Забележителности в област Кърджали
Забележителностите в Родопите нямат край. Колкото и да си мислим, че няма какво да видим повече в Родопите, то винаги се оказва, че има още и още. Поредната обиколка в Родопите ни изправи пред Счупената планина. Тя се намира в Източните Родопи в района на град Джебел. Това е висок хълм, от който сякаш е отчупено парче.
 
 
Счупването е резултат на тектонско отместване, образувано от огромно свлачище, активирано от незапомнени валежи. От поколение на поколение се предава спомена за силния пукот, с който се е отцепила тази част от хълма. Отчупената планина се вижда от пътя, който води от Джебел за село Воденичарско. В тази посока е и Вятърния камък край село Воденичарско и средновековната крепост “Мал асар”.
 
 
Старият мост се намира в края на Кирково в местността "Баничките", където са зеленчуковите градини на селото. До там се стига като се хване изхода на Кирково в посока село Лозенградци, по стария път. Още в началото има широко място до самата река, преди градините, където има каптирани извори и където трябва да оставим автомобила.
 
 
Там има няколко изворчета, които са изведени да изтичат в реката с тръби и хванати в чешми. Само на 100-200 метра тесен черен път или по-скоро пътека, успоредно на реката, между оградите на градините ни отвежда до моста. През  пролетта и лятото, мостът ще се окаже скрит в клоните на огромните дървета и избоялата речна растителност. Но когато стигнеш до него и се изправиш пред сводовете му виждаш, че старият мост е масивен, трисводест с височина на най големият свод 5 метра.
 
 
Жалко е, че няма никакви табели, които да упътват туристите като нас, които не познават района, а имат желание да се поразходят до стария мост.
 
 
Пътуваме към Дяволския мост край Ардино. Пътят към моста минава покрай село Дядовци. Отдалече се забелязват стърчащите високи комини на старите къщи. Любопитството ни накара да се отделим от пътя и да хвърлим око на къщите на Дядовци. Оказва се, че са останали само порутените останки от къщи.
 
 
Комините, които се виждат отдалече са само на няколкото все още крепящи се, опълчвайки се на времето постройки. Всичко останало е срутени стени с кални камъни и изгнили греди. Дядовци е изчезнало, тъжно е. Всичко тук е обвито в някаква тайнственост и мистика. Стари изгнили галоши изхлузили се от нечии крака на разрушените стъпала са останали като свидетели на времето, когато Дядовци е било живо.
 
 
Обзе ни носталгия по времето когато тук е имало живот, когато е имало хора, тичали са деца. Имало е училище и кметство. Дядовци е било голямо родопско село. Сигурно с времето тук отново ще се зароди живот. "Дяволския мост"  като туристическа атракция ще привлече хора тук.
 
Идеята да посетим крепост "Асара" в района на село Звездел, община Момчилград в началото на март и то след двудневен обилен снеговалеж първоначално ми се стори налудничава. Но се оказа, че точно това направи тази разходка по-различна и запомняща се от останалите. Пътувахме от Кърджали по пътя Момчилград - Крумовград. На 14 км от Момчилград има широко кръстовище, където направо пътя продължава през село Звездел/табелата сочи 2км до селото/ към Крумовград, а в дясно има разклон за Рудник Звездел - 4км и хижа Токачка - 17км. По този път в дясно се поема за крепостта. Не след дълго, малко преди Рудник Зевзел, в ляво от пътя има черна отбивка, покрай голям далекопроводен стълб към гористо място, над което на върха се виждат скалите на крепост Асара. 
 
 
Табели за крепостта в района не видяхме. Снега на пътя се беше стопил, та дори и на поляната по която автомобилите си бяха прокарали път, за да стигнат максимално по-близо до мястото, където трябваше да зарежем и нашия автомобил. Озовахме се пред малка гориста местност, между чиито дървета забелязвахме скалите от крепостта. От тук нагоре снегът си стоеше.
След малкия горски участък започват храсталаци по стръмния терен и така след не повече от 150 - 200 метра вече крепостта се виждаше съвсем добре. Хем си казвахме колко сме луди да бродим в снега, хем си мислехме какво ли би било тук на пролет, когато тези бодливи храсти се раззеленят... те биха били не по-малко препятствие. Издрапахме се горе и вече изпитвахме огромно удовлетворение, както винаги, когато "превземем" някоя крепост. А в Родопите такива има много.
 

