Забележителности в Източните Родопи
Средновековният мост над река Армира, заедно с вила “Армира” и крепост “Лютица” оформят атрактивен туристически маршрут в района на Ивайловград. А като добавим попътно манастира "Св.Св.константин и Елена и местността Илиева нива - картината е пълна. На връщане от Лютица спираме на разклона, където горския път се отклонява към реката. За пътя от квартал Лъджа до тук сме разказали подробно в материала за крепост "Лютица" - 2-3 километра черен, добре отъпкан път.
 
 
Тук оставяме автомобила и се спускаме 150 метра до река Армира. Наклона е голям и течащата вода от дъждовете е образувала огромни улеи, има оголени големи камъни, затова по-разумно е да се слезе пеша. В горното си течение река Армира се нарича Атеренска, затова и моста е известен като Атеренски мост. Той е едносводест, с две рамена, едно от които е било разрушено от реката. Изграден е от плочести камъни с хоросанова спойка, а арката е направена от обработени камъни.
 
 
Мостът е построен на стар път, водещ към крепост "Лютица". Предполага се, че хората, които са обитавали вила "Армира", са построили и използвали този мост, за да се заселят в града-крепост "Лютица". Сега Атеренски мост се използва от туристите за пешеходен преход към крепостта. Мостът е паметник на културата от национално значение.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=43}

 

За да се стигне до Дяволския мост има два варианта. Туристическата пътека за баш туристите започва от югоизточната част на село Гълъбово, община Баните и е с дължина около 3 км. в едната посока. Ние пишман туристите избрахме варианта с предвижването с автомобил. Пътят е от Ардино през село Дядовци и продължава по течението на реката до самия мост. По пътя вниманието ни беше привлечено от старите покриви с високи комини на малкото запазени къщи на село Дядовци.
 
 
Повечето обаче са порутени. Отбихме се да ги видим. Картината там е тъжна, но това е друга тема. Нашата цел беше Дяволския мост и продължихме спускането към реката. След около 10-ина км. по черния път стигнахме до самия мост. Бяхме с лек автомобил, но от тези на които много от офроуд терените не са проблем :) Пътуването спускайки се към реката беше вълнуващо в очакване измежду тъмнозелените шубраци да се появи мостът. Най накрая прелестната гледка се разкри пред очите ни.  Реката навлиза в един скалист, тесен до два метра пролом,  преминава под моста, след което се разлива по пясъчното корито. 
 

 
Преди години дълбочината на водата е достигала до 20 метра и веейки се яростно между скалите е издълбала многобройни и чудни по форма казани по протежението си. Дяволският мост като опънат лък свързва двата бряга на реката. Има три отвора, дълъг е 56 метра и широк 3,5 метра, а височината на основния свод е 11,50 метра. Местността  е находище на растението родопски силивряк, символ на Родопите. От птиците тук може да се наблюдава черния щъркел, белоопашатия мишелов, големия ястреб, водния кос, червенокръстата и скалната лястовица. Река Арда се обитава от включената в Световния червен списък видра.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=39}
Идваме в село Шумнатица, за да видим трите воденици по течението на малката река. В България повечето мелници са напълно изоставени и подложени на саморазрушение. В Шумнатица едната от водениците все още е действаща и стрива зърно за хляб и фураж на местните хора. Селото е разделено на няколко махали и всяка навремето си е имала мелница. Сега тази, която все още мели царевицата за вкусен качамак, е тази в центъра на селото, срещу кметството до стария римски мост.
 
 
По течението на реката, ниско долу са и другите две - едната в самото начало, а другата до стария мост в горната махала на Шумнатица.  Водениците са в непосредствена близост до асфалтирания път и са удобни за разглеждане. Старите им тиклени покриви  се забелязват  сред избуялата растителност покрай коритото на реката.  Надничаме с любопитство и видждаме запазените съоръжения за смилане, оплетени в паяжини. И въпреки, че две от водениците в село Шумнатица са обявени за паметници на културата с автентична оригинална архитектура, пари за тяхната реставрация  няма, както разбираме от местната управа тук.
 
 
Вила "Армира" е другият обект включен в еднодневния ни туристически маршрут. След като видяхме крепост Лютица и средновековния мост над река Армира, се връщаме в квартал Лъджа на град Ивайловград. Стигаме до мястото, където се бяхме отклонили за Лютица, продължаваме в дясно през квартал Лъджа, към изхода на града. Пътят за вила "Армира" продължава още около 2 км. В дясно има разклон с табела за вилата, който ни отвежда до широка площадка с паркинг и голямо помещение, където са консервирани останките от римската постройка.
 
 
Открита е през 1964 г., при строеж на язовир. Последвалите археологически разкопки са разкрили останки от постройката от периода на римско владичество по нашите земи. Тя е била построена сред красива градина за разходки, край малката рекичка Армира, приток на река Арда, затова става популярна под названието вила „Армира”. Била е внушителна постройка на площ от 3600 кв.м., двуетажна сграда с панорамна тераса и многобройни помещения, обграждащи голям басейн. Той е бил заобиколен от красива ограда от мраморни решетки и малки колонки с човешки глави отгоре.
 
