Забележителности в област Пловдив
Араповския манастир “Св. Неделя” е един от малкото манастири в България, който не е сгушен в Балкана. Намира се на километър, в страни от пътя Асеновград - Първомай, край село Златовръх /Арапово/. Често сме го виждали в далечината, но този път решихме да се отбием и да го посетим. Отбивката до манастира не е асфалтирана, но е черен и добре отъпкан път. Разходка до църковната обител се оказа много приятна.
 
 
С престъпването в църковния двор ни посрещна много красота - зеленина, цветя, свежест и в синхрон с тях пъстропери петлета и кокошки, които пасат свежата тревичка необезпокоявани от туристите. Веднага погледа ни се спира на църквата, с интересен архитектурен строеж, а вътре със забележителни стенописи. Насред двора впечатление прави реставрираната голяма кула с красив еркерен етаж, който се използва за жилище и наблюдателница.
 
 
Тя е свързана с името на легендарния Ангел войвода, защитника от турските погроми в този край. Кулата е единствената цялостно съхранен паметник от времето на хайдутството в България. Освен с чудодейната икона на света Богородица, манастирът е прочут и с аязмото.Намира се вън от северната манастирска порта. Жителите на Златовръх разказват за лечебните свойства на водата, която помагала за влошено зрение.
 
 
Легендите с лековитата вода са свързани и с изграждането на манастира. Турски бей, имал сляпа дъщеря, която прогледнала след като измила очите си с водата от аязмото. Според преданието в знак на благодарност бащата построил сегашното аязмо и дарил пари за построяването на манастира. Строителството му започва през 1856 год. и е единствения манастир в страната ни, построен през османското владичество.
 
 
Публикувана в Религиозни храмове
Многократно сме минавали през град Кричим, запътени към някои от мастата, за които сме разказали в нашите материали. Маршрута ни е бил обикновено Девин - Кричим - Пещера. Винаги сме спирали под стръмната скала, на върха на която се намира крепост Кричим, именувана още Калето или Голямото Кале. Времето винаги ни е притискало, и затова не сме се подали до сега на изкушението да се изкачим горе, за да видим на място останките от крепостта.
 
 
Продължавали сме по пътя си с мисълта, че със сигурност ще дойдем тук и специално ще се качим там горе и ще се насладим и на приказната гледка към град Кричим и Пловдивското поле. Тогава ще разкажем с подробности и покажем с много снимки за пътя до там, видяното от крепостта и за гледката в нозете ни.
 
 
Публикувана в Крепости
Пътуваме от Асеновград в посока Бачково. Голямата крепост на скалния рид над пътя привлича вниманието ни. Табелата на пътя показва, че там на върха се намира Асеновата крепост. Поемаме по пътя, който се отбива в дясно и виейки се над главното шосе, след 2,5 км стигаме до крепостта.  Подсигурен е удобен паркинг. Височината на местността разкрива невероятни гледки във всички посоки. Пътят продължава нагоре до селата Лясково и Яврово. Крепостта е строена преди ХІв., а по времето на цар Иван Асен ІІ през 1231 година е обновена.
 
 
Църквата "Св. Богородица Петричка" е главен обект в крепостния ансамбъл. Тя е двуетажна, с четиристенна кула камбанария. Външната крепостна стена е с дебелина 2,9м. и е с височина до 3 метра, която е запазена и до момента. Крепостта е построена на скален рид над нивото на Чепеларска река. Склоновете са отвесни и надвесени над реката, което ги прави недостъпни. Достъп до крепостта има само от югозападния край, където е направена скална пътека за преминаване пеша или с коне. От там се е влизало в крепостта до черквата.
 
 
След падането на България под турско иго Асеновата крепост е разрушена. През 1991 г. след завършването на цялостна реставрация на черквата тя започва да функционира като православен храм. Асеновата крепост - един от най-интересните архитектурни и археологически средновековни паметници на културата у нас. Крепостта е сред Стоте национални туристически обекта. Целогодишно е отворена за посещения.
 
 
Публикувана в Крепости
Руините на „Червената църква“, се намират на около километър - два от град Перущица, област Пловдив. До неизвестения за туристите обект се стига по отклонение в ляво от главния път преди Перущица,  пътувайки от Пловдив. Църквата е на нивото на пътя, в ляво насред полето и въпреки развилата се растителност през май, тя се забелязва. Преди отбивката има стара табела, която е скрита зад храстите и се забелязва единствено, ако я търсиш. Ако пътуваш от Кричим към Пловдив, табела за отклонението от пътя, което идва в дясно на пътуващите - няма.
 
 
Ако не сте чували за останките на тази църква, никой не би предположил, че това което се забелязва недалеч е много ценен и интересен културен паметник. Отбивката от пътя, която води до обекта не е асфалтирана. Пътят е черен, но добре отъпкан между черешовите насаждения и напоителния канал. Обекта не е снабден с паркинг, липсват каквито и да е табели и информация, намира се насред пустошта. Туристите с по-висок автомобил могат да се предвижат без проблем до мястото, като следят отъпканите следи. От главния път до църквата се стига пеша за около 10 минути.
 

Макар и много разрушена, останките от църквата са достатъчни, за да изградят представа колко е бил забележителен този раннохристиянски храм. Наречена е Червената църква, заради цвета на материала, от който е построена. Запазена е арката на храма, която е напукана и това е наложило укрепването й с дървено скеле, направено явно преди доста години. От тогава са и подпорните метални тръби, които на места вече стърчат опасно. Останките от стените показват, че височината на постройката е била около 20 - 30 метра.  Църквата е била богато украсена и все още на по-малко достъпните за дъжда и вятъра мета - под куполите, стенописите са се позапазили.
 
