Забележителности в област Смолян
Смолянчани и много туристи от страната търсят прохлада през летните горещини в Каньона на водопадите. Каньонът е изграден от твърди скали, които са образували прагове на спускащите се води и така са се оформили множество водопади с различна големина и форма. Най-горната точка на каньона е на около 1800 м. надморска височина. От там туристите може да се спуснат по течението на реката през каньона.
 
 
Началото на пътеката е по пътя Смолянски езера - с. Стойките , в района на Крива река, местността Арнаутско. Другият начин да се тръгне по каньона е от град Смолян. На изхода на града в западния край, в квартал Средок има табелка сочеща към резерват "Сосковчето", там попадате на екопътеката Каньона на водопадите. Пътеката върви срещу течението на реката и изкачвайки се нагоре преминава през редица водни каскади, които образуват система от малки и средни водопади преливащи един в друг.
 
 
Пътеката се вие през гората като метални и живописни дървени мостчета прехвърлят реката, ту отдясно, ту отляво, редуват се с кътчета за отдих и места за пикници. През цялото време се усеща прохладата от реката, а зеленината наоколо успокоява със своята свежест. Екопътеката минава през резервата „Сосковчето“, разкривайки природните феномени и биологичното разнообразие на защитената територия.
 

В зависимост от големината и формата си, водопадите са получили и имената си. Орфей е най-големия,  на който водата се разделя на няколко поточета, наподобяващи струните на арфата. Другите са Ропката, Казаните, Сърцето, Каскадите. На няколко места има направени панорамни площадки, с пленяващ изглед към резерват „Сосковчето” и град Смолян.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=16}
Смолянскитe езера се намират в Средните Родопи. Разположени са от Орфеевите скали по левия склон на долината на река Черна и стигат чак до град Смолян. В миналото са били над 20, но сега са останали само 7, а другите са се превърнали в блата. През пролетта някои от тях отново се пълнят с вода. Екопътеката "Трите смолянски езера" обикаля трите най-горни езера, намиращи се под връх Снежанка. До тях се стига след кв. Езерово на град Смолян нагоре по пътя за село Стойките. В дясно от пътя има табела, упътваща за нахождението на езерата. Пътя води до лифта движещ се от Смолянските езера до връх Снежанка. Малко преди това - в ляво от пътя е първото от трите езера, включени в екопътеката - Тревистото езеро.Няма опасност да се объркате дали това е точното място, където трябва да оставите колата и да се отправите по пътеката. Първото нещо, което ще Ви ориентира, това е аромата, който се носи от барбекютата на къмпингуващите, а даже може да случите и на чеверме със солидна компания около него и разбира се музика според настроението. На просторното масто там има параклис "Свети Дух", който понякога е отворен в почивните дни, а на църковният празник на храма, хората се събират на курбан.
 
 
 
Има достатъчно табели указващи посоката на движение на екопътеката, а в самото начало от информационна табела ще получите ценна информация за природната забележителност "Смолянските езера" с редките и защитени видове растения и животни. От информационните табели става ясно, че маршpута не е сложен и труден, а както сами ще се убедите всички, не е никак изморителен. Разглеждайки се наоколо, преди да поемете по пътеката ще Ви се поиска да се насладите на красотата на първото езеро - Тревистото, което е най-голямото от трите. Усеща се въздухът - чист, а дори и да се случат горещи дни, жегата там на високото не се усеща. В далечината сред трастиковите клони едвам се разпознават главите на рибарите.Любопитството какво го очаква човек нагоре по пътеката не го задържа много тук, тръгва пътьом отпийва от студената планинска водичка и съвсем след малко вижда второто езеро - Бистрото езеро. Неговите води може да не видите, ако сте отишли след летните жеги, в края на лятото, може да е почти пресъхнало.До него има беседка, обикновено заета от шумна компания. След нея заобикаляйки второто езеро започва по-стръмният горски участък. Още в началото на гората, може да се стъписате от стрелкови шум и шмугващи се зад дърветата маскирани лица.
 

