Забележителности в област Смолян
Освен всички природо-географски красоти и дадености на Гърнати, то има и една архитектурна забележителност, криеща огромни истории и мистики около себе си. Това са трите старинни воденици, намиращи се в околностите на селото, строени още към края на 15, началото на 16 век.  Едната от тях носи името "Панкина воденица" и е разположена на Буреска река. Втората се нарича "Хаджикулова воденица",  намираща се по долината на Мъзълска река, а третата от тях носи наименованието "Ресимова воденица" и е също на Мъзълска река .

"Панкината воденица" е най-старата от трите. Името си носи от първият воденичар - Панко, навяващо на мисълта, че тя  е строена още преди идването на османците в Родопите . Последният неин воденичар бил от малкото селце - Усковце. Тя се намира на пешеходния път между Гърнати и Средец .

"Хаджикуловата воденица", намираща се в местността "Стока" е най - голяма като площ от трите - нейните воденични камъни са 4 на брой, а улея (коритото), по което идва водата е широко 8 метра. В нея идвали да мелят брашно и фураж и много хора от съседните села като:  Кочани , Диманово и Тънка бара. Преданието за нея е, че турските нашественици не могли да превземат селото цели 6 месеца, докато накрая заклали воденичаря и тръшнали вратите на воденицата. Едва тогава селото е превзето, поради това, че населението щяло да измре от глад.
Рашница от Гърнати
 
Третата воденица, наречена "Ресимова" крие огромна мистика, около себе си: "Млада сгодена мома, на която в следващия ден предстояла сватба(гезя), отишла в ранни зори на воденица, за да смели достатъчно брашно за гощавката. Тя разтоварила чувалите с зърно от самара на мулето и ги изсипала в коша на воденицата, където започнало да се мели. Денят бил дъждовен и валяло като из ведро. След като брашното се смляло, момичето го напълнило отново в чували, натоварила го и си потеглила към вкъщи. Но когато стигнала до моста над Мъзълска река, по който тя трябвало да премине, видяла, че придошлата река го откъснал . Мощното течение дълбаело неуморно в основата на скалистата долина. Момата дълго мислила и накрая нагазила в реката, заедно с натовареното муле. От тежкият товар мулето не можело да помръдне и придошлите буйни води го отнесли, заедно с младата годеница. Името си воденицата получила именно от момата - след женитбата тя щяла да носи името „Ресимка".

След време се появява и "Рашницата"(Хромела), състоящ се от два кръгли камъка – горен и долен с диаметър около 50 см. дебелината на всеки от камъните е около 7-8 см. Долният камък има в средата дупка, в която е забито дърво, в което има забит пирон. Този пирон служи за ос на малка дъсчица. Горният камък има отвор в центъра си , в който отвор влиза тази дъсчица и го държи за да не се измества от оста при въртене. През този отвор се пуска с ръка по малко жито и същевременно се върти горният камък. За да става по-лесно въртенето, горният камък е снабден с дървена дръжка.
Гърнати е целогодишно посещавано от български и чуждестранни туристи, привлечени от девствената природа, архитектурните паметници, запазените традиции, богатото културно наследство и традиционното родопско гостоприемство.
Публикувана в Други
Днес сме в китното родопско село Солища. Преди много години сме били тук и си спомнихме за три чудесни вирчета по поречието на река Солитска- "Радковския вир", "Лъжичката" и "Казана".Решихме да ги посетим. Местните хора ни упътиха и с бодра стъпка поехме по стръмна пътека към реката. Видяхме табели, указващи посоката и малки дървени мостчета, преметнати небрежно през реката. Спомените ни за това диво място бяха смутени от неприятна гледка на разоран път от тежки строителни машини. Поехме по прясно разорания път и за наше учудване той свърши в реката на място, което предполагахме, че е "Радковия вир". От него нищо не е останало.
 
 
Продължихме нагоре по пътя, който се виеше около реката. "Лъжичката" - вирче в скалата, с формата на лъжица, така и не го открихме. Ландшафта беше изключително грозно променен. Изкопите стигат до самата река. След около 30 минути спокойно ходене и препятствия от срутени камъни и отсечени дървета, стигнахме до вир "Казана". Вирчето си беше същото - малък водопад с огромна сила се разбиваше в скалите, от където се е образувал и самия вир във вид на "казан". Полюбувахме се на тази поредна красота в Родопите и малко разочаровани от безумните човешки дейности се отправихме към село Солища. Маршрута е труден и ви препоръчваме да питате в селото да ви упътят, преди да тръгнете.
 
