в Дорково получихме от месните жители информацията, която ни интересуваше - в каква посока да поемем за крепостта и най- важното за нас авто-туристите, че до крепостта води асфалтиран път. Излизайки от селото и поемайки по пътя, единственото, което остана да вълнува мислите ни, това беше самата крепост и това, което ни очаква там. 
 

От далече погледа ни се насочва към целта - крепостта Цепина. Тя се намира на остър коносовиден връх, а пътя до нея е добре очертан на фона на прясно раззеленилата се природа. 4 км е разстоянието от село Дорково до хижа Цепина, от където поема пътека водеща до крепостта. Пътеката, която ще ни изведе до крепостта е в дясно от хижата. Изкачването отнема 10 минутки, съвсем бавничко и с разглеждане насам натам. По - трудноподвижните туристи, при нужда от глътка въздух има с какво да оправдаят спирането - разкриват се невероятни гледки на Баташката планина.
 

Крепостта заема площ от около 10 дка. Дебелината на крепостната стена е около 2 метра, а във вътрешната част на крепостта са останали запазени водохранилища, основите на няколко църкви, жилищните сгради и др.  Крепостта Цепина влиза в пределите на българската държава в средата на IX век. През XI век е завладяна от Византия, но по време на управлението на цар Калоян (197-1207) Цепина отново е върната в пределите на Българската държава.
 
 
Публикувана в Крепости
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!