Забележителности в Източните Родопи
В района на Свиленград сме, само на няколко километра от границата с Р. Турция. Искаме да обиколим няколко атрактивни туристически обекта. Освен Средновековната крепост и Тракийската гробница в Мезек, ще отидем още на изток до село Маточина, където са Крепост Букелон и скалната църква. Събраната предварително информация ни е изяснила общо нахождението на обектите. Първият към който се отправяме е Средновековната крепост край село Мезек, на 11 км югозападно от Свиленград. От село Сива река поемаме към Мезек. Влизайки в селото от тази посока, отбивката за крепостта е в самото начало от дясно на пътя, но табела няма. След 1 километър вече сме до информационния център, където се уговаряме с екскурзовода да ни заведе до  тракийската куполна гробница, която се отключва за посетители.
 
 
Ако в туристическия център няма човек, там са оставени мобилни телефонни номера за връзка. На стотина метра преди крепостта е изграден чакълиран паркинг и тук оставяме автомобила си. Още първата картина от крепостната стена, поражда възклицание. Тя наистина е голяма и много запазена. Заобикаляме  внушителните стени и от другата страна, за да стигнем до входа. Тук вече се разкрива обширна площ, обградена от стените и кулите. Липсата на постройки вътре в крепостта обяснява нейният характер, която явно не е била градска крепост с постоянен гарнизон и съответните постройки за това. Тя е била построена към края на XI и началото на XII век по време на управлението на Алексий I Комнин. Укреплението е използвано до падането на района под османска власт.
 
 
Крепостта при Мезек е била много добре запазена до 1900 година, когато са взимани камъни от нея за строежа на турски казарми в Свиленград. В момента крепостта е реставрирана, отстранение са бурените, оформени са алеи, укрепени са зидовете, арките и входовете към кулите. На една от кулите е изграден стълбищен подход до върха, от където се разкрива впечатляваща гледка към село Мезек и околността. Съжаляваме, че нямаме възможността да видим крепостта и през вечерта, сигурно гледката ще е впечатляваща, благодарение на художественото осветление на историческия паметник. Крепостта край Мезек е една от най-добре запазените в България. Крепостта е обявена за археологически паметник на културата с категория “национално значение”.
 
 
Публикувана в Крепости
Крепостта “Моняк” се издига на високо скално плато, над левия бряг на язовир "Студен кладенец", на около 10км от гр. Кърджали, край село Широко поле. Тази средновековна крепост е една от най-големите и високо разположени крепости в Източните Родопи. До нея се стига от отбивка в дясно от главния път, малко след кафявата табела за забележителността, преди отбивката за село Широко поле.
 
 
Пътят е обозначен. Разстоянието от информационния център до крепостта е 4 км черен път, подходящ за високо проходим автомобил. За любителите на пешеходния туризъм, прехода няма да представлява трудност. На места се разкриват много красиви гледки към селото и към язовира.  На отсрещния скалист връх над "Студен кладенец" се намира крепостта "Вишеград". Възможно е да не забележите отбивката от главния път за "Монек", но това не е проблем, защото до крепостта може да стигнете и през село Широко поле.
 

Крепост “Моняк” впечатлява с голямата си площ, запазените надземни резервоари за вода, запазена част от крепостната стена, изградена от  камък споен с бял хоросан. Оцелели са част от кулата, в най-високата част се забелязват останките от цитаделата.
 
 
Публикувана в Крепости
Когато разказваме за крепостите в България, от опит знаем, че най-полезна е информацията как се стига до тях. Много от крепостите са трудно достъпни, без указателни табели, без актуална информация за пътя. За да сме максимално полезни на туристите, подробно ще разкажем за пътуването ни. Информация, с която разполагахме преди тръгване беше, че за крепостта се минава през квартал Лъджа на Ивайловград, че от там до Лютица са 6 км, и че в този район са "вила "Армира" и стар римски мост. Нашата посока е през Кърджали - Момчилград - Крумовград към Ивайловград. Малко след началото на Ивайловград на широко кръстовище има малка табелка, която сочи, че за вила "Армира" пътят е на дясно.
 