 
Всеки е чувал за Агушевите конаци, но надали някой си представя колко история се крие зад дуварите на тази знакова за Родопите сграда. Мястото, на което се намира е стратегическо, от там е минавал пътя на керваните за Бяло море, когато преди 1912 г. овчарите са ходели свободно покрай гръцкото крайбрежие със стадата. Който не е виждал Агушевите конаци в село Могилица, надали може да каже, че е видял забележителностите на Родопите. Макет на Агушевия конак има в Историческия музей в Смолян. От него много ясно се вижда както архитектурата, така е организацията на сградите.
Собственикът е имал трима сина, затова е наредил да бъде разделен на три части. Всяка част си има собствен кладенец, в който и до днес има вода. Единият от синовете е бил морски офицер, затова едната кула е направена като фар. Вътре в кулата има вита стълба и се влиза в стаичка, която е била красиво изписана. В Родопите думата конак се използва за голяма къща за живеене, иначе тя означава турска административна сграда. Но за това ще говорим повече по - надолу.  В Смолянско една от непредлаганите, но заслущаващи си разходката атракции е „пътя на конаците”. Любопитният към миналото може да си предложи това забавление, тъй като то не изисква толкова средства, а предлага една разходка в историята, която е хем поучителна и хем забавна.  А конаци в Смолянско да искаш...

Турист може да посети първо Конака в областния град Алибеевият конак / за който разказваме отделно/, след това Згуровският конак, който има богата етнографска сбирка в смолянското село Широка лъка. В него е преспивал и Тодор Живков, гледал е широколъшката река от прозорчетата на най - просторната одая на конака от втория етаж. Сградата пази много история и показва с подребата си как са живели предците ни, а портретът на Петко войвода, чийто живот е свързан  с Широка лъка виси на първия етаж в знаковия конак. Тук може да се види дървена проходилка за прощъпулник, чеиза на родопчанката и носиите на младоженеца и булката, люлката за бебето и кътът за хранене на фамилията.
Не по малко интересен е конака в село Буката, по пътя към Могилица. В неговите просторни сгради е белязана историята на този край, показателна за това от къде сме дошли и може би на къде отиваме. Сградата е запазена, в нея сега се помещава кметството на селото. Има прекрасни дървени тавани. Там държавни мъже тайно си правели купони, и за да не ги види никой храната се качвала по асансьор от кухнята на втория етаж. В селото могат да ви разкажат доста истории свързани с конака.  
А както казват, който не си знае историята е наказан да я преживее отново. Защото тогава може и да е било трудно, но народа се е изхранвал, и повече деца е раждал и повече добитък е гледал. Защо ли?
Автор Петя Спасова.
Публикувана в Други
Днес ще ви предложим виртуална разходка по маршрут "Невястата". Преходът е изключително лек. Екопътеката е подходяща както за несвикналите с много ходене и изкачване туристи така и за катерачите и търсачите на адреналин. Можете просто да се разходите и да се полюбувате на гледките, а можете да си устроите и пикник с компания. Екопътеката е с дължина около 750 метра. Води до едноименната скала Невястата (Соколица, Турлука), която е един от символите на Смолян. Мястото е обвито в легенди, за които по-късно ще ви разкажем. Пътеката ще откриете лесно. Началото й е на двайсеттина метра от шосето Смолян - Пампорово (приблизително по средата). Ще го разпознаете по арката на входа за манастира "Св. Пантелеймон".
 
 
Маршрутът започва в дясно от нея. Има паркинг, където можете да оставите колата си. Добре е да вземете със себе си вода, защото по пътя няма да има от къде да си налеете. На метри от шосето и профучаващите коли още стъпвайки в гората влизате в един друг свят. Загадъчен лес, потънал в зеленина, мъхове, горски цветя. Пътеката е удобна, широка и плавна, на места е подсигурена с дървени парапети. Минава се през живописни кътчета -странни изсечени скали, потънали в здравец, мъх и папрати. Мирише приятно на смола. А само с едно протягане покрай пътеката можете да си откъснете диви ягоди или боровинки. Пълно е с гъби, но тях по-добре не опитвайте. Тези, които стават за ядене, вече са събрани от гъбарите. Чисто и приятно е. Има кошчета през няколко метра, но въпреки това тук там стоят следите на някой дивак, ял кроасан и изхвърлил опаковката си до кошчето. Българска му работа...
 