В следващият момент вече ще Ви стане ясно, че става въпрос за пейнтболисти. Местото наистина е подходящо за целта. Подминавайки ги се изкачвате нагоре.Макар и стръмен, този участък е много приятен, защото се стъпва по боровата почва застлана с окапали борови иглички и се усеща мекотата под краката. Нагоре на по-стръмните места има направени парапети от дървени клони и мостчета, за улеснение на хората да се придържат и по-смело да се предвижват.Не след дълго изкачване, следвайки маркировката се стига и до третото езеро - Мътното. Нарича се така, защото водите му са доста мътни , на места дори черни. То е най-дълбокото - 4,5м и най-високото на 1500м. По самата екопътека се намират така наречените и обозначени с табели дървета - "Трона на Евридика" и "Лирата на Орфей". Трона на Евридика представлява няколко дървета, които в основата си образуват трон, а Лирата на Орфей - дърво, което от средата се разделя на три и наподобява лира. Тук няма да пропусните да си направите снимки. Срещат се и няколко огромни мравуняка, защитени с ограда.
 
 
На върха до езерото има места за сядане, където пленени от природата - величествените борове и нежният глас на птичките, ще си въздъхните приятно. Това, което ще накара някои от Вас да се възмутят е боклука оставен от туристите. Наистина няма поставени кошчета за тази цел там горе, но пък със сигурност на всеки би му останало място в раницата да си прибере отпадъка и го изхвъарли по-късно. Като се продължи вече надолу излизайки от гората се стига до пътя, който ще Ви отведе на изходната позиция. Маршрута е подходящ и за деца, което дава възможност на цялото семейство да си организират разходка в почивните дни. Човек ще се наслади на красотата на природата, ще се почувства зареден и жизнен. Веднъж обиколили това место, със сигурност ще Ви се преиска следващият път, освен да направите отново тази приятна обиколка, да отидете с компания и да разтворите софрите под дърветата. Ако на масите и беседките няма место, на поляната също ще се почувствате добре. Децата има къде да потичат, да поритат топка даже, а сигурно и Вие ще се изкушите да се поразкършите.  Е, остава само да Ви пожелаем весело прекарване и да очакваме да споделите впечатленията си.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=13}
Природна забележителност "Дяволския мост и водопада" e част от природното богатство на Родопите, дължащо се на скалното и климатично природно разнообразие. Към забележителност "Дяволския мост и водопада" води път от село Борино в посока на село Чала.  След около километър се стига до изоставена промишлена постройка. От там по указателна табела се поема по екопътеката.Общата й дължина е около 2,5 км, като първите 2 км автотуристите може да преминат с високо проходим автомобил, след което остават само 500 метра до края й.
 
 
Тези последни метри, делящи ни от природната забележителност са особено приятни. Тясната пътеката се провира между дърветата, на места между тях и скалите. Всички по-екстремни участъци са обезопасени с дървени парапети, а изкачването по хлъзгавия терен е улеснено с дървени стъпала. По пътя са обособени приятни места за почивка с беседки и пейки. Приятно изживяване е разходката до тази "дяволска" забележителност, а очарованието е пълно, когато пред погледа се разкрие великолепната гледка към скалното образувание.  “Дяволския мост и водопада” е интересно и красиво скално образувание  в местността “Хайдушки дол” в землището на с. Борино.
 
 
Представлява скален мост, дълъг 8-10м, с дебелина 2-3 м и височина 30м. Скалите, на които се опира са отвесни. Предание, че само дявол може да мине по него дава името му. Наблизо е и водопадът. Като природна забележителност "Дяволския мост и водопада" е обявена през  1995 година с цел опазване на скалните образувания и водопада. Природната забележителност се стопанисва и охранява от Държавно лесничейство - с. Борино под контрола на РИОСВ - Смолян.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=12}
Връх "Свобода" се намира северно от село Давидково на 1943м надморска височина. На връх „Свобода“  се намира тракийско светилище от 11-7в. пр. Хр. Тракийското светилище е сочено за най-голямото светилище на Дионисий. Има предположения, че грамадните камъни на върха вероятно са останали от праисторическо време и служили за астрономически наблюдения и за предсказания.
 
 
Хубав асфалтиран път води от Давидково до старата хижа "Свобода", която е разположена в седловината южно от върха. От там до самия връх се стига по стръмни стъпала за около половин час. За глътка въздух е построена чешмичка със студена планинска вода и беседка. От върха се разкрива прекрасна гледка.
 
 
При хубаво време преди изгрев слънце може да се види Бяло море. Има и туристически маршрут до върха, който започва от центъра на село Давидково. Чакълест път в края на селото в северна посока преминава през махала Превала и се стига до равнинната местност "Бъза".
 