Крепостта е издигната върху руините на праисторическо светилище. Предполага се, че в тоя район са направени един от първите опити за рудодобив и, че крепостта е служела за охрана на рудниците. Частично запазена е една от четирите кули на средновековната крепост. В крепостта има изсечен жертвеник с трапецовидна форма и гробница. През първата половина на ХХ в. тук са открити основи на средновековна църква и ценни находки.
От върха, където се намира крепост Асара се разкрива гледка към Източните Родопи, където е и най-високият им връх Стръмни рид с надморска височина 960м.
Асара е често срещано име на крепост по българските земи, дори само в Родопите, тя не е единствена.
 
 

 
Публикувана в Крепости
Ходили вече веднъж до тракийското светилище Татул, се върнахме, за да видим този път интересната пещера с форма на утроба, за която разбрахме по-късно. В района на светилището няма информация за нея, или поне ние не бяхме видели. Да се стигне до Татул няма проблеми. От Момчилград има разклон с табели, които указват добре пътя за забележителността. Те са достатъчно много и на точните места, за да стигнете без никакъв проблем до селото.
 
 
Оставяме автомобила на паркинга и тръгваме по пътя, водещ към алеята за светилището. На широкото място, преди да започне алеята, в ляво има кладенец, а под него голямо дърво с пейки. Точно до кладенеца е пътеката, която води до пещерата (добре се вижда на втората снимка от галерията). Тя е само на стотина метра. В района има много змии, припек е и за минути време видяхме няколко от влечутиге. От пещерата се вижда насреща светилището. Тази пещера с форма на утроба е интересна, защото има три недълбоки вдлъбнатини с формата на вулва.
 
 
До скоро е обитавана от много прилепи, но вече са прогонени от туристите и паленето на огньове вътре. В кърджалийския район има още една пещера - утроба. Тя се намира на високо над село Ненково, близо до язовир Кърджали. Пещерата утроба е светилище на Богинята Майка, символ на утробата, в която всичко живо е намерило началото си. Единението на слънчевия лъч със земните недра ни показва и припомня единението на небесното и земното.
 
 
Публикувана в Пещери
От много време сме запланували да видим пещера "Утробата”, но заради дългия пешеходен преход го отлагахме. Решени, че ще се представим добре като туристи, поемаме по маршрута от град Кърджали. На изхода на града в посока село Енчец, има табела, информираща за 20км до пещерата. След село Енчец подминаваме разклона за Главатарци и продължаваме нагоре към селата Зелениково, Бленика,  Пеньово, Дъждовница и Пъдарци. Пътят е хубав , на места спираме да погледаме красивия язовир Кърджали. Така стигаме до хижа Боровица. Подминаваме и нея и продължаваме в посока село Ненково. Тук някъде, след 1500 метра от хижата започва пешеходния преход към пещерата в местността Дънгърдък кая (Кънтящия камък).
 
 
По пътя срещнахме местен човек, който потвърди, че сме в правилната посока, но предупреди да си налеем вода от чешмата, през която ще минем, защото нагоре до пещерата вода няма, за което многократно го споменавахме с благодарности. Стигнахме до жълтата табела, на която пише "Вулвата" и сочи нагоре по склона. Паркинг няма, автомобила оставихме на отбивката от лявата страна на пътя. Разстоянието от шосето до пещерата  се изминава за 1,30 ч. спокоен ход. Върви се по добре маркирана пътека, която обикаля билото. Пътеката има няколко доста стръмни участъка, на които са направени беседки, а на няколко места има пейки. На тези места човек може да отдъхне и да се наслади на прекрасна гледка. Хубаво е, че накрая участъка е по-равен. Окуражени, че наближаваме целта, пред погледите ни се откри така очакваната гледка на скалния масив, на който се вижда и отвора на пещерата. Тя има силен акустичен ефект.
 
