Вторник, 26 Май 2009 00:00

Един ден по поречието на Арда - област Смолян

Написана от
По поречието на река Арда По поречието на река Арда снимка: Смолян днес!
Селата по поречието на река Арда (така нареченото Арденско корито) предлагат многобройни възможности за туризъм и отдих - пешеходни и вело маршрути, маршрути за екстремен туризъм, възможност за преходи с коне, десетки пещери, места за къмпинг и барбекю. Има какво да се види и като природни, и като исторически забележителности. Има и къде да отседнете. Семейните хотелчета мамят с уют, местни автентични гозби и добри домакини. Днес ще отидем до Могилица, където са прочутите Агушеви конаци. Пътьом ще се отбием в селото на смилянския боб и в пещерата Ухловица. От Смолян поемаме през квартал Райково в посока за Рудозем и по-късно се отбиваме на дясно за Смилян. Ако не бързате много малко преди Чокманово можете да се отбиете в дясно по черния път и да разгледате фермата за щрауси на Димитър Чаталбашев. Вляво пък е единствения манастир в Смолянско "Св. Атанас", който в момента не функционира. По идея на епископ Антоний е подета инициатива обителта да оживее отново.
Влизайки в село Смилян в дясно на височинката ще видите каменна часовникова кула. Тя е на повече от 2 века и е висока над 10 метра. Първоначално е строена за наблюдателница. Отгоре се виждат пътя и цялото поречие на река Арда и местните жители навреме са били предупреждавани ако идва враг. През 1929 година за първи път след Освобождението районът е посетен от тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев. Той подарява на Смилян часовниковия механизъм, който е монтиран на върха на възстановената кула. Оттогава самоуки местни майстори са се грижили за часовника и десетките му зъбчати колелца. Движението на зъбчатите колела и на стрелките по циферблата се регулира от тежести, а звънка камбана отброява всеки кръгъл час. Часовникът не е бил точен само когато се сменя зимното с лятно часово време и майсторите на ръка местят стрелките му. Пред кулата е издигнат монумент на Висарион Смолянски, който е зверски убит по времето на второто масово помохамеданчване.
Едно от местата, които задължително трябва да посетите в Смилян е Млечния дом. Но сега сме се запътили към Могилица. До Млечен дом ще се разходим специално в някой от следващите почивни дни. Пътьом си купуваме смилянски боб. Няма как да стигнеш до Смилян и да се прибереш без местното чудо, станало известно вече в цял свят. Леля Кина Башева ни дарява и с огърлица от боб за спомен. От местните жени, за около 10 лв., можете да се сдобиете и с красиви везани терлици. Едрият салатен смилянски боб пък върви по 8 лв. за килограм, 7 лв. е боба за чорба. Ако сте избрали да останете тук имате избор между няколко хотела и семейни къщи за гости.
Ние продължаваме. Малко преди Кошница спираме за почивка до къмпинг "Трошачката". Той е току до пътя, на брега на реката. Има си изградени къчтета за барбекю, детска площадка, навес. На около 20-30 метра от него, в дясно от пътя забелязваме причудлива скала. Времето и пръските от спускащия се наблизо мини-водопад са издълбали и оформили камъка като череп.Малко преди Могилица сме, наближаваме пещерата Ухловиа. В подножието има паркинг, където трябва да оставим колата и да продължим пеш. До пещерата се стига след около 30-40 минути изкачване, което за истинските планинари и „пещерняци“ това не е никаква пречка, но за нас си е предизвикателство.
На половината на пътя бъбривата ми уста замлъкна и започнах все по често да спирам за почивка. Чаках с нетърпение да видя тази "дупка" заслужава ли си усилията да стигнеш до нея. Е вярвайте ми заслужава си. След като се изкачихме на върха и поехме дъх водачът ни поведе в подземните дебри на Ухловица. Странни причудливи форми и образования. Гледката, усещането е невероятно. За Ухловица казват, че е една от най-красивите пещери в България. Удивителна е с красивите коралити надиплени по стените, със седемте пещерни езера и каскадите.Пещерата е дълга 460 метра, но само 330 метра от тях са благоустроени. Открита е през 1967 година от Димитър и Георги Райчеви и е благоустроена. Метална стълба свързва двата й етажа. През цялата година в пещерата температурата е постоянна – около 10-11 градуса. Навън топлите майски лъчи сгряват набързо телата ни. Пътя на обратно е направо песен. Само 2-3 километра остават до Могилица.
