Родопа планина

Родопа планина

Посещението на пещерата Лепеница е едно екстремно приключение, което препоръчваме на всички любители на природата. Не е необходимо да имаш особени физически възможности и подготовка, за да се впуснеш в приключението Лепеница. Няма друго първобитно, необлагородено, диво, кално, тъмно и мокро място, за което да възкликнеш - Приказно! В тази пещерна приказка Лепеница ще разберете какво представлява пълния мрак. Пещерата Лепеница се намира в Западните Родопи, под връх Сюткя. До пещерата има достъп от Ракитово и от Велинград. От към Велинград след изхода на града в посока Сърница има отбивка и след моста, за пещерата се поема по 4 км асфалтиран път, след което продължава с черен и при дъждовно време доста кален път още около 2 км. На 7 км от към Ракитово след разклона за пещерата води 4 км добре отъпкан път, подходящ дори и за леки автомобили. И на двата разклона има информационни табели за Лепеница, както и телефоните за връзка с пещерняците. След тези места и от двете страни няма обхват на мобилните оператори. За телефоните си ще забравите и по време на целия си престой в района на пещерата. До Лепеница водят и екомаршрути, за които ще получите информация в туристическия информационен център с Ракитово.


Приключението Лепеница започва с оборудване на туристите, което включва ботуши и каска с челник - лампа, предоставени от пещерняците. Екипирани, на входа на пещерата получаваме любопитна информация от увлекателния разказ на Светлин Топчиев - представител на туристическо дружество Суткя, които стопанисват пещерата.
Пещера Лепеница като цяло е със забранителен режим, но в момента тя е с разрешителен режим само за 600 м от втория етаж където има обезопасено трасе. Пещерата не е облагородена, затова се влиза с екипировка. Пещерната фауна е изключително богата и интересна. Вътре има над 24 вида животни - бръмбарчета, паячета, стоножки и др. организми, от които някои са категоризирани като троглобионти - живеещи единствено на тъмно. В Лепеница живеят и троглофили, чиито представители са 3-4 вида прилепи. Има животни които са открити само в тоя район и ги няма никъде по света, споделя с гордост пещерняка. Едно такова е бръмбарчето Буреши, което носи името на неговия откривател академик Буреш - един от известните биоспелеолози на България. Друга уникална животинка е паячето на д-р Дренски и стоножката, открита от Петър Берон. Пещерата е изключително интересен свят за науката, богата и красива, изградена от  сталагмити, сталактити и сталактони с чудновати форми, открити са впечатляващи пещерни бисери.
Пещерата е социализирана през 1930 година и от тогава до 1935 в нея се е влизало през естествения й вход от първия етаж, през студената и пълноводна тогава подземна река. По късно естествения вход е зазидан и направен изкуствения на нивото на втория етаж от пещерата. Към него ни повежда водача на групата ни Данчето.
 
 
Още с влизането се налага да  преведем глави пред приказния пещерен свят, в който се потапяме. А от там навътре се разкрива каменния свят на Лепеница нарисуван от най-различни причудливи форми и шарки и колкото по-навътре, толкова по-богати.
Лепеница е туристически обект от 2010 година. Тя предлага нещо съвсем различно от всяка друга пещера. Запазена е в непроменен вид, пещерата е абсолютно натурална, няма осветление, трасето е обезопасено само с дървени скари, мостчета, стълби, парапети и предпазни въжета. С лекота се преодоляват мокрия терен, гази се на места в кални локви, на прекалено ниските места се прилага патешко ходене или се пълзи, катериш се или се спускаш по отвесните хлъзгави стъпала, но непрекъснато следиш осветените места от лъча на лампата, за да не пропуснеш нищо от декорите на пещерата. Някои от препятствията от трасето ще ти напомнят за наднорменото тегло, ако имаш такова, но в същото време преодоляването им ще ти достави удовлетворение, че въпреки излишните килограми и възрастта... става пещерняк от теб laughing
Някои от залите имат интересни имена „Срутището” и "Камината", а един от сталактоните кръстен "Цепката" е емблемата на Лепеница. В една от тези зали водачката ни даде възможността да "видим" пълния мрак. По нейно предложение всички изгасихме светлините на лампите си и само за миг тъмнината погълна всичко. Това изживяване не е възможно да се опише...


