Забележителности в област Кърджали
Източните Родопи крият мистерията на множество скални масиви с издялани в тях трапецовидни скални ниши. В повечето случаи те са изсечени на високи скали. Такива са и скалните ниши край село Ночево. Намират се близо до махала Еминчауш на селото. Тесен асфалтиран път, който се отклонява от пътя Асеновград - Кърджали ни отвежда до малкото село. В един момент пътят се разклонява. Единият слиза надолу и ни води до въпросната махала.
 
 
Другият продължава нагоре към центъра на селото. На този разклон има и малка стара саморъчно написана табела указваща посоката на забележителността. Стигаме до края на асфалта на махалата и от живущите там разбрахме, че скалите са съвсем близо, само на около 500 метра. Цялата местност е скалиста, а насреща се откроява боровата горичка през,  която трябва да минем, за да стигнем до нишите.
 
 
Обикаляме скалата от всичките й страни, за да не пропуснем нищо. Така открихме и пещера тип утроба с типичната й форма , която беше пълна с прилепи. Гледката беше впечатляваща. Както на всички такива места, които сме обиколили, посядаме на камъните и пренасяме мислите си за предназначението на откритите хиляди паметници на древната тракийска култура – скални светилища, могили, пeщери, долмени, крепости и др.
 
 
 
{hotspots hotspot=90}
Публикувана в Светилища
Не са много хората в България, които проявяват интерес към историческото ни богатство. А в България има толкова много история! За много от забележителните места, които са паметници в археологически, исторически, религиозен и културен аспект хората не знаят. За нас това да обикаляме по подобни места и желанието ни да ги популяризираме е от значение. На пътя в село Бенковски, в посока село Мъженци, сега квартал на Бенковски, има доста невзрачна табела с името Археологическа пътека.
 
 
Пътували сме по пътя Златоград - Кърджали многократно, но едва на един от поредните пъти набихме спирачки, забелязвайки я. Табелата е поставена малко след добре видимата табела за Тюркян чешма, а от другата страна на пътя е на 1,5 км от входа на село Бенковски от към Кирково. Поемаме по характерния за третокласен път асфалт и се оглеждаме наляво и надясно, гадаейки за какво информира "археологическата пътека". Лошото е, че повече информация по пътя не видяхме.
 
 
За нужното ни информира местен жител, който ни обясни, че пътеката дава възможност туристите да разгледат останките на издълбани в скалите тракийски светилища и чудноватите скални образувания в района на село Бенковски, и че в тази посока недалеч се намира едно от тях. Мястото, където трябваше да оставим автомобила ни показа нашият случайно срещнат "гид".
 
 
Трудно е да го опишем, някъде по средата на махалата е, а пътя за свещения камък тръгва по един сукак в дясно, около 1000-1200 метра е и отнема около 15-20 минути. "Гида" ни посъветва да държим пътя през ливадите все в дясно. Ще преминем през малко поточе и голямо дърво и още малко надолу има заградено пасище, а извън ограждението е камъка с голямата кръгла дупка, изпълнявал свещени функции. Според историци каменните жертвеници край село Бенковски са едни от най-старите паметници на човешката цивилизация на Земята.
 

още снимки вижте в галерията

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

{hotspots hotspot=86}

Публикувана в Светилища
Района на Родопите е обитаван още от древни времена. Много от откритите светилища свидетелстват за култа на древните племена към камъка и към слънцето. В резултат на този култ в днешни времена откриваме многобройни паметници на мегалитната култура. В района на село Бенковски изобилстват такива – могили, скални светилища, гробници, долмени и др. Край махала Веслец на село Бенковски има скална гробница, наречена от местните жители Дупчения камък.
 
 
Представлява характерния за местността камък с дупчен отвор отпред и отгоре. Хората вярват в лековитата сила на светилището, поради което е много посещавано. Отворите позволяват промушването през него и затова много хора изпълняват този ритуал, търсейки облекчение за различни болки. До дупчения камък се стига от махала Веслец. При влизане в Бенковски от към Кирково, на 800 метра след табелата на селото има пресечка в дясно от пътя. Тя води към махала  Веслец. Няма табела нито за махалата, нито за светилището.
 
 
Пътят е леко стръмен, покрит с груб асфалт. Минават се последните къщи и на билцето, трябва да оставите автомобила си. В ляво се разкрива красива панорама на населените места в района. В дясно до пътя има заградено пасище, тръгвате покрай него и на около 350-400 метра се намира светилището. От далече, насреща се вижда едно голямо дърво, до което е камъка. Дори лечебната сила на мястото да е мит, то само благодатният климат и природната красота на местността с пасящите крави наоколо водят до емоционалното успокоение на човека.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=79}
Публикувана в Светилища
За да се стигне до Дяволския мост има два варианта. Туристическата пътека за баш туристите започва от югоизточната част на село Гълъбово, община Баните и е с дължина около 3 км. в едната посока. Ние пишман туристите избрахме варианта с предвижването с автомобил. Пътят е от Ардино през село Дядовци и продължава по течението на реката до самия мост. По пътя вниманието ни беше привлечено от старите покриви с високи комини на малкото запазени къщи на село Дядовци.
 
 
Повечето обаче са порутени. Отбихме се да ги видим. Картината там е тъжна, но това е друга тема. Нашата цел беше Дяволския мост и продължихме спускането към реката. След около 10-ина км. по черния път стигнахме до самия мост. Бяхме с лек автомобил, но от тези на които много от офроуд терените не са проблем :) Пътуването спускайки се към реката беше вълнуващо в очакване измежду тъмнозелените шубраци да се появи мостът. Най накрая прелестната гледка се разкри пред очите ни.  Реката навлиза в един скалист, тесен до два метра пролом,  преминава под моста, след което се разлива по пясъчното корито. 
 