 
Предполагаме, че това е квартал Лъджа. Не след дълго се появява една от познатите кафяви табели информираща, че Лютица е на 6 км в дясно. Пътят все още е асфалтиран, но само до последните къщи на квартала в тази посока. От там започва черен, но равен и добре отъпкан път. С високо проходим автомобил сме и реакцията ни беше - Е..., че то пътя е песен! Минаваме покрай Манастир "Св. Константин и Елена" и продължаваме нагоре. След втория километър има кръстовище, на което се кръстосват две дървени табели, едната сочи за Лютица нагоре, другата за римския мост надолу към реката. Тук някъде имаше и стара табела, която предупреждава, че туристите с леки автомобили са до тук.
 
 
 
В района има сечище и пътя започва да става все по стръмен и груб. Има два-три доста трудни участъка - стръмни, с дълбоки коловози и стърчащи камъни и клони в страни. Преди крепостта има още една от кафявите табели, показваща че пътя продължава още 1 км отново в дясно. Така след продължителното, бавно предвижване сме на крепост Лютица. Като площ тя наистина е много голяма - 26 дка.  Дължината на крепостните стени е около 600 метра, като на места от към юг достигат височина до 10 м. Неприятното е, че те се губят в избуяла растителност не само от външната им страна, но и вътре в крепостта.
 
 
До момента на Лютица са разкрити цитаделата (вътрешната крепост), донжонът (жилищната кула на управителя), основите на 2 църкви, некропол с 15 гроба, щерна-кладенец и останки от дървена канализационна система. От крепостните стени погледа ни се губи в една безкрайна шир, сливаща се с небето. След екстремното изкачване, тук горе човек може добре да си почините. Като цяло, Лютица беше за нас едно приятно еднодневно приключение.
 
 
Публикувана в Крепости
"Вишеград" е малка крепост, която се намира в непосредствена близост до селото Вишеград, край Къжджали. Намира се на много лесно и достъпно място, стига да имаше табели, които да упътват туристите още от Кърджали. Вариантите да се стигне до крепостта са два. Единият е през квартал Горна Гледка на град Кърджали, но през тук няма начин да се опише пътя, покрай сукаците и е достатъчно разбит, поради което не го препоръчваме. В помощ би ви бил единствено GPS, за да ви изведе от квартала и поемете в посока Вишеград. Като ориентир бихме дали ж.п прелеза, през който трябва да преминете, след което направо стигате до табелата за селото.
 

За да не се лутате, съветваме да използвате пътя през село Глухар. След изхода на Кърджали в посока Момчилград, след около 3-4 километра е отбивката в ляво за Глухар. Пътят е нов,  хубав и няма да усетите как стигате до пътя идващ от кв. Горна Гледка за Вишеград. Поемате в дясно за  Вишеград. След около 1-2 километра е табелата в ляво за  селото. От там проблеми няма - все направо преминавате през селото до там, докъдето свършва асфалта. Крепостта насреща се вижда. За 5 минути сте до останките й.
 
 
Автомобила си може да оставите до последните къщи, но ако сте с високопроходим автомобил може да се придвижите още 100 - 200 метра по скалисто-каменнен терен до откритото пространство преди крепостта.
Крепостта е малка и в по-голямата си част е разрушена. Основно запазена е част от крепостната стена, а  кулите, останалите стени, входа и др. са разрушени и в момента обрасли в растителност. Крепостта е разположена на скалист връх над язовир "Студен кладенец". От нея се разкрива невероятна гледка на град Кърджали. На отсрещния връх от другата страна на язовира се вижда крепостта "Моняк".
 
 

 

Публикувана в Крепости
По пътя от Златоград за Кърджали, от двата края на село Бенковски, природата е изваяла причудливи форми в скалните масиви. В единия край скалите са до самия път, а в другия само на около 500 метра  от него. От далече личат огромните цепнатини, улеи и  различни форми. Интересната структура на скалите е дала чудесна възможност на природата да извае формите на лъвска глава,  жаба, костенурка.
 
