Забележителности в област Хасково
В село Мезек сме, на 11 км югозападно от Свиленград. Землището на село Мезек е съхранило едни от най-добре запазените археологически паметници по нашите земи. След като посетихме внушителната Средновековна крепост, следващият атрактивен обект в района е Тракийската гробница. До нея ще ни отведе екскурзовода, който е в туристическия информационен център до крепостта.  Ако в туристическия център няма човек, там са оставени мобилни телефонни номера за връзка.
 
 
Тракийската гробница се намира на 3 км от другия край на селото. Пътят до нея е асфалтиран. Гробницата се отключва при посещение, затова трябва предварително да се свържете с екскурзовода. За нужният човек може да попитате в магазина на селото, който е на центъра. В гробницата се влиза през металната входна врата, следва тесен дълъг 20 метра коридор, изграден от огромни каменни блокове. Никъде не е използван хоросан за спойка на блоковете, които са свързани помежду си с железни и дървени скоби.
 
 
Над главите ни е впечатляващ много добре запазен триъгълен свод. Коридора води към две последователни преддверия, а след тях е основно помещение. То представлява кръгла, погребална камера с висок купол. Запазено е каменното ложе на покойника и урните. Тракийската куполна гробница Мезек е от ІVв пр.н.е запазена в оригиналния си вид. Тя принадлежи към най-монументалните съоръжение от този тип, откривани някога на територията на Тракия. Гробницата е ценен паметник обогатяващ нашите представи за строителните умения на траките и техните бит и религия. В гробницата при Мезек са намерени множество уникални предмети от злато, бронз, желязо и керамика.
 
 
Открита е реалистично изработена фигура на глиган, отлята от бронз, с дължина 108 см., а височина 80 см. На различни места около и в самата гробница са намерени части от бронзов канделабър, висок 134 см, а в горната част се е увенчавала с фигурата на танцуващ сатир. Заедно със статуята на глигана, той принадлежи към най-изящните произведения на античната бронзова пластика от последните векове преди Христа, открити по нашите земи. Находките са изложени в Регионален исторически музеи - Хасково и музеите в София.
 
 
Публикувана в Светилища
Мемориалният комплекс "Илиева нива" се намира на пътя Крумовград - Ивайловград, край село Глумово. Спираме тук за почивка, за да се запознаем с повода за построяването на паметника и манастира край пътя. Пантеонът е построен в памет на избитите над 200 деца при най-големия погром над българите от Западна и Източна Тракия по време на Междусъюзническата война през 1913 г. Над 2000 бежанци, бягащи от турците, виждат, че в ниското ги очаква турската войска, скриват в местността Илиева нива децата с надеждата, че ще бъдат пощадени.
Комплексът е построен 1996 год и от тогава с всяка изминала година местността Илиева нива става все по-голяма сцена за културни изяви на потомците на тракийските българи и техните деца от цялата страна. В първите дни на юни, когато се отбелязва празника на детето, местността Илиева нива оживява от изявите на стотици деца от цяла България. Съборът вече е утвърден като традиционен и местността събира многобройни гости.
Публикувана в Исторически комплекси
Пропътувахме над 100 км., за да видим крепост „Свети Дух” в град Минерални бани. Крепостта се намира в градската част на населеното място. По този повод очакванията ни бяха, че ще видим една реставрирана, крепост превърната в нещо като градски парк. Противно на очакванията, тук намерихме един занемарен туристически обект. Влизайки в града всичко беше отлично. Информационните табели за крепостта бяха на подходящите места,  така че туристите много лесно да пристигнат до целта си.  Паркинг,  информационен център с огромна табела относно европейския  проект, по който са извършени реставрационните дейности на крепостта.  Но до тук с хубавите неща. 
 