 
Кънтящото ехо на мъжките гласове в нея се разнасяше из планината.  В подножието на скалата с вертикалния процеп с форма на  вагина е изграден заслон , подходящ за по-сериозна почивка с хапка и пийка, има пещ, голяма маса и пейки. Късметлии сме, че групата преди нас вече си тръгваше и идваше нашия ред да влезем в пещерата. За целта трябваше за се изкачим по триметровата дървена стълба, за да влезем в утробата. Усещането е неописуемо. Умората се изпарява, остава една наслада и удовлетворение от видяното. Пещерата не е голяма. Дълга е 22 метра, като в дъното 5-6 м. са издълбани допълнително.
Траките са използвали този процеп и го оформят, като анатомично  копие на женски полов орган. За уникалното съоръжение от времето на траките проф. Николай Овчаров,  археолога изследвал пещерата, казва, че точно на обед през нарочно изсечен процеп на тавана във вътрешността прониква слънчев лъч, който образува идеално оформен слънчев фалос, който постепенно се увеличава и устремява към олтара-матка.
 
 
Това е единствената пещера „Утроба” открита за сега в България. Професорът смята,че тя е доказателство за Дионисиевите оргии, които тракийски девойки са извършвали, за да отдадат почит към Богинята Майка и така да измолят от нея богата, плодородна реколта. Нямахме възможност да останем повече време в утробата на пещерата, защото към входа се задаваше поредната група от туристи. Тръгваме си с уморени тела, но заредени емоционално, от откритото богатство, скътано дълбоко в планината и починали в тишината и красотата на природата.
В този район, но от другия край на язовир Кърджали се намира крепостта Патмос, а по пътя след село Дъждовница се виждат недостъпни скали с оригинални форми и множество скални ниши, вероятно с култово предназначение, каквито изобилстват в Източните Родопи.
 
 
Публикувана в Пещери
„Крепост Устра – 1 км” – това пише на кафявата табела в началото на село Устрен, което се намира в община Джебел, област Кърджали. Разположена е на най-високата част на стръмен връх и от нея има добра видимост на голямо разстояние. Местните хора ни казаха, че е на около 2-3 км от селото. Те знаят по-добре. Когато тръгнахме по черния път нагоре, си мислихме, че ще стигнем бързо, но не познахме. Тръгнахме от асфалта около 13:45, и макар да не е толкова стръмен пътя (даже до някъде може да се стигне и с джип), не е обозначен както трябва, затова има вероятност да се объркаш, но ако вървиш само нагоре, ще се оправиш.
 
 
Около 14:30 бяхме на едноименната хижа, която работи целогодишно,  като предварително трябва да се обадите на хижаря, който живее в близкото село.  Според надписа там, крепостта се намира на 300м нагоре от хижата, но според нас мерникът им е развален. И пак пътеката не е обозначена, но можеш да се ориентираш по оформената пътека в гората. Един съвет -  не ходете там преди Април – Май, защото има още сняг и пътеката не се вижда много добре. И след повече от 40 минути лутане из стръмната гора, най-после намерихме прословутата Крепост Устра. Но всичкото това лутане си струваше. Гледката беше невероятна. У всеки възниква мисълта как са построили крепостта върху това стръмно и непристъпно място.
 
 
От нея са запазени каменни стени и основите на много от помещенията и кулите. Устра е построена през 10 век, за да бъде охраняван минаващият от там търговски път.  Предполага се, че е завзета от българският цар Симеон I, а след  неговата смърт крепостта трайно остава във византийски ръце. Около 15:30 тръгнахме надолу по пътеката, но вече знаехме къде да вървим и бяхме облекчени, че вървим само надолу, защото бяхме изморени. И вече в около 16:30 бяхме на асфалта. Цялото приключение ни отне малко по-малко от 3 часа – при това без екипировка, с лутането, със спиране за снимки, и в неподходящо време.
 
 
Най-препоръчително е да се посещава крепостта след началото на Май, защото преди това по пътеката има сняг и е по-трудно за ориентиране. Препоръчително е също да сте екипирани с удобни дрехи и туристически обувки. Крепостта Устра, наричана още Родопския Царевец е поредното място в България, което си заслужава да се посети.  Когато се изкачиш там горе, когато застанеш на върха на крепостта усещането е много силно. Гледката от видяното на самата крепост и разкриващата се гледка на околността е впечатляваща. Високо е, страшно е, красиво и вълнуващо.
 