 
Величествените  руини на този ценен, забележителен християнски паметник са достигнали до наши дни, но по нищо не личи, че целим да ги запазим. В момента основите на постройката са срастанали с растителността. Наоколо тревата е избуяла и не е възможно дори да я приближиш, за да я разгледаш по отблизо. Това също не е безопасно, имайки предвид стърчащите вече нестабилни укрепления и рушащите се стени. Виждайки постройката макар и порутена, с величието си поражда възхищение, но в същото време и огорчение, че е оставена сама да се бори със силата на природата.
 

още снимки вижте в галерията

Публикувана в Светилища
Тракийското светилище Белинташ (Беланташ) се намира в Родопите. Скалният феномен е племенно светилище на бесите, посветено на древното тракийско божество Сабазий. Тук е намерена сребърна оброчна плочка с изображение на върховното божество. Видими са следите от човешка намеса и според археолозите скалата е била основата на светилището, върху което са правени религиозните ритуали и жертвоприношения. Белинташ e много красиво и лесно достъпно място. Намира се на около 30 км от Асеновград, в посока Кърджали, между селата Мостово и Врата. От пътя Асеновград - Кърджали се отделяме при разклона за село Червен, от където до Белинташ остават 21 км.
 
 
Преминаваме през селата Горнослав и Орешец. Изкачвайки се нагоре се открива чудесна гледка към Тракийската низина. Пътят  лъкатуши, има доста завои, платното е тясно, но асфалта е здрав, няма дупки и се пътува приятно. На разклона за село Мостово не се завива, а продължаваме направо докато се стигне до разклона за селцата Врата и Кабата. Пътят за Белинташ е в ляво, минаваме покрай красивите каменно-дървени къщи на Врата и обособилите се туристически комплекси. Пътят е нов, асфалтиран, с достатъчно указателни табели за природната забележителност, които улесняват туристите. Стигаме до разклон, на който има покрита чакалня като барака и следваме табелата в дясно. Пътя вече е черен, но здрав и може да се мине с лек автомобил.
 
 
След гробището, където има табела на Природозащитен парк пътят вече не е толкова добър, но също минаваме без проблем с автомобила. Стигаме до чешма, където се строи параклис, оставяме автомобила и нагоре по хълма за около 15 минути по живописна пътека стигаме до върха на Белинташ. Скалата е висока 1225 метра, а площта й около 5 декара. Цялото плато  представлява три големи скални къса, които оформят три отделни площадки. В началото на средната скала има оформени две тераси. И на двете има малко и по-голямо водохранилище, като цилиндричен кладенец, които са с кръгла форма с издаден прав ъгъл от едната страна.
 
 
На горната площадка на скалата са издълбани скални ями, улеи и стъпала, които според съвременните астролози образуват карта на звездното небе. Третия дял е много трудно достъпен, тъй като е на голямо разстояние от останалите. Белинташ не е само една скала, по която да се разходиш, това е тайнствено място което преживяхме. От тук се разкрива невероятна панорама към околните върхове – Кръстов връх, Караджов камък и Момин връх. Заставайки на ръба на скалата с поглед се обхваща целия небосвод. Вечерно време гледката е неописуема. Белинташ не може да бъде описан, всеки трябва да посети това място, за да усети обаянието и атмосферата.
 

още снимки вижте в галерията

Публикувана в Светилища
Влажните и обрасли в мъх и бръшлян стени на Бачковския манастир се издигат над шосето Асеновград - Смолян. Най-голямата светиня на Бачковския манастир е чудодейната иконата на Св. Богородица. Намира се в най-внушителната постройка на манастира - Съборната манастирска църква "Св.Богородица". На специално място в църквата тя умилно благославя поклонниците, подали ръка към нея с надежда. Хиляди вярващи с вяра разкриват болките и страданията си пред чудотворната икона “Св. Богородица” и духовно окрилени се връщат по домовете си.
 
 
На Богородичните празници тук се стичат хиляди хора. Най-ценното в храма са стенописите в придвора - творба на Захари Зограф. Костницата, която всъщност е църковна гробница е най-старата постройка на манастирския комплекс. Стенописите й са работени от грузинския майстор Йоан Иверопул. Намира се на 400 метра източно от главния вход на манастира. Музеят при манастира се намира в партера в северното крило и притежава богата експозиция. Изложени са църковна утвар, икони от различно време и етнографски материали - подаръци на манастира от епохата на Възраждането.
 
 
На изток от манастира, на река Клувия има два интересни водопада. В средата на каньоновидната й долина е параклисът Аязмо "Св.Архангел" - голям и буен извор. Над параклиса в скалите има скитове. Тук долината се раздвоява и образува тесни и дълбоки каньони с твърде интересни форми. По дясната теснина има калдъръмена пътека, която се изкачва стръмно до вр.Червената стена. Тука е ботаническият резерват "Червената скала". Бачковският манастир е вторият по големина в България и е сред Стоте национални туристически обекта.
 
 
Запазените в него уникални архитектурни и художествени паметници са ценни за цялата православна култура. Манастирският комплекс и околността са се превърнали в развит туристически обект с множество сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира. Тук винаги е изпълнено с много хора, едни дошли специално, други минавайки попътно се отбиват през светилището, палят свещички с вяра и надежда.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=57}
Публикувана в Религиозни храмове
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!