 
На тези места личат много добре и следите оставени от траките - скални ниши, скални гробници и светилище с изсечени в скалите шарапани за ритуален добив на вино. Скалните масиви били обожествени от траките и в тях всяко семейство е издълбало семеен олтар. Жертвениците са стотици и са с бъбрековидна форма, с различна големина и са вдълбани в скалата на 5-10 см дълбочина.
 
 
Други трапецовидни ниши са изсечени отвесно в скалите и учените все още установяват дали това са погребални ниши, в които са поставяни урни с пепелта на починалите или олтари на Бога-Слънце. Езическите жертвеници-олтари и гробници-храмове край село Бенковски са едни от най-старите паметници на човешката цивилизация.
 
 
Публикувана в Светилища
Източните Родопи крият мистерията на множество скални масиви с издялани в тях трапецовидни скални ниши. В повечето случаи те са изсечени на високи скали. Такива са и скалните ниши край село Ночево. Намират се близо до махала Еминчауш на селото. Тесен асфалтиран път, който се отклонява от пътя Асеновград - Кърджали ни отвежда до малкото село. В един момент пътят се разклонява. Единият слиза надолу и ни води до въпросната махала.
 
 
Другият продължава нагоре към центъра на селото. На този разклон има и малка стара саморъчно написана табела указваща посоката на забележителността. Стигаме до края на асфалта на махалата и от живущите там разбрахме, че скалите са съвсем близо, само на около 500 метра. Цялата местност е скалиста, а насреща се откроява боровата горичка през,  която трябва да минем, за да стигнем до нишите.
 
 
Обикаляме скалата от всичките й страни, за да не пропуснем нищо. Така открихме и пещера тип утроба с типичната й форма , която беше пълна с прилепи. Гледката беше впечатляваща. Както на всички такива места, които сме обиколили, посядаме на камъните и пренасяме мислите си за предназначението на откритите хиляди паметници на древната тракийска култура – скални светилища, могили, пeщери, долмени, крепости и др.
 
 
 
{hotspots hotspot=90}
Публикувана в Светилища
Не са много хората в България, които проявяват интерес към историческото ни богатство. А в България има толкова много история! За много от забележителните места, които са паметници в археологически, исторически, религиозен и културен аспект хората не знаят. За нас това да обикаляме по подобни места и желанието ни да ги популяризираме е от значение. На пътя в село Бенковски, в посока село Мъженци, сега квартал на Бенковски, има доста невзрачна табела с името Археологическа пътека.
 
 
Пътували сме по пътя Златоград - Кърджали многократно, но едва на един от поредните пъти набихме спирачки, забелязвайки я. Табелата е поставена малко след добре видимата табела за Тюркян чешма, а от другата страна на пътя е на 1,5 км от входа на село Бенковски от към Кирково. Поемаме по характерния за третокласен път асфалт и се оглеждаме наляво и надясно, гадаейки за какво информира "археологическата пътека". Лошото е, че повече информация по пътя не видяхме.
 
 
За нужното ни информира местен жител, който ни обясни, че пътеката дава възможност туристите да разгледат останките на издълбани в скалите тракийски светилища и чудноватите скални образувания в района на село Бенковски, и че в тази посока недалеч се намира едно от тях. Мястото, където трябваше да оставим автомобила ни показа нашият случайно срещнат "гид".
 
 
Трудно е да го опишем, някъде по средата на махалата е, а пътя за свещения камък тръгва по един сукак в дясно, около 1000-1200 метра е и отнема около 15-20 минути. "Гида" ни посъветва да държим пътя през ливадите все в дясно. Ще преминем през малко поточе и голямо дърво и още малко надолу има заградено пасище, а извън ограждението е камъка с голямата кръгла дупка, изпълнявал свещени функции. Според историци каменните жертвеници край село Бенковски са едни от най-старите паметници на човешката цивилизация на Земята.
 