 
Преди години дълбочината на водата е достигала до 20 метра и веейки се яростно между скалите е издълбала многобройни и чудни по форма казани по протежението си. Дяволският мост като опънат лък свързва двата бряга на реката. Има три отвора, дълъг е 56 метра и широк 3,5 метра, а височината на основния свод е 11,50 метра. Местността  е находище на растението родопски силивряк, символ на Родопите. От птиците тук може да се наблюдава черния щъркел, белоопашатия мишелов, големия ястреб, водния кос, червенокръстата и скалната лястовица. Река Арда се обитава от включената в Световния червен списък видра.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=39}
Идваме в село Шумнатица, за да видим трите воденици по течението на малката река. В България повечето мелници са напълно изоставени и подложени на саморазрушение. В Шумнатица едната от водениците все още е действаща и стрива зърно за хляб и фураж на местните хора. Селото е разделено на няколко махали и всяка навремето си е имала мелница. Сега тази, която все още мели царевицата за вкусен качамак, е тази в центъра на селото, срещу кметството до стария римски мост.
 
 
По течението на реката, ниско долу са и другите две - едната в самото начало, а другата до стария мост в горната махала на Шумнатица.  Водениците са в непосредствена близост до асфалтирания път и са удобни за разглеждане. Старите им тиклени покриви  се забелязват  сред избуялата растителност покрай коритото на реката.  Надничаме с любопитство и видждаме запазените съоръжения за смилане, оплетени в паяжини. И въпреки, че две от водениците в село Шумнатица са обявени за паметници на културата с автентична оригинална архитектура, пари за тяхната реставрация  няма, както разбираме от местната управа тук.
 
 
Много скални феномени има на територията на България. Ако искате с очите си да видите прочутите Скални гъби и пътувате от Кърджали за Хасково, на 25 км от Кърджали трябва да се отделите от главния път  в дясно и поемете по пътя за  село Зорница.  На около 8 км от главния път и на километър преди  село Бели пласт, могат да се видят чудноватите скални образувания с форма на гъби. В дясно от пътя се разкрива наистина впечатляваща гледка от накацалите огромни скални късове, приличащи на гигантски гъби.  Скалните гъби са високи по 2-3 метра, а големината на гуглите им е около 2 метра. 
 
 
Гъбите са се образували вследствие на вулканична подводна дейност още през палеогена, когато Източните Родопи са били дъно на плитко море, в което се извършвала активна вулканична дейност.  След оттеглянето на водите, скалните късове са подложени на действието на ерозията. Дъжда, слънцето и вятъра са обработили така скалите, че те добили сегашния си вид. Структурата на скалата образувала шапките на гъбите е по-здрава и устойчива на природните влияния, отколкото тази на основата. Това е довело и до различната степен на рушене и до образуването на формата на гъба. Скалните образувания са с различни по цвят петна. Розовия оттенък на пънчетата е заради минерала клиноптилолит.
 
 
Зеленият цвят на гуглите се дължи на минерала – селадонит. Сивите и черни петна са се образували от манганови конкреции.
Природният зеолит, наричан още клиноптилолит, е изключително полезен минерал.  Най-богатите находища в света на клиноптилолитите са съсредоточени в района на Кърджали.  Установено е, че йонизираната с него вода влияе благоприятно върху човешкия организъм. Той действа пречистващо на организма от отровни вещества. Именно тази структура придава на зеолитите уникални лечебни свойства. Природният зеолит се използва успешно за пречистване на питейни води, при обработка на металургични и ядрени отпадъци.
 
 
Местността е обявена за природна забележителност през 1974 година. В защитената местност могат да се наблюдават интересни видове птици - орел змияр, египетски лешояд, червенокръста лястовица, испанско и обикновено каменарче. Други забележителности в района на Кърджали са Вкаменената сватба, уникалното тракийско светилище - Белинташ, тракийско светилище край село Бенковски,  археологическият комплекс Перперикон, храмов комплекс „Успение Богородично” , историческия музей в Кърджали и др.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=15}
Голям туристически интерес представлява скалната група Вкаменената сватба, която се намира до село Зимзелен, източно от град Кърджали. По пътя има указателни табели. Вкаменената сватба представлява скални образувания  с височина до 10 метра, наподобяващи хора, животни и други форми плод на човешкото въображение. Тази група е разположена на площ от близо 50 декара.  Името си тези скали получили от интересната легендата, която се предава от години.
 
 
Тя гласи, че това е сватбено шествие, вкаменено от природата, която се възмутила от греховните помисли на свекъра към вълшебно красивата невеста.  Формирането на тази природна композиция е започнало още през палеогена, когато Източните Родопи са били дъно на плитко море, в което се извършвала активна вулканична дейност. След оттеглянето на водите, вследствие на вертикални движения на земната кора са се оформили тези скални образувания, подложени с години на въздействието на природата.
 

Този природен феномен е обявен за защитен обект през 1974 г, с цел опазване на забележителните геоложки образувания. В защитената местност могат да се наблюдават интересни видове птици - червенокръста лястовица, обикновено каменарче, качулата чучулига. Други забележителности в района на Кърджали са Каменните гъби до село Бели пласт, уникалното тракийско светилище - Белинташ, тракийско светилище край село Бенковски, археологическият комплекс Перперикон, храмов комплекс „Успение Богородично”, историческия музей в Кърджали и др.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=14}
Страница 2 от 2
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!