 
Над местността "Честока" широкият път свършва и се поема на северозапад по билото през гората. Стига се до хижа "Свобода". На връх "Свобода" е издигната паметна плоча на Момчил войвода - един от първите, който оказва организирана съпротива срещу османските поробители. Твърди се, че на върха се намира гробът на Енихан баба, известен като покорител на Родопите. Според легендата той е османски военноначалник, завладял Родопа  планина. Там е и текето (гробът) на Енихан баба.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=9}
Връх "Света Неделя", ведно с параклисите  „Св. Равноапостоли Константин и Елена", „Св. Атанас" и „Св. Неделя", намиращи се на едноименните върхове около Златоград, формират така наречената "Кръстата гора". Върхът се намира на 8-10 км северозападно от Златоград, по пътя за Неделино, в отсечката между Старцево и Неделино. Висок е 865 метра. Върхът е с широк обзор и разкрива гледка на старата островърха крепост Устра над град Джебел, планинският масив Алада над град Неделино,  връх Св. Илия между гр. Неделино и с. Падина, връх Каракулас над Загражден и др.
 
 
В ясно време от върха по течението на Лъджанската река, се вижда Бяло море. Може да се види и най-високият връх на остров Самотраки в Гърция и Бяло море. Върхът и крепостта били мощно отбранително съоръжение в борбите срещу турските завоеватели. Затова още в първите набези крепостта е опожарена и опустошена. Било е обрасло в дъбова гора, в която са скрити останките от крепостна каменна стена,  стълбища, пътеки и други помощни постройки. По късно там е построен параклиса "Света Неделя".
 

Все още на върха стои кладенеца, който според легендите е изкопан от бранещите родопчаните четниците, обсадени от турските поробители. На връх "Света Неделя" всяка година на 6 май — Гергьовден или Адрелес - както се нарича празникът в Неделино, се организира събор. Маршрута от град Златоград през село Пресока до връх "Света Неделя" представлява маркирана екопътека с продължителност 30 мин.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=8}
Родопите са част от Рило-Родопския масив. Представляват огромен лабиринт от ридове с различна дължина и посока, с дълбоко вкопани речни долини и котловинни понижения. Западната част на Родопите е значително по-висока от източната. Първенец на планината е връх Голям Перелик - висок е 2191 м. Перелик е на 19 км западно от Смолян. До подножието му може да се стигне от хижа Перелик за около 40 минути.
 
 
Тук се намира обширната поляна Чурика. Там е изграден параклис "Св. Св. Кирик и Юлита". По автомобилен път до хижа Перелик може да се стигне от Смолян през Смолянските езера и Превала. Този район на Родопите е истинско богатство. От билото Мурсалица се вижда цяла Родопа, Рила и Пирин. Западната част на Перелик завършва с пропастите на Триградско и Буйновско ждрело и пещерите Дяволското гърло и Ягодинската пещера. Пред „Перилик” е връх Турлата, който е с форма на пирамида и е съхранил останките от средновековна крепост.
 
 
По северните склонове на Перелик се намира пещерата Ледницата. Района изобилства от стари крепости, римски пътища или руини на храмове.  Перелишкият дял на планината предлага разнообразен пейзаж –  скалисти върхове, величествени ждрела и вековни гори, буйни реки и водопади, които Ви вземат дъха, просторни била, покрити с килими от цветя. Връх Голям Перелик е един от Стоте туристически обекта на България.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=7}
Заехме се с нелеката задача да покорим вторият по големина връх в Родопите - връх Орфей /известен в годините като Карлъка/. Висок е 2188м и е привлекателен обект за туристите. За нас това изкачване си беше изпитание. Тръгваме от село Гела. Междинната ни точка от маршрута е  хижа Ледницата, до където ще се предвижим с лек автомобил. 
 
 
До хижата е 6 км. Пътят е черен, затова за предпочитане е автомобила да е джип, но ако е по-висок и не ви е жал можете да опитате и с лек автомобил. Отне ни около 40 минути да отидем до хижата. От Ледницата тръгваме пеша по обозначена, но много стръмна пътека. При нормално ходене до върха стигаме след 2 - 2,30 часа. До връх Орфей може да се стигне и от хижа Перелик.
Прехода отнема около 4 часа в едната посока.
 