 
Центърът не работи и личи,  че от доста време не функционира.  Опитахме се сами да се ориентираме от къде е постъпа за крепостта, която се забелязва на височинката над пътя, но добре, че случихме на местен жител, който ни упъти да поемем по едвам забелязващата се обрасла алея покрай информационния център.  Стана ни ясно, че нещата нагоре ще са продължение на това.  Вървяхме много внимателно по алеята, приличаща на горска пътека и си мислехме как тук нещата са направени  до етап изпълнение на проекта и до там – всичко е отново занемарено. В средата на крепостта е изграден модерен параклис, няколко пейки... явно добре замислено.
 
 
Но това на фона на избуялата и вече изгоряла от слънцето растителност, стъкла от счупени бутилки,  други разхвърлени наоколо. Най безопасното за разходка място се оказаха самите стени – без растителност и стъкла по тях.  Пообиколихме, направихме снимки на това онова, даже шарапаните бяха пълни с боклуци и стъкла. Тръгнахме унили от видяното. Обиколили сме десетки крепости в България,  повечето от които на труднодостъпни планински терени, но толкова неприветливо място не сме виждали.  Доста време в съзнанието ни беше мисълта: Хубава работа, ама българска! А това място като всички подобни таи много история. Надяваме се картината, на която случихме да е временна и очакваме вашите коментари, ако впоследствие нещата тук са се променили.
 
 
Публикувана в Крепости
В района на Свиленград сме, само на няколко километра от границата с Р. Турция. Искаме да обиколим няколко атрактивни туристически обекта. Освен Средновековната крепост и Тракийската гробница в Мезек, ще отидем още на изток до село Маточина, където са Крепост Букелон и скалната църква. Събраната предварително информация ни е изяснила общо нахождението на обектите. Първият към който се отправяме е Средновековната крепост край село Мезек, на 11 км югозападно от Свиленград. От село Сива река поемаме към Мезек. Влизайки в селото от тази посока, отбивката за крепостта е в самото начало от дясно на пътя, но табела няма. След 1 километър вече сме до информационния център, където се уговаряме с екскурзовода да ни заведе до  тракийската куполна гробница, която се отключва за посетители.
 
 
Ако в туристическия център няма човек, там са оставени мобилни телефонни номера за връзка. На стотина метра преди крепостта е изграден чакълиран паркинг и тук оставяме автомобила си. Още първата картина от крепостната стена, поражда възклицание. Тя наистина е голяма и много запазена. Заобикаляме  внушителните стени и от другата страна, за да стигнем до входа. Тук вече се разкрива обширна площ, обградена от стените и кулите. Липсата на постройки вътре в крепостта обяснява нейният характер, която явно не е била градска крепост с постоянен гарнизон и съответните постройки за това. Тя е била построена към края на XI и началото на XII век по време на управлението на Алексий I Комнин. Укреплението е използвано до падането на района под османска власт.
 
 
Крепостта при Мезек е била много добре запазена до 1900 година, когато са взимани камъни от нея за строежа на турски казарми в Свиленград. В момента крепостта е реставрирана, отстранение са бурените, оформени са алеи, укрепени са зидовете, арките и входовете към кулите. На една от кулите е изграден стълбищен подход до върха, от където се разкрива впечатляваща гледка към село Мезек и околността. Съжаляваме, че нямаме възможността да видим крепостта и през вечерта, сигурно гледката ще е впечатляваща, благодарение на художественото осветление на историческия паметник. Крепостта край Мезек е една от най-добре запазените в България. Крепостта е обявена за археологически паметник на културата с категория “национално значение”.
 
 
Публикувана в Крепости
Когато разказваме за крепостите в България, от опит знаем, че най-полезна е информацията как се стига до тях. Много от крепостите са трудно достъпни, без указателни табели, без актуална информация за пътя. За да сме максимално полезни на туристите, подробно ще разкажем за пътуването ни. Информация, с която разполагахме преди тръгване беше, че за крепостта се минава през квартал Лъджа на Ивайловград, че от там до Лютица са 6 км, и че в този район са "вила "Армира" и стар римски мост. Нашата посока е през Кърджали - Момчилград - Крумовград към Ивайловград. Малко след началото на Ивайловград на широко кръстовище има малка табелка, която сочи, че за вила "Армира" пътят е на дясно.
 