 
От таблата поставени покрай пътеката можете да научите нещо любопитно за дивите обитатели на гората и за растителните видове. По средата на прехода ще стигнете до място за отдих с беседка и панорамни площадки. От там като на длан се вижда областния център - Смолян, а отсреща гънките на Родопите чак в гръцко.
До беседката е и началото на "Железния път". Тук е мястото да споменем, че екопътека "Невястата" предлага отлични условия за любителите на силни усещания - изкуствена стена за катерене с височина 10.5 и ширина 6 метра с различни по трудност маршрути, Viaferrata (железен път) с два маршрута, маршрути за скално катерене, алпийски тролей с дължина 100 и денивелация от 30 метра. Ние обаче сме от тези, които предпочитат краката да са им стъпили здраво на земята. Затова продължаваме по пътеката. И втората й част е лека като първата. Има само няколко места на които има по-стръмно спускане и трябва да се внимава. Стига се до място за отдих с маса и пейки.Не сме изморени и продължаваме нагоре. Докато пътеката свърши. В дясно изниква нова беседка, а в ляво кът за децата с люлки, къщичка и катерушка. Има оградено с камъни място, където под дебелата сянка можете да запалите огън и после да хвърлите нещо да цвърчи на жарта.Приятно, тихо и спокойно.
 
 
Въздухът се диша леко. Над къта за отдих се извисява скалния масив. Към него води кратка, но по-стръмна пътека от досегашната. Ако поемете по нея бъдете много внимателни. Горе смолянският алпийски клуб е поставил паметна плоча на алпиниста Христо Христов, който изкачи Еверест и остана завинаги там, в ледената му прегръдка. За скалата "Невястата" съществуват редица легенди. Една от тях разказва, че смолянска девойка, изгора на един от четниците на Караджа войвода, била поискана за жена от местния турски владетел. Тя се съгласила, но пожелала преди сватбата да погледне за последен път родното си място. Отскубнала се и се хвърлила от скалата. От тогава нарекли скалата “Невястата”.
Разказва се и друга легенда, свързана с тежкото османско робство. При силовото помохамеданчване на с. Райково османците нападнали жителите на селото, но група смели българи отвърнали на турците и ги избили. Потеря тръгнала да търси непокорните българи и когато стигнала до тази скала се чул плач на дете. Майка с пеленаче стояла под скалата. Понеже не предала накъде са тръгнали търсените, турците я посекли заедно с детето и обагрили скалата с кръвта им.
 
 
Според друг вариант на легендата, това станало когато османците нахлули по тези места. Те посекли майката и детето, защото тя не издала тайния вход за крепостта Аетос, при превземането на която турците дали много жертви. При всички случаи скалата е свято място за жителите на Смолян. Крепостта "Аетос" се намира недалеч от скалата Невястата. Тя бе разкрита и частично консервирана преди две години. Датира от V-VI век и е византийска.
През някой от следващите уикенди ще намерим време да се разходим и до там. Сега ви оставяме, за да се настаним на беседката, да запалим огън и да се отдадем на човещинки. Само преди това трябва да отдадем заслужено внимание и да споменем хората изградили тази пътека и направили местността достъпна дори и за нас кашкавалените туристи. Еко-маршрутът е създаден по проект “Невястата” на смолянският “Сноуборд клуб”, финансиран по програма ФАР и одобрен от МРРБ.
 