Спираме на селския площад до огромната дървена лъжица. Над 4-метровия дървен чарпак бе поставен в центъра на Могилица миналата година. Лъжицата-кандидат за Гинес е изработена от местния майстор Минчо Минчев.Тя е подпряна на 200-годишен дънер, на който виси и голяма дървена бъклица. Това е нашия монумент на голямата работа, смее се кметът на селото Митко Чочев, който заварваме заедно с група хора от селото да майсторяткът за отдих и чешмичка. Тук бобът е огромен, затова и лъжиците трябва да са големи и бъклиците също, добавя Чочев.
Макар и малко, според броя на свойте жители – по последно преброяване 250 човека, селото ни е старо културно средище, преплело съдбите на хора от различини векове, различни етноси, религия и култури, но запазило духа и самобитността, характерна само за Родопа планина и нейното топло, всеотдайно гостоприемство, разказва кметът. Могилица е разположена по двата бряга на река Арда. Според архилогичесики и исторически данни тук са живели траки, славяни, елини, византийци както и много други народи, но пламъка на живота не е угасвал векове наред.
В района на село Могилица има над 20 пещери, най-интересна от които е пещера Уховица. Други пещери в района са Голубовица 1 и 2 и Червената пещера край с. Бориково – според местните сказания обиталище на кафява мечка, Надарска пещера, Гарга дере – тя е проходима и по вода и осигурява изключително преживяване за любителите на по екстремни моменти. На северозапад от Могилица, близо до махала Черешките се намира Калето – стара крепост от времето на траките, използвана и от славяните. Село Могилица предлага всички условия за селски и екологичен туризъм. Създаден е и Център за туристически услуги, подпомагащ развитието на туризма и за оказване на всякакъв вид помощ на туристите. С помощта на центъра и финансовата подкрепа на ЕС по програмата PHARE в региона са създадени условия за пешеходен и пещерен туризъм.Екопътеките край Могилица са 16. Има велопътеки, пешеходни пътеки, пътеки за конна езда, за АТВ-та. На разположение на всички желаещи е и планински водач. Създадени са няколко интересни и удобни за туристите маршрути в региона – до село Арда, село Кошница, до извора на река Арда, село Буката и пещерите наоколо, както и до всички останали забелижителности, характеризиращи Централните Родопи.
Гордостта на Могилица е Агушевия конак. Строен през 1834г. конакът е най-големия за времето си къснофеодален замък на Балканите. За съжаление на туристите сега може да бъде разгледан само отвън. След реституцията и връщането на имота на наследниците на Агуш Ага конакът е затворен за посещения.
Агушевия конак е единствената национализирана къща след 1944 г. След национализацията претърпява реставрация и става етнографски музей. Когато идва демокрацията, конакът дълго време е обект на реституционни спорове. Това го лишава от възможността да получи средства по програмите "Красива България" и "Историческо наследство", защото за тях изискването е да е категорично изяснен собственикът на обекта. Един от наследниците му е депутатът Ариф Агуш. Той е категоричен, че сградата ще остане музей, но в момента е затворена, защото не е в добро състояние и е необходима реставрация.
Ние обаче днес имаме късмет. Обикаляйки високите зидове виждаме, че вратите са отворени и вътре цари суматоха. Жени от селото почистват стаите, лъскат прозорците. Разказват, че щял да пристигне немският посланник. Използваме момента, за да разгледаме и ние от вътре архитектурния паметник.
Строежът на Агушевия конак е продължил 20 години. Сградата е строителен шедьовър на своето време със своите 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Конакът е с изглед към зелените ливади около брега на река Арда и горите над нея. Толкова е голям, че днес за него се говори в множествено число – Агушевите конаци.
Агушевите конаци са затворено място, състоящо се от три последователни двора, изолирани един от друг с вътрешни зидове. Дворовете са заобиколени от жилищни и стопански постройки. Комините са високо зидани от дялан камък, повечето сдвоени и събрани със свод. Всички стаи, в които са живели господарите, са широки и светли, с камина в почти всяка стая. Прозорците са с дървени решетки от ситна плетеница. Все още не е изяснено защо една от стаите е с удвоени врати и стени. В стаята има нарочно направен канал за подслушване на разговорите в горната стая. Цялата постройка може да се определи като подобие на по-ранните родови замъци.
Интересно е да се види как още преди 200 години в конака е имало модерна система за придвижване и сервиране на храната. Интересно е и как дървото не е помръднало за толкова години. какви майстори е имало тогава и какви материали са използвани. Излизаме от двора на конаците. Ще обиколим от вън, за да видим рисуваната им кула, а след това ще потърсим място където да вечеряме и преспим. Утре продължаваме към границата - към изворът на Арда и едно чудно местенце скътано край реката само на около 200 метра от граничната бразда. Нарича се Гераница.