 
Предполагаме, че това е квартал Лъджа. Не след дълго се появява една от познатите кафяви табели информираща, че Лютица е на 6 км в дясно. Пътят все още е асфалтиран, но само до последните къщи на квартала в тази посока. От там започва черен, но равен и добре отъпкан път. С високо проходим автомобил сме и реакцията ни беше - Е..., че то пътя е песен! Минаваме покрай Манастир "Св. Константин и Елена" и продължаваме нагоре. След втория километър има кръстовище, на което се кръстосват две дървени табели, едната сочи за Лютица нагоре, другата за римския мост надолу към реката. Тук някъде имаше и стара табела, която предупреждава, че туристите с леки автомобили са до тук.
 
 
 
В района има сечище и пътя започва да става все по стръмен и груб. Има два-три доста трудни участъка - стръмни, с дълбоки коловози и стърчащи камъни и клони в страни. Преди крепостта има още една от кафявите табели, показваща че пътя продължава още 1 км отново в дясно. Така след продължителното, бавно предвижване сме на крепост Лютица. Като площ тя наистина е много голяма - 26 дка.  Дължината на крепостните стени е около 600 метра, като на места от към юг достигат височина до 10 м. Неприятното е, че те се губят в избуяла растителност не само от външната им страна, но и вътре в крепостта.
 
 
До момента на Лютица са разкрити цитаделата (вътрешната крепост), донжонът (жилищната кула на управителя), основите на 2 църкви, некропол с 15 гроба, щерна-кладенец и останки от дървена канализационна система. От крепостните стени погледа ни се губи в една безкрайна шир, сливаща се с небето. След екстремното изкачване, тук горе човек може добре да си почините. Като цяло, Лютица беше за нас едно приятно еднодневно приключение.
 
 
Публикувана в Крепости
Светилището на нимфите и Афродита край село Каснаково не е много известно на туристите, но пък е интересно място за посещение. Движим се по международния път Хасково - Пловдив. Само след 9 километра от Хасково стигаме до Каснаково. И след още километър по новоизграден път, следвайки табелите е паркинга, където оставяме автомобила. От там алея ни отвежда до информационния център на обекта. Района е много добре изграден и удобен за посетителите. Служебното лице в информационния център ни посрещна много радушно. 
 
 
Жената с удоволствие ни запозна с това, което ни предстоеше да видим и търпеливо ни разказа любопитната легенда свързана със светилището. То се намира на обширна поляна до обилен карстов извор. В едната си част поляната е обградена в полукръг от варовикови скали. От тези скали се процеждат изворчетата и се събират в 3 басейнчета.  Хладината, която носят изворите и сенките на израстналите дървета правят мястото приятно за разходка и отмора. Тръгваме си от светилището, но дълго време още интересната легендата беше обект на коментари от компанията ни.
 
 

Легендата:
"В края на ІІ в. от н. е. римският император Марк Аврелий подарява на своя пълководец от тракийски произход Тит Флавий парче земя в околностите на днешното село Каснаково. Там край едно синьо поточе на върха на един хълм, потънал в зеленината на тракийските цветя се намира светилището на нимфите. От дълбока древност се знае, че там вечер танцуват нимфите - безкрайно красиви в белоснежните си воали, под които прозират стройните им тела. Легендата гласи, че ако жените пият от изворчето водa, те зачеват по-лесно и раждат красиви мъжки рожби - деца на непокорна Тракия. Ето това място получил римският военоначалник за тридесет години вярна служба на императора. Когато видял светилището, той не разбрал каква сила го притегля към него, но решил да построи храм на Афродита - богинята на любовта - в чест на своята жена Клавдия Монтана. Когато строителството започнало , всяка вечер Тит Флавий сънувал чуден сън. Явявала му се най-красивата от нимфите и му предлагала своята любов. Военоначалникът се събуждал под въздействието на съня си със замаяна глава. Започнал да отслабва. Появили се сенки под очите му. В деня на откриването на храма пред насъбралото се множество нимфата се появила на яве. Всички ахнали и паднали на колене пред божественото създание. Само тракиецът останал прав. "Ела при мен и аз ще те даря с неземна радост и безсмъртие!" - прошепнала му нимфата. Сякаш нежен звън докоснал душата му. Сърцето трепнало, но коравият войн, кален в много битки бързо се съвзел и отговорил: "О, най-красива от красивите! Безкрайна е твоята щедрост, но аз оставам при жена си, която ме чакаше вярно в продължение на тридесет години, докато воювах за славата на императора!".От този момент хората нарекли това място светилището на каменната нимфа."
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=85}
Публикувана в Светилища
Култово светилище Кромлех представлява съоръжение от вертикално побити каменни блокове, ограждащи пространство с овална форма. Камъните са поставени направо върху скалата, без да са оформяни специални места за тях. Подходящата им форма ги прави много стабилни. Археологическото проучване през 1999 г. е установило, че кромлехът е изграден през втората фаза на ранно желязната епоха (VIII - VI в. пр.Хр.). Учените допускат възможността това да е древна обсерватория. Светилището е единствен паметник от този вид в България.
 