 
Публикувана в Други
Селата по поречието на река Арда (така нареченото Арденско корито) предлагат многобройни възможности за туризъм и отдих - пешеходни и вело маршрути, маршрути за екстремен туризъм, възможност за преходи с коне, десетки пещери, места за къмпинг и барбекю. Има какво да се види и като природни, и като исторически забележителности. Има и къде да отседнете. Семейните хотелчета мамят с уют, местни автентични гозби и добри домакини. Днес ще отидем до Могилица, където са прочутите Агушеви конаци. Пътьом ще се отбием в селото на смилянския боб и в пещерата Ухловица. От Смолян поемаме през квартал Райково в посока за Рудозем и по-късно се отбиваме на дясно за Смилян. Ако не бързате много малко преди Чокманово можете да се отбиете в дясно по черния път и да разгледате фермата за щрауси на Димитър Чаталбашев. Вляво пък е единствения манастир в Смолянско "Св. Атанас", който в момента не функционира. По идея на епископ Антоний е подета инициатива обителта да оживее отново.
Влизайки в село Смилян в дясно на височинката ще видите каменна часовникова кула. Тя е на повече от 2 века и е висока над 10 метра. Първоначално е строена за наблюдателница. Отгоре се виждат пътя и цялото поречие на река Арда и местните жители навреме са били предупреждавани ако идва враг. През 1929 година за първи път след Освобождението районът е посетен от тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев. Той подарява на Смилян часовниковия механизъм, който е монтиран на върха на възстановената кула. Оттогава самоуки местни майстори са се грижили за часовника и десетките му зъбчати колелца. Движението на зъбчатите колела и на стрелките по циферблата се регулира от тежести, а звънка камбана отброява всеки кръгъл час. Часовникът не е бил точен само когато се сменя зимното с лятно часово време и майсторите на ръка местят стрелките му. Пред кулата е издигнат монумент на Висарион Смолянски, който е зверски убит по времето на второто масово помохамеданчване.
Едно от местата, които задължително трябва да посетите в Смилян е Млечния дом. Но сега сме се запътили към Могилица. До Млечен дом ще се разходим специално в някой от следващите почивни дни. Пътьом си купуваме смилянски боб. Няма как да стигнеш до Смилян и да се прибереш без местното чудо, станало известно вече в цял свят. Леля Кина Башева ни дарява и с огърлица от боб за спомен. От местните жени, за около 10 лв., можете да се сдобиете и с красиви везани терлици. Едрият салатен смилянски боб пък върви по 8 лв. за килограм, 7 лв. е боба за чорба. Ако сте избрали да останете тук имате избор между няколко хотела и семейни къщи за гости.
Ние продължаваме. Малко преди Кошница спираме за почивка до къмпинг "Трошачката". Той е току до пътя, на брега на реката. Има си изградени къчтета за барбекю, детска площадка, навес. На около 20-30 метра от него, в дясно от пътя забелязваме причудлива скала. Времето и пръските от спускащия се наблизо мини-водопад са издълбали и оформили камъка като череп.Малко преди Могилица сме, наближаваме пещерата Ухловиа. В подножието има паркинг, където трябва да оставим колата и да продължим пеш. До пещерата се стига след около 30-40 минути изкачване, което за истинските планинари и „пещерняци“ това не е никаква пречка, но за нас си е предизвикателство.
На половината на пътя бъбривата ми уста замлъкна и започнах все по често да спирам за почивка. Чаках с нетърпение да видя тази "дупка" заслужава ли си усилията да стигнеш до нея. Е вярвайте ми заслужава си. След като се изкачихме на върха и поехме дъх водачът ни поведе в подземните дебри на Ухловица. Странни причудливи форми и образования. Гледката, усещането е невероятно. За Ухловица казват, че е една от най-красивите пещери в България. Удивителна е с красивите коралити надиплени по стените, със седемте пещерни езера и каскадите.Пещерата е дълга 460 метра, но само 330 метра от тях са благоустроени. Открита е през 1967 година от Димитър и Георги Райчеви и е благоустроена. Метална стълба свързва двата й етажа. През цялата година в пещерата температурата е постоянна – около 10-11 градуса. Навън топлите майски лъчи сгряват набързо телата ни. Пътя на обратно е направо песен. Само 2-3 километра остават до Могилица.
Спираме на селския площад до огромната дървена лъжица. Над 4-метровия дървен чарпак бе поставен в центъра на Могилица миналата година. Лъжицата-кандидат за Гинес е изработена от местния майстор Минчо Минчев.Тя е подпряна на 200-годишен дънер, на който виси и голяма дървена бъклица. Това е нашия монумент на голямата работа, смее се кметът на селото Митко Чочев, който заварваме заедно с група хора от селото да майсторяткът за отдих и чешмичка. Тук бобът е огромен, затова и лъжиците трябва да са големи и бъклиците също, добавя Чочев.
Макар и малко, според броя на свойте жители – по последно преброяване 250 човека, селото ни е старо културно средище, преплело съдбите на хора от различини векове, различни етноси, религия и култури, но запазило духа и самобитността, характерна само за Родопа планина и нейното топло, всеотдайно гостоприемство, разказва кметът. Могилица е разположена по двата бряга на река Арда. Според архилогичесики и исторически данни тук са живели траки, славяни, елини, византийци както и много други народи, но пламъка на живота не е угасвал векове наред.
В района на село Могилица има над 20 пещери, най-интересна от които е пещера Уховица. Други пещери в района са Голубовица 1 и 2 и Червената пещера край с. Бориково – според местните сказания обиталище на кафява мечка, Надарска пещера, Гарга дере – тя е проходима и по вода и осигурява изключително преживяване за любителите на по екстремни моменти. На северозапад от Могилица, близо до махала Черешките се намира Калето – стара крепост от времето на траките, използвана и от славяните. Село Могилица предлага всички условия за селски и екологичен туризъм. Създаден е и Център за туристически услуги, подпомагащ развитието на туризма и за оказване на всякакъв вид помощ на туристите. С помощта на центъра и финансовата подкрепа на ЕС по програмата PHARE в региона са създадени условия за пешеходен и пещерен туризъм.Екопътеките край Могилица са 16. Има велопътеки, пешеходни пътеки, пътеки за конна езда, за АТВ-та. На разположение на всички желаещи е и планински водач. Създадени са няколко интересни и удобни за туристите маршрути в региона – до село Арда, село Кошница, до извора на река Арда, село Буката и пещерите наоколо, както и до всички останали забелижителности, характеризиращи Централните Родопи.
Гордостта на Могилица е Агушевия конак. Строен през 1834г. конакът е най-големия за времето си къснофеодален замък на Балканите. За съжаление на туристите сега може да бъде разгледан само отвън. След реституцията и връщането на имота на наследниците на Агуш Ага конакът е затворен за посещения.
Агушевия конак е единствената национализирана къща след 1944 г. След национализацията претърпява реставрация и става етнографски музей. Когато идва демокрацията, конакът дълго време е обект на реституционни спорове. Това го лишава от възможността да получи средства по програмите "Красива България" и "Историческо наследство", защото за тях изискването е да е категорично изяснен собственикът на обекта. Един от наследниците му е депутатът Ариф Агуш. Той е категоричен, че сградата ще остане музей, но в момента е затворена, защото не е в добро състояние и е необходима реставрация.