още снимки вижте в галерията

 

 

Публикувана в Крепости
Средновековната крепост Перперикон - една от най-заможните крепости в областта Ахридос се намира на скален връх в долината на река Перперек дере. Асфалтиран път на 15 километра североизточно от Кърджали води до археологическия комплекс. Обособени са четири части на комплекса - крепостна стена, акропол, дворец и жилищно предградие.
 
 
През Перперикон е минавала българо-византийската граница и често е падала от едни в други ръце. През ХІІ-ХІVв. тя служела не само за убежище на населението, но била седалище на епископството и укрепен български град. Многократно била владение на българи и византийци, а за кратно време я владял и народният вожд Момчил. След Черноменската битка, османците срещнали тук упорита съпротива.Стотици са находките, които екипът на проф. Овчаров е разкрил на Перперикон.
 
 
По думите му две са били функциите  й - култова и контролираща златодобива, който през онези векове процъфтявал.  Крепостта сега е в руини. Басейнът за вода, и осмостенната 8-метрова кула, строена от дялани камъни, са отчасти запазени. Запазени са останки и от селището, което било в скалите на изток от крепостта. Перперикон е ценен туристически обект. Част е от Стоте национални туристически обекта
 

още снимки вижте в галерията

Публикувана в Крепости
"Патмос" е една от многото крепости в Родопите, коя запазена повече, коя не до там. Но "Патмос" е крепостта, която остави у нас незабравими спомени, заради труднодостъпното й местонахождение. Тя е разположена на хълмиста местност сред водите на язовир Кърджали. Ние стигаме до нея по най-лесния начин за нас. Тръгваме от Кърджали в посока село Енчец. След него продължаваме през селата Зелениково, Бленика,  Пеньово, Дъждовница и Пъдарци, за да стигнем до хижа Боровица. Хубавият път между селата и красивите гледки, които разкрива язовир Кърджали прави пътуването ни много приятно. Около 20 километра е като разстояние.  До хижа Боровица оставяме автомобила на отбивката  и се оглеждаме за табели, но - няма. Знаем, че крепостта трябва да е някъде отсреща, но не се вижда. Като по поръчка на тъпя се появява Ердун - местен пастир.
 
 
От него разбираме, че Патмос е на отсрещния хълм, който преди години е бил обграден от водите на реките Боровица и Арда, но впоследствие завирени от язовира. Река или язовир - водата си е вода. Начина да стигнем отсрещния бряг най -бързо е един - с лодка. Ердун си предложи услугите срещу някой лев да ни прекара с лодката и при желано от нас време да ни върне. За целта записваме телефона му, който предлагаме и на вас - 0886361373. След десетина минути вече сме на отсрещния бряг. Пастира ни обясни начина да стигнем до крепостта. Разстоянието от брега до върха е около 20 минути пеша. Най - напред се изкатерихме право нагоре докато стъпим на козя пътечка, по която тръгнахме в дясно.
 
 
До една голяма черница свиваме в ляво между два шипкови храста и продължаваме нагоре към върха на хълма, където са останките на крепостта.  Пътят води до западната страна, която е най-добре запазена. Северната крепостна стена е била по-малка и е изградена само на местата, от където е имало възможност за достъп, докато останалите части са били естествено защитени от високи скали. Добре е запазената част от крепостната стена с две бойни кули. Във вътрешността на крепостта са запазени основите на базилика и залепена за нея кула и други помещения. От върха се разкрива невероятна гледка към язовир Кърджали и двата му ръкава. Не разполагаме с много време, защото за деня бяхме планували още един труден маршрут до пещера "Утробата", затова бързаме обратно.
 

В лодката разпитваме Ердун, каква е възможността пеш да се стигне до крепостта. Начина е като се продължи с автомобила след хижа Боровица по пътя за село Ненково. При нулата на язовира, където  река Боровица се влива в язовир Кърджали, някъде около паркинга с табелите за пещерата Вулвата трябва да се намери плитко място, за да се прекоси реката и се поеме по пътека през гората около 3- 4 километра. Но за нас това щеше да е мъчение. Препоръчваме варианта с лодката, което е паметно изживяване.
 