Нашият преход приключи до 420-тия метър, до където ни стигнаха силите и времето. Бавният преход, съпроводен със снимки на това и това и онова, иска ти се всичко да запечаташ в обектива, отнема около 1 - 1,15 часа. Оставаха още 200 метра, за които ще ни разкажете вие wink На излизане по вече познатия терен "припкахме" и колкото по уверено стъпвахме, толкова по често установявахме колко необходими за главите ни са предпазните каски, а за краката - гумените ботуши и така на един дъх за около 30 мин бяхме на открито. А там....Свилен ни очакваше с ароматен горски чай, запарен току що на огнището. Ммм... след физическата умора от пещерния фитнес този чай беше като мехлем за телата ни. Сядаме на пейката и дори се чувстваме комфортно с екипировката, която гледахме странно на влизане. За един чай време, Свилен Топчиев ни дари с частица от знанията си за историческото, културно, религиозно, архитектурно и природно богатство на района на Ракитово. Тръгваме изтощени физически, но изключително впечатлени от преживяното и душевно обогатени.  

Условия за посещение в пещера Лепеница:
В пещерата се влиза само с водач - пещерняк!
Не се чупят и не се изнасят пещерните образувания!
Влиза се със специална екипировка!
Не се допускат хора със специфични здравословни проблеми, защото пещерата е неблагоустроена!
Групата се движи само по определеното трасе.
Допускат се групи до 10 човека.
На туристите се предоставят каска, челник и по необходимост -  ботуши.
Желателно е в пещерата да влизат деца над 10 години. За по-малките деца, родителите сами носят отговорност.

Цена за посещение на пещера Лепеница:
до 200 м - 5.00 лв.
до 420 м - 10.00 лв.
и до 600 м - 15.00 лв. на човек.
 
Работно време:
от 01 април до 30 ноември -
в събота и неделя от 10,00 до 16,00 часа
през седмицата - по заявка на телефони:
Водачи - сдружение Суткя
0895755885 - Свилен Топчиев
0896524272
 
 

Comment

Базиликата в град Ракитово е една от спирките от бързата ни обиколка на града и района около него. Базилика "Николица" е от раннохристиянската епоха (IV  -VІ в. сл. Хр.), което дава основание да се приеме, че през късната античност тук, в района на Ракитово е съществувало важно религиозно и духовно средище. Базилика в местността "Николица" се намира в южния край на града, зад къщата с часовника, както я описват местни жители на града. От пътя се вижда параклиса, построен върху останките на базиликата.
 

Църквата в местността Николица, гр. Ракитово е раннохристиянска, трикорабна, кръстокуполна базилика. Построена е през периода ІV – VІ век от тракийското племе беси, което в края на ІV век приема християнството от мисионера епископ Никита Ремесиански. Съществувала е до средата на ХVІІ век, разрушена до основи след помохамеданчването на Чепинския край. Два века е забравена, но некрополът около нея се използва до ХІХ век. Върху останките й е построен параклис през 1923 година. Базиликата е разкрита от археолозите през 1962 година. Размерите й са 32 х 17 метра. На изток тя завършва с три различни апсиди.
 

 
Средната е тристранна отвън и полукръгла отвътре, а страничните са кръгли отвън и отвътре. На запад църквата завършва с притвор, който е бил на два етажа. От двете страни на притвора са построени допълнителни помещения, завършващи с кръгли апсиди. Северното помещение е разчистено и е било баптистерий, а южното не е разчистено, защото попада под стадиона. От притвора се е влизало в главното помещение (централения кораб) на църквата през Триумфална арка. На запад притворът е завършвал с три полукръгли ниши, което е уникален архитектурен елемент – подобно оформяне на фасада на църква не е открито до момента.
 
 
Стените на църквата са с дебелина 1.30 метра. Основите й са на дълбочина 1.70 метра. Върху квадратното помещение, което се образува от пресичането на главният кораб с напречния, се е издигал купол, който е почивал върху четири перпендикулярни една на друга арки. В църквата се е влизало освен от запад през притвора и Триумфалната арка и директно от север и юг през врати на страничните помещения (кораби). В пода на централната апсида е открита малка крипта, в която са съхранявани мощите на неизвестен светец. По своята архитектура тази базилика е сходна на църквата „Св. София” в София, на базиликата над Белово, на Еленската църква при Пирдоп, които са построени през същия исторически период.
 