Ние обаче днес имаме късмет. Обикаляйки високите зидове виждаме, че вратите са отворени и вътре цари суматоха. Жени от селото почистват стаите, лъскат прозорците. Разказват, че щял да пристигне немският посланник. Използваме момента, за да разгледаме и ние от вътре архитектурния паметник.
Строежът на Агушевия конак е продължил 20 години. Сградата е строителен шедьовър на своето време със своите 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Конакът е с изглед към зелените ливади около брега на река Арда и горите над нея. Толкова е голям, че днес за него се говори в множествено число – Агушевите конаци.
Агушевите конаци са затворено място, състоящо се от три последователни двора, изолирани един от друг с вътрешни зидове. Дворовете са заобиколени от жилищни и стопански постройки. Комините са високо зидани от дялан камък, повечето сдвоени и събрани със свод. Всички стаи, в които са живели господарите, са широки и светли, с камина в почти всяка стая. Прозорците са с дървени решетки от ситна плетеница. Все още не е изяснено защо една от стаите е с удвоени врати и стени. В стаята има нарочно направен канал за подслушване на разговорите в горната стая. Цялата постройка може да се определи като подобие на по-ранните родови замъци.
Интересно е да се види как още преди 200 години в конака е имало модерна система за придвижване и сервиране на храната. Интересно е и как дървото не е помръднало за толкова години. какви майстори е имало тогава и какви материали са използвани. Излизаме от двора на конаците. Ще обиколим от вън, за да видим рисуваната им кула, а след това ще потърсим място където да вечеряме и преспим. Утре продължаваме към границата - към изворът на Арда и едно чудно местенце скътано край реката само на около 200 метра от граничната бразда. Нарича се Гераница.
Поемаме към "Гераница", едно живописно кътче току до границата с Гърция, само на 300 метра от браздата и на около 2 километра от извора на река Арда. Тръгваме от Могилица и след десетина минути вече сме в село Арда. Тук ще се отбием за малко в Градината на Тарзан. Това място с екзотично име представлява екстремен парк. Разположен е в близост до центъра на селото. Тук смелчаците от компанията ще си доставят доза адреналин, катерейки се и спускайки се по различните препятствия, а ние ще седнем да изпием по една студена вода и да слушаме тарзановите им възгласи.
Село Арда е една от най-предпочитаните дестинации за отдих и туризъм в тази част на Родопите. Регионът е подходящ за излети, пешеходен, пещерен, конен, ловен и риболовен туризъм. Създадени са множество атрактивни и удобни маршрути – oт с. Арда към извора на река Арда, връх Ком, Светилището. Тук и в Горна Арда, накъдето сме се отправили, има и конни бази, предлагащи коне за разходка по туристическите маршрути в района.
Намиращо се току до граничната бразда, село Горна Арда и прекрасните местности около него, години наред били недостъпни за простосмъртните. Тук са идвали на отдих и чевермета само елита на политбюро и "партията", разказват местните.Това накарало 64-годишния Юри Косов преди 6 години да превърне наследствения си имот покрай река Арда в комплекс за туристи. "Мястото е чудно, но по време на комунизма тук не можехме да дойдем даже ние местните", казва бай Юри. Идваха само партийни величия, наслаждаваха се на природата, въртяха им чевермета, прекарваха си чудесно. Когато дойде демокрацията заедно с още 2 семейства решихме да си направим местенце за отдих за нас.
Нямахме идея да развиваме туризъм. Почистихме мястото край рекичката, направихме барбекю. После туристите ни притиснаха. Спираха при нас, питаха за храна, търсеха къде да отседнат. Така започнахме малко по малко да градим днешния комплекс "Гераница", разказва бай Юри Косов.
Идвайки по пътя мястото остава притулено сред буковите дървета и вековните борове и ели. Спираме пред табелата. Прекрачваме през дървената вратичка и пред очите ни се разкрива мамеща гледка. По двата бряга на малката рекичка са разположени причудливи навесчета. Вижда се излязло сякаш от приказка дървено хотелче, живописни мостчета, хамак под дърветата, пънчета, зеленина, старинни предмети, малко водоемче с пъстърва. Оставаме доволни от бързата опознавателна разходка из комплекса.
Заключението е, че си струваше пътя до тук. Ако ще и заради това да посетиш екзотичната външна тоалетна в комплекса. Навсякъде те посрещат шеговити надписи, издаващи зевзешкия дух на собственика. Бай Юри ни увлича в приказки, рецитира шеговити стихове и така неусетно виждаме обяда примамливо да се движи към нас. Хапването тук е традиционно. Гозбите са типично родопски. Мръвки на тикла, картофи на тикла, бобена салата, клин, пататник... За десерт гъсто кисело мляко с плодове.
След като сме хапнали доволно и поляли с домашен сок от боровинки, диви ягоди и малини се покачваме на вековния бук (табела указва, че това е място за любовни срещи), за да се увековечим за спомен. Покрай нас весело маха с опашка иначе на вид страшния Шаро. Правим по няколко завъртания на импровизираната въртелжка. Разглеждаме колекцията от носии на бай Юри и тръгваме. Иска ми се да се поизлежа малко на хамака, но няма време, трябва да стигнем до извора на Арда и да се върнем по светло. Довечера ще отпуснем отново в Гераница.
На около 300 метра по-нагоре от комплекса се снимаме за спомен пред дървена бариера с надпис гранична зона, в далечината се вижда 101-ва пирамида, отвъд която е Гърция.
Вариантите да се стигне до извора са няколко, изходните пунктове също, за това ако тръгвате натам е добре да се посъветвате с местните или да посетите предварително туристическия център в Арда. Могат да ви предложат водач, преход с коне или да съкратите ходенето пеш като се повозите на камион с открита каросерия. Ние ще се поразходим пеш. От тук преходът е около час.Изкачването, за кашкавалени туристи като нас, си е доста усилно, но пък е приятно. В подножието на Ардин връх ,в едно зашумено диво местенце виждаме огромен стар бук. Тук от корените му извират ледените води на Арда. Реката има няколко извора, но този е основния, най-големият, обяснява водачът ни.
Според старите ардинци някога при извора имало вековен смърч, ардъч, заради който реката била наречена Арда. От поляната на север се открива безкрайно море от зелените ридове на Родопите. А тук до стария бук има прекрасно място за почивка и барбекю. Има маси, огнища, беседки. Може да се завърти и чеверме. Чудно е!
Сега разбирам бай Юри, който твърди, че ако живееш тук 100 години не ти мърдат...
Публикувана в Други
Библиотека "Николай Вранчев" - гр. Смолян е създадена през 1959 година на базата на читалищна библиотека "Христо Ботев". С решение № 95 на Окръжния народен съвет - Смолян през 1985  библиотеката получава и своето име "Николай Вранчев" известен родоповед, писател и преводач от национална величина, издател на библиотека "Ралица".