още снимки вижте в галерията

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

{hotspots hotspot=86}

Публикувана в Светилища
Светилището на нимфите и Афродита край село Каснаково не е много известно на туристите, но пък е интересно място за посещение. Движим се по международния път Хасково - Пловдив. Само след 9 километра от Хасково стигаме до Каснаково. И след още километър по новоизграден път, следвайки табелите е паркинга, където оставяме автомобила. От там алея ни отвежда до информационния център на обекта. Района е много добре изграден и удобен за посетителите. Служебното лице в информационния център ни посрещна много радушно. 
 
 
Жената с удоволствие ни запозна с това, което ни предстоеше да видим и търпеливо ни разказа любопитната легенда свързана със светилището. То се намира на обширна поляна до обилен карстов извор. В едната си част поляната е обградена в полукръг от варовикови скали. От тези скали се процеждат изворчетата и се събират в 3 басейнчета.  Хладината, която носят изворите и сенките на израстналите дървета правят мястото приятно за разходка и отмора. Тръгваме си от светилището, но дълго време още интересната легендата беше обект на коментари от компанията ни.
 
 

Легендата:
"В края на ІІ в. от н. е. римският император Марк Аврелий подарява на своя пълководец от тракийски произход Тит Флавий парче земя в околностите на днешното село Каснаково. Там край едно синьо поточе на върха на един хълм, потънал в зеленината на тракийските цветя се намира светилището на нимфите. От дълбока древност се знае, че там вечер танцуват нимфите - безкрайно красиви в белоснежните си воали, под които прозират стройните им тела. Легендата гласи, че ако жените пият от изворчето водa, те зачеват по-лесно и раждат красиви мъжки рожби - деца на непокорна Тракия. Ето това място получил римският военоначалник за тридесет години вярна служба на императора. Когато видял светилището, той не разбрал каква сила го притегля към него, но решил да построи храм на Афродита - богинята на любовта - в чест на своята жена Клавдия Монтана. Когато строителството започнало , всяка вечер Тит Флавий сънувал чуден сън. Явявала му се най-красивата от нимфите и му предлагала своята любов. Военоначалникът се събуждал под въздействието на съня си със замаяна глава. Започнал да отслабва. Появили се сенки под очите му. В деня на откриването на храма пред насъбралото се множество нимфата се появила на яве. Всички ахнали и паднали на колене пред божественото създание. Само тракиецът останал прав. "Ела при мен и аз ще те даря с неземна радост и безсмъртие!" - прошепнала му нимфата. Сякаш нежен звън докоснал душата му. Сърцето трепнало, но коравият войн, кален в много битки бързо се съвзел и отговорил: "О, най-красива от красивите! Безкрайна е твоята щедрост, но аз оставам при жена си, която ме чакаше вярно в продължение на тридесет години, докато воювах за славата на императора!".От този момент хората нарекли това място светилището на каменната нимфа."
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=85}
Публикувана в Светилища
Култово светилище Кромлех представлява съоръжение от вертикално побити каменни блокове, ограждащи пространство с овална форма. Камъните са поставени направо върху скалата, без да са оформяни специални места за тях. Подходящата им форма ги прави много стабилни. Археологическото проучване през 1999 г. е установило, че кромлехът е изграден през втората фаза на ранно желязната епоха (VIII - VI в. пр.Хр.). Учените допускат възможността това да е древна обсерватория. Светилището е единствен паметник от този вид в България.
 
 
Пътуваме от язовир Ивайловград през Маджарово в посока Кърджали. Пътят минава през село Долни Главанак. Знаехме, че тук се намира светилището Кромлех, но само това, без никакви подробности за местонахождението, което ни затрудни при откриването му. Влизайки в селото от тази посока, табели за забележителността липсват. Упъти ни местен жител. На разклона на селото за Хасково и село Ефрем, трябваше да поемем в ляво по пътя за Хасково.
 