 
Този античен архитектурен ансамбъл е съществувал от 50-70 г. сл.н.е до 378 г. сл.н.е., когато е бил разрушен от готите. Във вилата е открита най-голямата мозаечна находка в България. Най-ценна е мозайката от господарската спалня, където е бил изваян портрета на собственика  с двете му деца. Това са единствените мозаечни портрети открити в страната. През 2009 г. вила "Армира" е удостоена със златен медал за успешна туристическа дестинация.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=37}
Местността "Кован кая" e защитена природна забележителност. Намира се край град Маджарово. Пътувайки от Бориславци на 3 километра преди Маджарово, в района на Горно поле пътят минава покрай чудновати скални образувания. Тук река Арда е образувала каньон с много красиви меандри. Гледката им от "Кован кая" е впечатляваща.
 
 
Природна забележителност "Кован Кая" е обявена с цел опазване на редки и застрашени растения и животни. Това е едно от малкото места в България, където по скалните вулканични ниши гнездят белоглавия и египетски лешояди, черни щъркели, както и множество южни видове като син скален дрозд и скална зидарка. Тук се среща и световно застрашените сухоземни костенурки.
 
 
Много скални феномени има на територията на България. Ако искате с очите си да видите прочутите Скални гъби и пътувате от Кърджали за Хасково, на 25 км от Кърджали трябва да се отделите от главния път  в дясно и поемете по пътя за  село Зорница.  На около 8 км от главния път и на километър преди  село Бели пласт, могат да се видят чудноватите скални образувания с форма на гъби. В дясно от пътя се разкрива наистина впечатляваща гледка от накацалите огромни скални късове, приличащи на гигантски гъби.  Скалните гъби са високи по 2-3 метра, а големината на гуглите им е около 2 метра. 
 
 
Гъбите са се образували вследствие на вулканична подводна дейност още през палеогена, когато Източните Родопи са били дъно на плитко море, в което се извършвала активна вулканична дейност.  След оттеглянето на водите, скалните късове са подложени на действието на ерозията. Дъжда, слънцето и вятъра са обработили така скалите, че те добили сегашния си вид. Структурата на скалата образувала шапките на гъбите е по-здрава и устойчива на природните влияния, отколкото тази на основата. Това е довело и до различната степен на рушене и до образуването на формата на гъба. Скалните образувания са с различни по цвят петна. Розовия оттенък на пънчетата е заради минерала клиноптилолит.
 
 
Зеленият цвят на гуглите се дължи на минерала – селадонит. Сивите и черни петна са се образували от манганови конкреции.
Природният зеолит, наричан още клиноптилолит, е изключително полезен минерал.  Най-богатите находища в света на клиноптилолитите са съсредоточени в района на Кърджали.  Установено е, че йонизираната с него вода влияе благоприятно върху човешкия организъм. Той действа пречистващо на организма от отровни вещества. Именно тази структура придава на зеолитите уникални лечебни свойства. Природният зеолит се използва успешно за пречистване на питейни води, при обработка на металургични и ядрени отпадъци.
 
 
Местността е обявена за природна забележителност през 1974 година. В защитената местност могат да се наблюдават интересни видове птици - орел змияр, египетски лешояд, червенокръста лястовица, испанско и обикновено каменарче. Други забележителности в района на Кърджали са Вкаменената сватба, уникалното тракийско светилище - Белинташ, тракийско светилище край село Бенковски,  археологическият комплекс Перперикон, храмов комплекс „Успение Богородично” , историческия музей в Кърджали и др.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=15}
Голям туристически интерес представлява скалната група Вкаменената сватба, която се намира до село Зимзелен, източно от град Кърджали. По пътя има указателни табели. Вкаменената сватба представлява скални образувания  с височина до 10 метра, наподобяващи хора, животни и други форми плод на човешкото въображение. Тази група е разположена на площ от близо 50 декара.  Името си тези скали получили от интересната легендата, която се предава от години.
 
 
Тя гласи, че това е сватбено шествие, вкаменено от природата, която се възмутила от греховните помисли на свекъра към вълшебно красивата невеста.  Формирането на тази природна композиция е започнало още през палеогена, когато Източните Родопи са били дъно на плитко море, в което се извършвала активна вулканична дейност. След оттеглянето на водите, вследствие на вертикални движения на земната кора са се оформили тези скални образувания, подложени с години на въздействието на природата.
 

Този природен феномен е обявен за защитен обект през 1974 г, с цел опазване на забележителните геоложки образувания. В защитената местност могат да се наблюдават интересни видове птици - червенокръста лястовица, обикновено каменарче, качулата чучулига. Други забележителности в района на Кърджали са Каменните гъби до село Бели пласт, уникалното тракийско светилище - Белинташ, тракийско светилище край село Бенковски, археологическият комплекс Перперикон, храмов комплекс „Успение Богородично”, историческия музей в Кърджали и др.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=14}
Страница 3 от 3
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!