Регионална библиотека "Николай Вранчев" с 234 000 библиотечни единици. Наред с традиционното справочно-библиографско и библиотечно обслужване от 1998 г. на читателите се предлага и автоматизирано библиотечно-информационно  обслужване.
Библиотеката ще намерите на адрес: ж.к. Нов център, Културен комплекс, ул. "Дичо Петров" 4,тел.: (+359 301) 6 25 24
Публикувана в Други
Галерия "Петър Стайков" към Клуба на дейците на културата се намира на главния булевард на града. В нея излагат своите произведения художници от града и региона, гостуват изложби и се организират представяния на български творци.
Адреса на галерията е бул.“България” №33, работно време 13,00 - 18,00, събота - 13,00 - 17,00, тел.: 0301/6-42-70.
 
Публикувана в Други
Художествената галерия в Смолян е създадена през 1964 г. Същата година открива и първата си експозиция. През 1983 г. се премества в новата си, специално проектирана сграда, където разполага с 1000 кв. м. експозиционна площ, фондохранилища, работни помещения, ателие за консервация и реставрация.
Художественият фонд на галерията наброява около 2000 произведения от български и чужди автори, представени в различни жанрове  на живописта, графиката и скулптурата, като е  подчертан интересът към творци, трайно свързани с Родопите.