 

Comment

Еднодневната разходка в района на Ракитово запечата трайно в съзнанието ни красотата и богатството на Родопите. За многото забележителностите в района, разбрахме от местните хора, които посрещат туристите с желание да ги упътят и да бъдат максимално полезни по време на престоя им в града. Един ден е прекалено малко време да се обиколи Ракитово и всичките интересни места в района, затова със сигурност отново ще се върнем там.
 
 
Времето ни стигна само за посещението на пещерата Лепеница, което си е цяло приключение и бърза обиколка на град Ракитово, разбира се като включим и пътя до този район. Един от запазените паметници, представители на възрожденската архитектура в Ракитово, е часовниковата кула. Тя е един от символите на града, построен през 1872 г. на височината Бърдо. Кулата с часовника е висока е 18,6 м, а стените й са дебели 0,8 м. Часовниковата кула има формата на осмоъгълник, оформен от камъни и дърво.
 
 
Над часовниковата кула, в местността „Бърдо” е новата туристическа атракция на Ракитово. Там е построен парк с виа ферата (железен път) и въжена градина с 22 различни елемента- преминаване по въжен мост с препятствия, лъвски скок, „тролей”, движение по змейка, минаване по халки, гуми и др. От върха на билото се разкрива обширна гледка към града. От там се вижда параклиса, построен върху останките на раннохирситянската базилика "Николица" и църквата "Св.Неделя", които бяха другите спирки от припряната ни обиколка, пришпорена от времето и пролетния дъжд.
 
 

Comment

Неделя, 04 Май 2014 00:00

Вир Казана - село Солища

Днес сме в китното родопско село Солища. Преди много години сме били тук и си спомнихме за три чудесни вирчета по поречието на река Солитска- "Радковския вир", "Лъжичката" и "Казана".Решихме да ги посетим. Местните хора ни упътиха и с бодра стъпка поехме по стръмна пътека към реката. Видяхме табели, указващи посоката и малки дървени мостчета, преметнати небрежно през реката. Спомените ни за това диво място бяха смутени от неприятна гледка на разоран път от тежки строителни машини. Поехме по прясно разорания път и за наше учудване той свърши в реката на място, което предполагахме, че е "Радковия вир". От него нищо не е останало.
 
 
Продължихме нагоре по пътя, който се виеше около реката. "Лъжичката" - вирче в скалата, с формата на лъжица, така и не го открихме. Ландшафта беше изключително грозно променен. Изкопите стигат до самата река. След около 30 минути спокойно ходене и препятствия от срутени камъни и отсечени дървета, стигнахме до вир "Казана". Вирчето си беше същото - малък водопад с огромна сила се разбиваше в скалите, от където се е образувал и самия вир във вид на "казан". Полюбувахме се на тази поредна красота в Родопите и малко разочаровани от безумните човешки дейности се отправихме към село Солища. Маршрута е труден и ви препоръчваме да питате в селото да ви упътят, преди да тръгнете.
 
 

Comment

Неделя, 20 Април 2014 00:00

Село Студенец - област Смолян

Отклонение от 7км от главния път от Пловдив за Смолян, след "Синия хан", на 15 км преди Чепеларе, води към родопското село Студенец. Старият асфалтов път, набразден от многогодишните дупки е само няколко километра, от там нататък част от терена е чакълиран, а след това остава черния планински път. Пътят е пооправен до там,  до където са стигнали личните средства събрани от хората в селото. Пътят е трудно проходим особено през зимата.Приятното усещане по време на пътуването към село Студенец оставя боровата гора, която на места като в тунел е обгърнала селския път. Бяла брезова горичка покрай пътя се откроява на фона на зелените борики. Особено е усещането когато се изкачваш към селото и виждаш белеещият се главен път долу кривуличещ покрай гънките на планината, как все повече изтънява, изтънява и заприличва от високото като козя пътека.
Къщите на селото - около трийсетина са гордо подредени на припек. Много от тях пустеят. Само 8 души живеят в момента в село Студенец.
Останалите са се изселили в Асеновград, Пловдив, Първомай и др. Местните с жал споделят  за  "дървената мафия", която не е пожалила гората над селото. След пожара през 2007 година,  дървеният материал е изсечен.
В село Студенец няма магазин, кръчма, проблемна е дори мобилната комуникация. Търговец снабдява по заявка хората с хранителни продукти веднъж в седмицата. Няма  религиозен храм. Християните живущи в селото са приспособили стая от необитаемото старо училище, в която извършват пред подредените икони църковните си ритуали. Местните живеят с надеждата, че в селото ще бъде изграден църковен храм. С ентусиазъм разказват за одобрението от смолянския епископ, за сформираното църковно настоятелство, за мястото отредено за църквата. Село Студенец е селце разположено в дебрите на  Родопа планина. В него цари спокойствие, тишина, свежест. Чуват се чуруликащите птички. Пекрасно е! На това се наслаждават хората живеещи там. С трепет очакват празничните и почивни дни, за да посрещнат с топла и вкусна родопска баница деца и внуци, за да се изъплни с глъч селото.
 