 
Само 3 метра по-нисък от Голям Перелик, връх Орфей не отстъпва по величие и красота от първенеца. Когато видиш гледката от върха, разбираш защо Орфей е бил толкова вдъхновен от природата. От върха гледката има обширен простор. Цялата родопска шир е като леко надиплено халище. Далечните заснежени ивици на Пирин и Рила се приливат в тъмносинята гръд на Стара планина.
 
Връщането по обратния път надолу не беше много по-лесно от качването, заради стръмния терен. Въпреки дългия преход и умората на тялото, душите ни пееха. Докоснахме се до величието на Родопите, което Орфей е възпял със своята арфа.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=6}
Водопадът Скакалото се намира близо до Орехово. На края на селото има табела за него, но най-добре ни упътиха местните хора. Тръгнахме пеша, защото пътя беше черен и е подходящ само за високо проходими автомобили. Не е далече, за около 20 - 30 минути стигнахме до водопада. Разходката беше приятна, въпреки горещините. На няколко места се разкриват страхотни гледки към селото, покрай пътя има няколко параклиса.
 
 
Към водопада има пътека, която започва в ляво от пътя и тръгва стръмно надолу. Обезопасена е с дървени парапети. В началото на пътеката има табела. Водопадът е пълноводен през пролетта, а през лятото намалява и дори съвсем пресъхва. Водата се спуска от доста голяма височина, но сега в средата на лятото, тя едвам - едвам оливаше по скалата. Близо до село Орехово, западно от него има друг лесно достъпен водопад  Дуплево.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
 {hotspots hotspot=5}
Само 300-400 метра делят къщите на село Орехово от водопада в местността “Дуплево” и скалния пролом по поречието на река Орешица. Черен, но здрав и добре отъпкан път, западно от селото води до защитения природен обект. В скалата, по която се спуска водопада има малка пещера.
 
 
През летните горещини, когато ние го посетихме, водата беше пресъхнала и личаха само следите, които тя беше оставила. Водопадът е пълноводен е през пролетта, тогава водите му се спускат пред входа на пещерата. Има беседка за отдих след лекия и приятен туристически маршрут. В близост до Орехово, южно от него има още един лесно достъпен водопад Скакалото.
 
 
Предлагаме един малко познат маршрут - с. Киселчово - "Водопада". Бяхме на гости в село Киселчово. Местните хора ни разказаха за малко известен водопад, който се намира почти на границата с Гърция. Местоположението му след граничния  кльон обяснява,  защо тази красота толкова малко е известна. По указание на нашите домакини, търсим по пътя беседка, намираща  се на острия завой към Горно Киселчово. Тръгваме по черния път, като очаквахме да видим някакви табели. Такива така и не видяхме. След повече от 30 минути ходене по черния път, стигнахме до изоставен рудник. Явно сме объркали посоката.
 
 
Върнахме се до беседката и след задълбочено изучаване на местността,  този път на 100 метра след  беседката , завихме на ляво.  Само една синя указателна табела , поставена на странно място,  ни показва, че тук някъде е пътя за Водопада. Преминаваме през реката и излизаме на поляна, на която отново изпаднахме в безизходна ситуация. За наша радост се появи местен човек, който ни показа правилната посока.
Навлизаме в смесена гора. Пътеката е добре утъпкана и чак  тук на две - три места  има сини  указателни табелки.  Вървейки по коритото на реката на горе, пред нас се открива девствена природа и целия маршрут до водопада е изключително атрактивен, а усещането е в стил "Индиана Джоунс". 
 
 
Преминаваме по  камъни,  обрасли със зелен мъх, множество малки водопадчета, гущерчета , дъждовничета и всевъзможни горски обитатели. Гледката е прекрасна. Появяват се   дървени мостчета , красиво наредени над самата река. Личи си желанието и старанието на хората, които са ги направили.За съжаление вече са в лошо състояние , на места даже опасни.
Най- вероятно  следващата година маршрута няма да бъде проходим.  Пътеката продължава  към малко ждрело,  обгърнато от  здравец и  прекрасни малки цветенца.  Необходими ни бяха около 30 минути , за да достигнем   до 5  метровия  водопад - шумен и красив.  Съветваме ви да не тръгвате по маршрута с малки деца. Задължително се допитайте до месните хора, вероятноста да се загубите е голяма.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=3}
Страница 7 от 7
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!