Постоянната експозиция на Смолянската художествена галерия представя произведения на едни от най-изтъкнатите представители на българското изобразително изкуство - Владимир Димитров-Майстора, Бенчо Обрешков, Ненко Балкански, Анастас Стайков, Златю Бояджиев, Давид Перец, Васил Бараков, Александър Мутафов, Рафаел Михайлов, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Бешков и други.
"Родопският" характер на голяма част от творбите в Художествена галерия - Смолян, определя и спецификата на нейната експозиция. Много от произведенията са вдъхновени от родопската природа, бита, историята и богатите местни традиции. Специално място сред тях заема колекцията "Орфей в българското изобразително изкуство". В нея са малките пластики на Валентин Старчев, Маргарита Пуева, Димитър Рашков; платната на Добри Добрев, Атанас Пецев; графиките на Петър Чуклев, Здравко Захариев, Зафир Йовчев, Атанас Нейков.
Публикувана в Други
Сградата на Родопски драматичен театър е построена през 1984 година и е уникална като мащаб и архитектура на територията на страната. Според класация на САБ тя е в двадесетте най-добри сгради на столетието. Проекта на проф.арх. Стефан Попов (Професор на МЕЖДУНАРОДНАТА АКАДЕМИЯ ПО АРХИТЕКТУРА) печели Награда на Американския институт по архитектура - "Специален приз" на Третото световно биенале за архитектура в САЩ - 1985 год. С указ №14 от 23.01.2006 г. на Президента Георги Първанов, по предложение на Министъра на културата проф. Стефан Данаилов, театърът е преименуван на Родопски Драматичен театър "Николай Хайтов". Като инфраструктура разполага с 2 зрителни зали и огромно фоайе, подходящо за изложби, търговски изложения, промоции, коктейли и др. Понастоящем театърът се управлява от Община Смолян.
тел. 0301/85178
Публикувана в Други
Открита е официално на 13.03.1981 г., но редовната наблюдателна дейност по научни програми датира от септември 1980. Тя е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура (над 12 млн лв) и все още е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и въобще в този район на Югоизточна Европа. Националната астрономическа обсерватория се намира на връх Рожен в Източните Родопи близо до град Чепеларе.
 
 
Комплексът се състои от няколко сгради - кули, в които са монтирани телескопите, комплекс от жилищни сгради, метеорологичната станция и малкия параклис "Св.Дух". Стопанисва се от Института по астрономия към Българската академия на науките. Там се намира най-големият телескоп на Балканите - двуметров рефлектор с оптическа система Ричи-Кретиен-Куде,  произведен от Карл-Цайс, Йена. Обсерваторията разполага още с 60 cm фотометричен телескоп Касегрен и с 50/70 cm Шмид телескоп.
 
 
През 2005 г. в Института по астрономия е разработен и  построен 15 cm слънчев коронограф, който сега е монтиран в слънчевата кула на НАО-Рожен. Надморската височина е 1759 м. Макар че обсерваторията не предлага особени атракции за обикновените туристи, годишно я посещават около 10 000 души. Освен невероятната панорамна гледка от Обсерваторията туристите могат да наблюдават небосклона и звездните тела през 80-тонния телескоп, един от малкото такива телескопи в света от много висок клас и достъпни за обикновените граждани.
 
 
НАО е добре оборудвана за провеждане на научни срещи, стажове и школи с неголям (до 30-40 участници) формат. Изграден е и Посетителски център с 18-см демонстрационен телескоп, лекционна зала и музейна сбирка. Под купола на 2-м телескоп се провеждат беседи и демонстрации за индивидуални и организирани туристи.