още снимки вижте в галерията
 
Неделя, 20 Април 2014 00:00

Село Проглед - област Смолян

На 6 километра от общинския център Чепеларе,  по пътя за Смолян е разклона за родопското село Проглед, Рожен и Пампорово. Тук е паметникът на Дичо Петров - командир на първи войнишки партизански батальон "Хр.Ботев".  Проглед е родното място на Дичо Петров, в чиято къща има малък музей.Проглед е малко село, разположено в местността Погледец, на около 200 метра от разклона. Жителите му са преселници от селата Момчиловци и Соколовци след Освобождението.
 
 
Тогава нарекли селото Стамболово. Гробните могили в околността свидетелствали, че землището му било обитавано още в тракийско време. Проглед е разположено на десния бряг на река Чепеларска върху обширни поляни, оградено отвсякъде с гъсти смърчови гори. През лятото грее много слънце и района около селото е много приятен за разходки и по-сериозни туристически преходи. 
 
 
Високите смърчови гори пазят селото от ветровете. Горите наоколо предлагат ежегодно богатството си от горски плодове, гъби, билки и красиви цветя. Населението на село Проглед останало след миграционната вълна е около 70 души. В последните години селото се утвърждава като красиво курортно селце, намиращо се в непосредствена близост до ски-пистите на Пампорово и Чепеларе, до връх Снежанка, Мургавец, Голям Перелик и Астрономическата обсерватория на Рожен.
 

Ежегодно по традиция през първата събота на месец юли прогледчани се събират на среща събор на поляната пред чешмата в местността “Тузлата”, близо до разклона за Рожен и Пампорово. Всеки присъствал на това събитие пази през годината спомена от мириса на чевермето, звуците на гайдите, надиплените тежките родопски хора и с надежда за здраве и живот очаква следващото.
 
още снимки вижте в галерията
 
Неделя, 20 Април 2014 00:00

Село Богутево - област Смолян

Богутево е село, разположено по горното течение на Чепеларска река. Пътят за селото се отделя от пътя Пловдив - Смолян, на 5 километра от Чепеларе, където е административния център на селото.Богутево е едно от най-старите селища в община Чепеларе. Основен поминък от векове тук е животновъдството, картофопроизводството, дърводобива и дървообработването.
 
 
Разположено в планински район на височина 1390м, в близост до ски-пистите на Чепеларе и курорта Пампорово, е предпоставка за развитието на селския туризъм. Богутево, както всичките родопски селца е предпочитано място за почивка. За развитието на селския туризъм тук допринася прочутото родопско гостоприемство.
 
 
В частните къщи за гости почиващите ще се докоснат  до традициите и ежедневието на месните хора. Домакините тук очакват с широко отворени врати всеки пожелал да ги посети, за да му предложат от прочутото родопско чеверме, родопския клин, колаци, сарми. Отворили домовете си за всеки, местните хора ще го смаят с песенните си умения и гайдарски изпълнения.
 
още снимки вижте в галерията
 
Неделя, 20 Април 2014 00:00

Село Острица - област Смолян

Село Острица е малко селце скътано в Родопите. По пътя Пловдив - Смолян на 5 километра преди Чепеларе има отбивка за селата Богутево, Острица и Лилеково. 3 километра след Богутево по черен път се стига до Острица. Разположено е на 1600 метра надморска височина, с планински климат. То е типичното родопско село с порутените къщи, калния път, запустелите стръмни ливади. Години наред родопчани са обработвали трудоемките зами, за да прехранват семействата си. Все още са останали няколко възрастни хора свикнали със суровия селски живот, които продължават да се потят върху мотиките на  неплодородната планинска земя.
 