Поемаме към "Гераница", едно живописно кътче току до границата с Гърция, само на 300 метра от браздата и на около 2 километра от извора на река Арда. Тръгваме от Могилица и след десетина минути вече сме в село Арда. Тук ще се отбием за малко в Градината на Тарзан. Това място с екзотично име представлява екстремен парк. Разположен е в близост до центъра на селото. Тук смелчаците от компанията ще си доставят доза адреналин, катерейки се и спускайки се по различните препятствия, а ние ще седнем да изпием по една студена вода и да слушаме тарзановите им възгласи.
Село Арда е една от най-предпочитаните дестинации за отдих и туризъм в тази част на Родопите. Регионът е подходящ за излети, пешеходен, пещерен, конен, ловен и риболовен туризъм. Създадени са множество атрактивни и удобни маршрути – oт с. Арда към извора на река Арда, връх Ком, Светилището. Тук и в Горна Арда, накъдето сме се отправили, има и конни бази, предлагащи коне за разходка по туристическите маршрути в района.
Намиращо се току до граничната бразда, село Горна Арда и прекрасните местности около него, години наред били недостъпни за простосмъртните. Тук са идвали на отдих и чевермета само елита на политбюро и "партията", разказват местните.Това накарало 64-годишния Юри Косов преди 6 години да превърне наследствения си имот покрай река Арда в комплекс за туристи. "Мястото е чудно, но по време на комунизма тук не можехме да дойдем даже ние местните", казва бай Юри. Идваха само партийни величия, наслаждаваха се на природата, въртяха им чевермета, прекарваха си чудесно. Когато дойде демокрацията заедно с още 2 семейства решихме да си направим местенце за отдих за нас.
Нямахме идея да развиваме туризъм. Почистихме мястото край рекичката, направихме барбекю. После туристите ни притиснаха. Спираха при нас, питаха за храна, търсеха къде да отседнат. Така започнахме малко по малко да градим днешния комплекс "Гераница", разказва бай Юри Косов.
Идвайки по пътя мястото остава притулено сред буковите дървета и вековните борове и ели. Спираме пред табелата. Прекрачваме през дървената вратичка и пред очите ни се разкрива мамеща гледка. По двата бряга на малката рекичка са разположени причудливи навесчета. Вижда се излязло сякаш от приказка дървено хотелче, живописни мостчета, хамак под дърветата, пънчета, зеленина, старинни предмети, малко водоемче с пъстърва. Оставаме доволни от бързата опознавателна разходка из комплекса.
Заключението е, че си струваше пътя до тук. Ако ще и заради това да посетиш екзотичната външна тоалетна в комплекса. Навсякъде те посрещат шеговити надписи, издаващи зевзешкия дух на собственика. Бай Юри ни увлича в приказки, рецитира шеговити стихове и така неусетно виждаме обяда примамливо да се движи към нас. Хапването тук е традиционно. Гозбите са типично родопски. Мръвки на тикла, картофи на тикла, бобена салата, клин, пататник... За десерт гъсто кисело мляко с плодове.
След като сме хапнали доволно и поляли с домашен сок от боровинки, диви ягоди и малини се покачваме на вековния бук (табела указва, че това е място за любовни срещи), за да се увековечим за спомен. Покрай нас весело маха с опашка иначе на вид страшния Шаро. Правим по няколко завъртания на импровизираната въртелжка. Разглеждаме колекцията от носии на бай Юри и тръгваме. Иска ми се да се поизлежа малко на хамака, но няма време, трябва да стигнем до извора на Арда и да се върнем по светло. Довечера ще отпуснем отново в Гераница.
На около 300 метра по-нагоре от комплекса се снимаме за спомен пред дървена бариера с надпис гранична зона, в далечината се вижда 101-ва пирамида, отвъд която е Гърция.
Вариантите да се стигне до извора са няколко, изходните пунктове също, за това ако тръгвате натам е добре да се посъветвате с местните или да посетите предварително туристическия център в Арда. Могат да ви предложат водач, преход с коне или да съкратите ходенето пеш като се повозите на камион с открита каросерия. Ние ще се поразходим пеш. От тук преходът е около час.Изкачването, за кашкавалени туристи като нас, си е доста усилно, но пък е приятно. В подножието на Ардин връх ,в едно зашумено диво местенце виждаме огромен стар бук. Тук от корените му извират ледените води на Арда. Реката има няколко извора, но този е основния, най-големият, обяснява водачът ни.
Според старите ардинци някога при извора имало вековен смърч, ардъч, заради който реката била наречена Арда. От поляната на север се открива безкрайно море от зелените ридове на Родопите. А тук до стария бук има прекрасно място за почивка и барбекю. Има маси, огнища, беседки. Може да се завърти и чеверме. Чудно е!
Сега разбирам бай Юри, който твърди, че ако живееш тук 100 години не ти мърдат...
Прочетена 4814 пъти

You have no rights to post comments

 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!