За справки и заявки:
тел./факс: 03095 / 8356 – канцелария;
03095 / 8357 – централа
Мобилен:0879603456
 
още снимки вижте в галерията
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Публикувана в Други
Най-големия планетариум в България отваря врати за първи път на 6 септември 1975г. Планетариумът в Смолян е една от най-често посещаваните забележителности в града и региона. За последните 30 години той е посетен от над 2 млн души. “Сърцето” на Планетариума е кръглата звездна зала с диаметър 12.5м и 150 места.В центъра и е разположен основният проектор - планетариум за космически полети (RFP), произведен в обединените заводи Карл Цайс в Йена, Германия, който създава изкуствено звездно небе, точно копие на истинското. Уредът е една съвършена съвкупност от оптика и механика, която позволява точното възпроизвеждане на движенията на небесната сфера, Слънцето, Луната и планетите, различни астрономически обекти и явления.
Под 3-метровия купол на обсерваторията към Планетариума е монтиран 15-см телескоп - рефлектор, система Касегрен-Менискас 150/2250. Планетариумът разполага и с телескоп - рефлектор Celestron, модел NEXSTAR 130 SLT, 130/650 и няколко по-малки. С тези телескопи, при ясно небе, посетителите могат да наблюдават Слънцето и активните области от слънчевата фотосфера през деня; Луна, планети, двойни звезди, звездни купове, мъглявини - всяка сряда вечер.
В централното фоайе е експонирана постоянна изложба от авторски картини. Периодично се експонират и временни тематични изложби, а в библиотеката са събрани над 5000 издания, голяма част от които, свързани с астрономията.     
В звездната зала се представят повече от 70 програми (сеанси). Сред тях са: програми-приказки за най-малките деца, много учебни сеанси, обзорни и тематични за широката аудитория. На чуждестранните гости на Планетариума се предлагат програми на чужди езици: руски, френски, немски, английски, гръцки, турски. Цикъл от специални програми - музикални и поетични- допълват многообразието от звездни спектакли.

Информация за посещение:
сеанси в звездната зала:
- На чужди езици (английски, немски, френски, руски, гръцки, турски) - 14:00 ч.
- На български език: 9:30, 11:00, 15:00, 16:30

наблюдения с телескоп:
- Дневни - на Слънцето (всеки слънчев ден)
- Вечерни - на вечерни светила (само в сряда)

Забележка:
- Постоянен е сеансът в 15:00 часа; във всички останали часове сеанси се провеждат за групи не по-малки от 10 човека.
- От 1 април до 31 октомври - почивен ден - неделя следобяд
- От 1 ноември до 31 март - почивен ден - неделя
- На официалните за България празници, Планетариумът не работи!

Входни такси:
Програми  в звездната зала на български език: деца, учащи, пенсионери и други с право на намаление – 3 лв, възрастни – 5 лв
Програми (сеанси) в звездната зала на чужд език: деца, възрастни – 10 лв
Наблюдения с телескопи:  дневни – 3 лв, вечерни – 5 лв
Минимална цена за програма в звездната зала при по-малко от 10 човека (с изкл. на сеанса в 15:00 ч.) - 40 лв

За информация и резервации тел: 0301/83074
Публикувана в Други
Параклисът „Свети Иван” в смолянския квартал Долно Райково е сгушен в подножието на голяма скала, а край него тече чиста и лековита вода. Преди четири години е обновена и разширена, разказа Мара Великинска, която я стопанисва. Тогава в параклисчето е влязла и част от скалата. Днес по нея са накацали малки икони, пред които богомолците затаяват дъх и изричат най-съкровените си молитви. 
 
 
Впечатление прави и надпис, изсечен направо върху камъка. Откроява се слънце и кръст, но до ден днешен никой не е успял да разчете тези йероглифи. Хората разказват, че на това място в Долно Райково параклисчето съществува от незапомнени времена. Навремето водата е била на особена почит, тогава е нямало водопроводи във всеки дом.
 
 
Изворите били само на определени места. Народът вярвал, че тези места са благословени от Бога и около тях строяли параклиси. Такава е историята и на малкия параклис в Долно Райково.  Това е благословено място и хората идват тук ежедневно, за да си налеят вода. А параклисът ги очаква с отворени врати, за да влязат вътре, да запалят свещ и да се помолят.
 
 
 
Публикувана в Религиозни храмове
Страница 1 от 7
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!