 
Пътуваме от язовир Ивайловград през Маджарово в посока Кърджали. Пътят минава през село Долни Главанак. Знаехме, че тук се намира светилището Кромлех, но само това, без никакви подробности за местонахождението, което ни затрудни при откриването му. Влизайки в селото от тази посока, табели за забележителността липсват. Упъти ни местен жител. На разклона на селото за Хасково и село Ефрем, трябваше да поемем в ляво по пътя за Хасково.
 
 
След около 1,5 километър в дясно от пътя е постройката на информационния център, а от лявата страна на пътя е пътеката водеща до Кромлекса. Пътеката започва от малко дървено мостче, насипана е с чакълиран материал, обградена с бордюри. В началото пътеката е полегата и постепенно навлизайки в гората увеличава стръмния наклон, а на края на най-стръмния участък завършва със стъпала. На няколко места са обособени места за почивка с дървени пейки. Изкачването до Кромлех отнема 15 минути.
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=80}
Публикувана в Светилища
Запътили сме се към Александровската гробница, но спираме в село Узунджово, област Хасково, за да видим как един ислямски храм се е превърнал в православен. Отдалече виждаме постройка типична за джамия, но на върха й блести християнски кръст. Пристъпваме входа на комплекса с голямо любопитство и разпитваме уредничката, как това се е случило. Възникването на храма в Узунджово е пряко свързано с историята на селото.
 
 
Първоначално на това място през 1500 год. е изградена българска църква. При завладяване на селото турците събарят църквата и през 1593 година изграждат джамия на същото място. Историята на храма продължава през 1906 год., когато турското посолство предава джамията на българското правителство за преустройството й в християнска църква с името "Успение Богородично".
 
 
Този храм съвместява в себе си символите на три основни религии и припомня, че вярата винаги е една, но се проявява чрез различни изразни средства. В момента между двата прозореца в храма се забелязва изпъкналия релеф на две лалета - символ на исляма. От двете страни на северозападната ниша има три цветя, в орнаментиката на едното от тях се забелязва шестоъгълна звезда - символ на евреите.
 
 
В храма може да се види оригинален арабски надпис. С изключително внимание са почистени стените на църквата отвън и отвътре, извършена е пластична декорация на цялостната фасада. Храмът се отличава с неповторима акустика. Църквата "Успение Богородично" в село Узунджово е най-голямата селска църква в България, уникална със своята история и архитектура.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=65}
Публикувана в Религиозни храмове
Манастир "Св.Св. Константин и Елена" е известен още като Лъджански манастир или Ивайловградски манастир, защото се намира близо до квартал Лъджа на град Ивайловград. Нашето пътуване беше в посока крепост Лютица, когато се озовахме пред зидовете на манастира. От последните къщи на квартала до тук са 1-2 км черен, но равен и добре отъпкан път.
 