 
След около 1,5 километър в дясно от пътя е постройката на информационния център, а от лявата страна на пътя е пътеката водеща до Кромлекса. Пътеката започва от малко дървено мостче, насипана е с чакълиран материал, обградена с бордюри. В началото пътеката е полегата и постепенно навлизайки в гората увеличава стръмния наклон, а на края на най-стръмния участък завършва със стъпала. На няколко места са обособени места за почивка с дървени пейки. Изкачването до Кромлех отнема 15 минути.
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=80}
Публикувана в Светилища
Района на Родопите е обитаван още от древни времена. Много от откритите светилища свидетелстват за култа на древните племена към камъка и към слънцето. В резултат на този култ в днешни времена откриваме многобройни паметници на мегалитната култура. В района на село Бенковски изобилстват такива – могили, скални светилища, гробници, долмени и др. Край махала Веслец на село Бенковски има скална гробница, наречена от местните жители Дупчения камък.
 
 
Представлява характерния за местността камък с дупчен отвор отпред и отгоре. Хората вярват в лековитата сила на светилището, поради което е много посещавано. Отворите позволяват промушването през него и затова много хора изпълняват този ритуал, търсейки облекчение за различни болки. До дупчения камък се стига от махала Веслец. При влизане в Бенковски от към Кирково, на 800 метра след табелата на селото има пресечка в дясно от пътя. Тя води към махала  Веслец. Няма табела нито за махалата, нито за светилището.
 
 
Пътят е леко стръмен, покрит с груб асфалт. Минават се последните къщи и на билцето, трябва да оставите автомобила си. В ляво се разкрива красива панорама на населените места в района. В дясно до пътя има заградено пасище, тръгвате покрай него и на около 350-400 метра се намира светилището. От далече, насреща се вижда едно голямо дърво, до което е камъка. Дори лечебната сила на мястото да е мит, то само благодатният климат и природната красота на местността с пасящите крави наоколо водят до емоционалното успокоение на човека.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=79}
Публикувана в Светилища
Запътили сме се към Александровската гробница, но спираме в село Узунджово, област Хасково, за да видим как един ислямски храм се е превърнал в православен. Отдалече виждаме постройка типична за джамия, но на върха й блести християнски кръст. Пристъпваме входа на комплекса с голямо любопитство и разпитваме уредничката, как това се е случило. Възникването на храма в Узунджово е пряко свързано с историята на селото.
 
 
Първоначално на това място през 1500 год. е изградена българска църква. При завладяване на селото турците събарят църквата и през 1593 година изграждат джамия на същото място. Историята на храма продължава през 1906 год., когато турското посолство предава джамията на българското правителство за преустройството й в християнска църква с името "Успение Богородично".
 
 
Този храм съвместява в себе си символите на три основни религии и припомня, че вярата винаги е една, но се проявява чрез различни изразни средства. В момента между двата прозореца в храма се забелязва изпъкналия релеф на две лалета - символ на исляма. От двете страни на северозападната ниша има три цветя, в орнаментиката на едното от тях се забелязва шестоъгълна звезда - символ на евреите.
 
 
В храма може да се види оригинален арабски надпис. С изключително внимание са почистени стените на църквата отвън и отвътре, извършена е пластична декорация на цялостната фасада. Храмът се отличава с неповторима акустика. Църквата "Успение Богородично" в село Узунджово е най-голямата селска църква в България, уникална със своята история и архитектура.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=65}
Публикувана в Религиозни храмове
Манастир "Св.Св. Константин и Елена" е известен още като Лъджански манастир или Ивайловградски манастир, защото се намира близо до квартал Лъджа на град Ивайловград. Нашето пътуване беше в посока крепост Лютица, когато се озовахме пред зидовете на манастира. От последните къщи на квартала до тук са 1-2 км черен, но равен и добре отъпкан път.
 
 
Изпитахме разочарование, защото старите дървени порти бяха заключени. Оказа се, че манастира не е действащ, а се отваря периодично, само по празници. Манастир "Св.Св. Константин и Елена" е единственият в общината манастир. Строен е през XIII в., а разцветът му век по-късно е свързан с прерастването му в митрополитски център.
 
 
След това е двукратно разрушаван и отново възстановен през 1872 г. От стария манастирски комплекс е запазена само главната църква. Района около манастира е много красив, а и надничайки вътре виждаме, че е поддържан и много уютен.
 
 
 
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
 
{hotspots hotspot=61}
Публикувана в Религиозни храмове
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!