още снимки вижте в галерията
 
Неделя, 20 Април 2014 00:00

Село Орехово - област Смолян

Село Орехово се намира на 1061м надморска височина в западната част на Родопите, на около 7 километра западно от село Хвойна, община Чепеларе. То е разположено амфитеатрално на левия стръмен бряг на река Орешица между ридовете Св.Илия и Брязовец от юг и западната част на Белочерковския рид на север. Орехово е най-високото селище в Долен Рупчос.  Не се знае кога е основано, но в землището му е разкопан некропол от халдщадската епоха.
 
 
В м. Равнища са открити фрагменти от глинени съдове, датирани от епохата на траките, а в местността Св.Илия са намерени 94 медни римски монети от различни императори. В джелепкешенски регистър се вижда, че селището съществувало през 1576г. През 1891 г. тук учителства известният книжовник Стою Шишков. В Орехово и в околностите му има над 20 параклиса, което го прави подходящо за религиозен туризъм.
 
 
През селото минава най-дългата у нас екопътека, която започва в с. Хвойна и стига до Гърция. Орехово е най-добрият изходен пункт за Персенският дял на Чернатица. В околностите на селото има забележителни места - пещ.Челевещата дупка, в която жителите му били задушени от османците, хълмчето Колото, на което през 1878 година руските войски пребиваващи тук обучавали българските млазежи на стрелба. Наблизо е Водопадът Скакалото, вторият по височина водопад в България. Жителите на селото се занимават със земеделие, скотовъдство и дърводобив. 
 
 
В него живеят 240 човека. В селото е развит селският туризъм и е едно прекрасно място за отдих и бягство от напрегнатия живот. В Орехово се провеждат кукерски празник както на много места в Родопите. Но тук той се провежда на местни заговезни, а не в седмицата преди и на сирни заговезни, както е характерно по други места.  Маскарадните игри завършват с прескачане на запаленият огън за  здраве през цялата година. Този старинен обичай е уникален по форма и съдържание в региона и е повод за веселба на цялото село.
 
още снимки вижте в галерията
 
Неделя, 20 Април 2014 00:00

Село Хвойна - област Смолян

Хвойна се намира в община Чепеларе, област Смолян. Наброява 555 жители.  Хвойна е старо родопско селище. Още от трако-римско време в землището му е добивана сребърна руда. Намерени са монети, сечени още в малоазиатксия гр. Парион (IVв.пр.н.е.). По-късно по течението на Чепеларска река се заселило славянското племе рупци, чието управление се съсредоточило в тази плодовита котловина.
 
 
 
От тогава е и наименованието Рупчос, което най-вероятно идва от "рупа" - дупка. Селото е основано през периода 1750–1760 г. Селото предлага всички удобства – ресторанти, поща, детска градина, училище, бензиностанция, аптека, редовен автобусен транспорт до и от Пловдив, Чепеларе и Смолян. През зимния сезон туристите могат да карат ски в Чепеларе - на 15км или Пампорово - на 25км.
 
 
 
Частни хотели и къщи за отдих предлагат удобства и уют на почиващите сред красотите на Родопите. За развитието на града допринася значението му като пътен възел на пътя Пловдив - Смолян. Географското разположение и природно обкръжение на село Хвойна влияе върху поминъка и бита на местното население.
 
още снимки вижте в галерията
 
 
 
Всички маршрути и забележителности описани в този сайт са посетени от екип на Родопа планина. Информацията в този сайт може да служи единствено и само като ориентир и не може да бъде използвана за сериозни планирания и научни трудове. Много от маршрутите и забележителностите описани в този сайт са трудно достъпни и Ви препоръчваме да се информирате за актуалното състояние на маршрута или забележителността от най-близкия туристически информационен център преди да предприемете пътуване. Източник на информация за статиите в този сайт са официалните информационни табла на съответната забележителност, разкази на местни хора, както и лични наблюдения на екипа на Родопа планина. 
 

 
Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!