 
Изпитахме разочарование, защото старите дървени порти бяха заключени. Оказа се, че манастира не е действащ, а се отваря периодично, само по празници. Манастир "Св.Св. Константин и Елена" е единственият в общината манастир. Строен е през XIII в., а разцветът му век по-късно е свързан с прерастването му в митрополитски център.
 
 
След това е двукратно разрушаван и отново възстановен през 1872 г. От стария манастирски комплекс е запазена само главната църква. Района около манастира е много красив, а и надничайки вътре виждаме, че е поддържан и много уютен.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=61}
Публикувана в Религиозни храмове
Средновековният мост над река Армира, заедно с вила “Армира” и крепост “Лютица” оформят атрактивен туристически маршрут в района на Ивайловград. А като добавим попътно манастира "Св.Св.константин и Елена и местността Илиева нива - картината е пълна. На връщане от Лютица спираме на разклона, където горския път се отклонява към реката. За пътя от квартал Лъджа до тук сме разказали подробно в материала за крепост "Лютица" - 2-3 километра черен, добре отъпкан път.
 
 
Тук оставяме автомобила и се спускаме 150 метра до река Армира. Наклона е голям и течащата вода от дъждовете е образувала огромни улеи, има оголени големи камъни, затова по-разумно е да се слезе пеша. В горното си течение река Армира се нарича Атеренска, затова и моста е известен като Атеренски мост. Той е едносводест, с две рамена, едно от които е било разрушено от реката. Изграден е от плочести камъни с хоросанова спойка, а арката е направена от обработени камъни.
 
 
Мостът е построен на стар път, водещ към крепост "Лютица". Предполага се, че хората, които са обитавали вила "Армира", са построили и използвали този мост, за да се заселят в града-крепост "Лютица". Сега Атеренски мост се използва от туристите за пешеходен преход към крепостта. Мостът е паметник на културата от национално значение.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=43}

 

Вила "Армира" е другият обект включен в еднодневния ни туристически маршрут. След като видяхме крепост Лютица и средновековния мост над река Армира, се връщаме в квартал Лъджа на град Ивайловград. Стигаме до мястото, където се бяхме отклонили за Лютица, продължаваме в дясно през квартал Лъджа, към изхода на града. Пътят за вила "Армира" продължава още около 2 км. В дясно има разклон с табела за вилата, който ни отвежда до широка площадка с паркинг и голямо помещение, където са консервирани останките от римската постройка.
 
 
Открита е през 1964 г., при строеж на язовир. Последвалите археологически разкопки са разкрили останки от постройката от периода на римско владичество по нашите земи. Тя е била построена сред красива градина за разходки, край малката рекичка Армира, приток на река Арда, затова става популярна под названието вила „Армира”. Била е внушителна постройка на площ от 3600 кв.м., двуетажна сграда с панорамна тераса и многобройни помещения, обграждащи голям басейн. Той е бил заобиколен от красива ограда от мраморни решетки и малки колонки с човешки глави отгоре.
 
 
Този античен архитектурен ансамбъл е съществувал от 50-70 г. сл.н.е до 378 г. сл.н.е., когато е бил разрушен от готите. Във вилата е открита най-голямата мозаечна находка в България. Най-ценна е мозайката от господарската спалня, където е бил изваян портрета на собственика  с двете му деца. Това са единствените мозаечни портрети открити в страната. През 2009 г. вила "Армира" е удостоена със златен медал за успешна туристическа дестинация.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=37}
Местността "Кован кая" e защитена природна забележителност. Намира се край град Маджарово. Пътувайки от Бориславци на 3 километра преди Маджарово, в района на Горно поле пътят минава покрай чудновати скални образувания. Тук река Арда е образувала каньон с много красиви меандри. Гледката им от "Кован кая" е впечатляваща.
 
 
Природна забележителност "Кован Кая" е обявена с цел опазване на редки и застрашени растения и животни. Това е едно от малкото места в България, където по скалните вулканични ниши гнездят белоглавия и египетски лешояди, черни щъркели, както и множество южни видове като син скален дрозд и скална зидарка. Тук се среща и световно застрашените сухоземни костенурки.
 
 
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!