 
Публикувана в Крепости
Крепостта “Моняк” се издига на високо скално плато, над левия бряг на язовир "Студен кладенец", на около 10км от гр. Кърджали, край село Широко поле. Тази средновековна крепост е една от най-големите и високо разположени крепости в Източните Родопи. До нея се стига от отбивка в дясно от главния път, малко след кафявата табела за забележителността, преди отбивката за село Широко поле.
 
 
Пътят е обозначен. Разстоянието от информационния център до крепостта е 4 км черен път, подходящ за високо проходим автомобил. За любителите на пешеходния туризъм, прехода няма да представлява трудност. На места се разкриват много красиви гледки към селото и към язовира.  На отсрещния скалист връх над "Студен кладенец" се намира крепостта "Вишеград". Възможно е да не забележите отбивката от главния път за "Монек", но това не е проблем, защото до крепостта може да стигнете и през село Широко поле.
 

Крепост “Моняк” впечатлява с голямата си площ, запазените надземни резервоари за вода, запазена част от крепостната стена, изградена от  камък споен с бял хоросан. Оцелели са част от кулата, в най-високата част се забелязват останките от цитаделата.
 
 
Публикувана в Крепости
"Вишеград" е малка крепост, която се намира в непосредствена близост до селото Вишеград, край Къжджали. Намира се на много лесно и достъпно място, стига да имаше табели, които да упътват туристите още от Кърджали. Вариантите да се стигне до крепостта са два. Единият е през квартал Горна Гледка на град Кърджали, но през тук няма начин да се опише пътя, покрай сукаците и е достатъчно разбит, поради което не го препоръчваме. В помощ би ви бил единствено GPS, за да ви изведе от квартала и поемете в посока Вишеград. Като ориентир бихме дали ж.п прелеза, през който трябва да преминете, след което направо стигате до табелата за селото.
 

За да не се лутате, съветваме да използвате пътя през село Глухар. След изхода на Кърджали в посока Момчилград, след около 3-4 километра е отбивката в ляво за Глухар. Пътят е нов,  хубав и няма да усетите как стигате до пътя идващ от кв. Горна Гледка за Вишеград. Поемате в дясно за  Вишеград. След около 1-2 километра е табелата в ляво за  селото. От там проблеми няма - все направо преминавате през селото до там, докъдето свършва асфалта. Крепостта насреща се вижда. За 5 минути сте до останките й.
 
 
Автомобила си може да оставите до последните къщи, но ако сте с високопроходим автомобил може да се придвижите още 100 - 200 метра по скалисто-каменнен терен до откритото пространство преди крепостта.
Крепостта е малка и в по-голямата си част е разрушена. Основно запазена е част от крепостната стена, а  кулите, останалите стени, входа и др. са разрушени и в момента обрасли в растителност. Крепостта е разположена на скалист връх над язовир "Студен кладенец". От нея се разкрива невероятна гледка на град Кърджали. На отсрещния връх от другата страна на язовира се вижда крепостта "Моняк".
 
 

 

Публикувана в Крепости
По пътя от Златоград за Кърджали, от двата края на село Бенковски, природата е изваяла причудливи форми в скалните масиви. В единия край скалите са до самия път, а в другия само на около 500 метра  от него. От далече личат огромните цепнатини, улеи и  различни форми. Интересната структура на скалите е дала чудесна възможност на природата да извае формите на лъвска глава,  жаба, костенурка.
 
 
На тези места личат много добре и следите оставени от траките - скални ниши, скални гробници и светилище с изсечени в скалите шарапани за ритуален добив на вино. Скалните масиви били обожествени от траките и в тях всяко семейство е издълбало семеен олтар. Жертвениците са стотици и са с бъбрековидна форма, с различна големина и са вдълбани в скалата на 5-10 см дълбочина.
 
 
Други трапецовидни ниши са изсечени отвесно в скалите и учените все още установяват дали това са погребални ниши, в които са поставяни урни с пепелта на починалите или олтари на Бога-Слънце. Езическите жертвеници-олтари и гробници-храмове край село Бенковски са едни от най-старите паметници на човешката цивилизация.
 
 
Публикувана в Светилища
Страница 1 от 2
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!